Определение № 60504 от 20.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 98/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация" ООД, [населено място], против решение 509 от 31.07.2020 г. по в.гр.д.№ 470/2020 г. на Окръжен съд – Плевен, с което е потвърдено решение № 247 от 19.02.2020 г. по гр.д. № 4623/2019г. на Районен съд – Плевен за отхвърляне на предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД срещу „ЕВРОБРОКЕР ТРЕЙД” ЕООД, [населено място], обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗД за заплащане на сумите: 22 583,33 лева - платени по развален договор за доставка и внедряване на софтуер от 01.07.2019г. и 1375 лева - компесаторна неустойка за неизпълнение на задълженията по същия договор. Касаторът счита, че въззивното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано. С оглед на това иска отмяна на решението,уважаване на исковете и присъждане на направените разноски. Излага становище, че в хода на процеса ответното дружество не е доказало при условията на пълно и главно доказване, че добросъвестно, качествено и в срок е изпълнило задълженията си, вменени му с процесния договор, а именно да инсталира годен за използване софтуер, който дава възможност за извършване на всички уговорени между страните възможности. Намира, че изпълнението на отделни етапи е без правно значение, щом търсеният от възложителя резултат не е постигнат, което счита за доказано от ангажираните по делото свидетелски показания и изготвената съдебно-техническа експертиза. В тази връзка намира, че съдът неправилно е приложил разпоредба на чл. 161 ГПК, тъй като касаторът не е създавал пречки за събиране на допуснатите доказателства. Твърди, че е предоставил на вещото лице всичко, което е получил от „ЕВРОБРОКЕР ТРЕЙД” ЕООД във връзка с изпълнение на процесния договор. Също така, намира за неправилно приетото от съда, че представените приемо-предавателни протоколи доказват изпълнението на процесния договор. Въпреки, че между страните има подписани приемо-предавателни протоколи, те са за поетапно приемане на работата, т.е. удостоверяват завършването на определени фази от изпълнението на договора. Поддържа, че не е съставян приемо-предавателен протокол, с който ищецът-възложител окончателно приема изпълнението на предмета на договора, а именно внедряването на работещ софтуер, който предоставя всички възможности, така както страните са уговорили в договора, подадена от „Евроброкер Трейд“ ЕООД оферта и техническото описание на продукта. Съответно счита, че предвиденият в чл.265, ал. 3 ЗЗД срок не е започнал да тече за възложителя, тъй като работата не е приета. Ответникът по жалбата и по делото, „ЕВРОБРОКЕР ТРЕЙД” ЕООД, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Окръжният състав е приел за безспорно установено по делото, че на 01.07.2016г. между страните е сключен договор за доставка и внедряване на софтуер за управление на работни процеси, свързани с отчитането на измервателни уреди на абонати на ищцовото дружество, учредяване на безсрочно ползване върху него и обучение на персонала на ВиК - Перник за работа със софтуера. Неразделна част от договора е офертата, подадена от „Евроброкер Трейд" ЕООД и техническото описание на предлагания продукт. Съгласно техническото описание на софтуера, основната му функция се изразява в предоставяне на възможност за управление и автоматизация на всички работни процеси, свързани с дейността по отчитане на потребеното количество вода от абонатите на дружеството, както и издаването на фактури към абонатите на дружеството. Според техническото описание, софтуерът следва да дава възможност да се създават профили на служителите на ищцовото дружество като се определят техните роли -„Администратор“, „Ръководител инкасо“ и „Инкасатор“ и в зависимост от определената му роля всеки служител има достъп до различни функционалности и има възможност да въвежда различна информация. Софтуерът следва да предоставя възможност за изпращане на отчетените количества вода към Инкасо софтуера на ВиК - Перник с цел да бъдат издавани месечните фактури за потребление. Софтуерът следва да предоставя възможност да бъдат генерирани различни справки от системата за потребеното количество вода, справки, свързани с оказването на контрол върху въведеното от инкасаторите потребено количество вода и т.н., възможността за назначаване на маршрути за отчет на отделните инкасатори, както и да дава възможност за осъществяване на контрол върху дейността на инкасаторите, а именно да се следи какъв е изминатият от инкасаторите маршрут за деня въз основа на GPS координати, да се следи дали инкасаторите са извършили всички възложени им назначения, и дали има абонати, които са останали неотчетени. Софтуерът следва да има функционалност за запазване на досие на всеки абонат, което да съдържа данни за абоната. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, уговореният срок за доставка и внедряване на софтуера е 7 работни дни от подписването на процесния договор при осигурена техническа възможност от страна на възложителя. Съгласно чл.9, изпълнителят се задължава, при възникнали проблеми по софтуера, да възстанови нормалното опериране на системата до пет работни дни, считано от датата на писменото уведомяване от възложителя за възникването им, като този ангажимент на изпълнителя е валиден за период от шест месеца от сключването на договора. Безспорно установено е и от представените приемо- предавателни протоколи от 30.11.2016г. и 21.03.2017г., двустранно подписани без забележки, че в изпълнение на договора изпълнителят е доставил и инсталирал софтуера в системите на ВиК - Перник със съответното безсрочно право на ползването му и е извършил обучение на персонала на дружеството, а възложителя му е заплатил част възнаграждението в размер на 22 583, 33 лева от уговореното общо в размер на 27 500 лева. Въззивният съд, след като е определил процесния договор като такъв за изработка, е установил по отношение на неговото изпълнение, че с приемо-предавателен протокол от 21.11.2016г. ищцовото дружество, като възложител, е предоставил възможност и е възложил на ответника “Евроброкер трейд“ ООД да инсталира софтуера-предмет на договора на сървър, с посочен в протокола IР адрес. Самото инсталиране е било прието с протокол от 30.11.2016г. /л. 89 от делото на РС/, а с приемо-предавателен протокол от 21.03.2017г. /л. 90/ е било прието и завършеното обучение за работа с инсталирания софтуер- предмет на договора. Съгласно чл.3, ал.2 от договора, заплащането от възложителя е следвало да се извърши поетапно, по следния начин — 20% от сумата - до 10 работни дни от подписването на договора, 25% - след внедряване на софтуера, 25% - след приключване на обучението на персонала за работа с него и 30% - на равни месечни вноски. След подписване на съответните приемо-предавателни протоколи за прието изпълнение в съответния етап на внедряването на софтуера, в съответствие с договореното, ищецът е извършил плащания по издадените от ответника фактури на обща стойност от 22 583.33 лева /без ДДС/, като незаплатени са останали последните 30% от договореното възнаграждение. Констатирал е, че липсват доказателства, ответникът като възложител да е направил възражение за лошо изпълнение и това да е станало в рамките на срока, посочен в чл.265, ал.З от ЗЗД. Макар и да не се оспорва, че при внедряването на продукта са възникнали спънки при синхронизацията му с използвания от възложителя софтуерен продукт за Инкасо системата на ВиК, разработен от „Унисофт“ ООД, [населено място], не са представени по делото писмени доказателства, какви точно са били проблемите. От заключенията на вещото лице инж. Е. А., която е направила двукратно опит да изпълни възложената и от съда задача /по искане на ищеца/, както и от обясненията й в съдебно заседание, е установено, че при посещението в офиса на ищцовото дружество, не й е бил осигурен достъп до сървъра, върху който е инсталиран продукта. Поради това необяснимо поведение, довело до осуетяване събирането на поискани от самата страна доказателства, са останали недоказани твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на договора, даващо му основание да го развали. Не е доказано твърдението на ищеца, че внедреният от ответника софтуер не е предоставял възможности за различни видове справки, които да бъдат генерирани, както и да дава право на лице с профил „Ръководител“ да контролира и да прави селекция на данните, които ще бъдат фактурирани. Недоказано, поради липсата на съответната експертна оценка е останало и твърдението, че описаните в Техническото описание справки не са могли да бъдат успешно генерирани от софтуера, а дори да бъдат генерирани, те са били несъвместими с Инкасо системата на ВиК - Перник и не са могли да бъдат успешно импортирани, за да бъде издадена фактура, въз основа на съответната справка. Недоказани от твърдящия ги ищец са останали и обстоятелствата, че софтуерът не е осигурявал възможност за създаване, коригиране и изтриване на профили на служителите на ВиК - Перник; че създадените профили на служителите на ВиК-Перник не са функционирали изправно и са били налице технически проблеми при въвеждане на маршрутите на инкасаторите за отчет; че са били налице технически неизправности на софтуера във връзка с функционалността му за назначаване на маршрути за отчет на инкасаторите - софтуерът не предоставя информация в колко часа е посетен съответен адрес на абоната и не запазва точните координати на посещението, както и кой го е назначил и кой го е посетил, а също и при отчитането на вида на водомера - топъл или студен, при осъществяването на контрол върху работата на инкасаторите и т.н. Въз основа на изложеното въззивният състав е заключил, че недоказването на всички тези твърдения води до недоказаност на основното твърдение, че доставеният софтуер не отговаря на възлагането и че не е бил успешно внедрен за ползване по предназначение по вина на ответника, което е дало основание на ищеца да развали договора. Също така е посочено, че ако възложителят е имал възражение за неправилно изпълнение, то той е следвало да го заяви при приемането на работата, съгласно разпоредбата на 264, ал.2 от ЗЗД /в какъвто смисъл е решение № 5 от 15.03.2010 г. по т.д. № 390/2009 г., I ТО на ВКС/. Въвззивният съд се е позовал и на трайната съдебна практика, че ако протоколът за извършената работа е подписан от възложителя, тежестта на доказване, че част от удостовереното не е изпълнено, е върху възложителя. В тази връзка въззивният състав е приел, че процесният случай не само, че възложителят е приел изпълнението, но и е заплатил сумите по издадените от изпълнителя фактури, без възражения. Поради изложеното решаващият състав е счел, че възложителят е приел изпълнените работи по внедряване на софтуера, още повече, че в продължение на почти три години от приемането и заплащането на 70% от поетапната работа по договора, възложителят не е направил изявление, че има основание да го развали и че го разваля. С оглед на това, съдът е приел, че волеизявлението не е породило целените от ищеца последици по разваляне на договора, поради неустановено в негова полза право да развали договора /чл.265, ал.2 и 3 ЗЗД/ към монета на достигане на изявлението му до изпълнителя на 13.05.2019г. Посочил е, че изработката, доставянето и внедряването на софтуера не е "строителна работа" и срокът по чл.265, ал.З, във вр. с ал.2 от ЗЗД е 6 месеца. Изложени са и съображения, че сроковете по чл.265, ал.З от ЗЗД са преклузивни, а не - давностни, поради което те не могат да бъдат удължавани по съгласие на страните, постигнато писмено или устно. С оглед липсата на неизпълнение на договора от страна на изпълнителя, окръжният съд е счел за неоснователен и искът по чл.92 от ЗЗД. Намерил е за неустановено по безспорен начин, че ответникът е нарушил клауза от сключения договор и не е изпълнил виновно свое задължение. В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „I.1/ „Може ли съдът да приеме за недоказан иск, когато ищецът не е доказал факти, за които не му е възложена доказателствена тежест по чл. 154 ГПК?; I.2/ „Може ли въззивният съд да размества доказателтвената тежест по чл. 154 ГПК”?; III/ Отрицателните фактически твърдения на страните в гражданския процес подлежат ли на доказване, по какъв начин и как се разпределя доказателствената тежест? Твърди се, че решението е постановено по този въпрос в противоречие с Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. по тълк. д. № 6/2013г. на ОСГК на ВКС. Касаторът се позовава се на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 ГПК /по въпрос III/ и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК /по въпроси I.1 и I.2/, като се поддържа, че е налице и основанието по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на решението. Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид следното: Всички поставени от касатора въпроси са свързани с приложението на чл.154 ГПК. Те обаче сами по себе си не са обуславящи за изхода на спора, тъй като решаващо за изхода на делото от една страна, е прилагането от съда на последиците, посочени в чл.161 ГПК, с оглед неоказаното от ищеца - касатор съдействие на вещото лице, на което не е осигурен достъп до сървъра, върху който е инсталиран софтуерният продукт, предмет на договора, при извършена преценка за необходимост от специални знания за установяване на качественото изпълнение на договора от изпълнителя, а от друга страна - установеното от съда приемане на работата от възложителя без възражения в преклузивните срокове по чл.265, ал.З от ЗЗД, относно които мотиви на съда не са поставени от касатора въпроси. Ето защо, спрямо формулираните от жалбоподателя въпроси не е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, което прави безпредметно обсъждането на наведените допълнителни селективни критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2, предл. последно ГПК. Очевидно неправилно пък би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Предвид изложеното, атакуваното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да бъдат присъдени направените от него разноски в размер на 1400 лева - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд