Определение № 932 от 19.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2622/2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. М. М., [населено място], чрез адвокат Н. Г., срещу въззивно решение №101 от 14.03.2016 г. по в. гр. дело №782/2015 г. на Русенския окръжен съд, с което е обезсилено решение № 940 от 10.07.2015 г. по гр. дело № 348/2015 г. на Русенския районен съд и е прекратено производството по делото. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е представил отговор по касационната жалба. Третото лице-помагач И. В. И., [населено място], чрез пълномощника си адвокат С. П., счита жалбата за основателна. Русенският окръжен съд е констатирал, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба с неясна фактическа обстановка и петитум, като не е внесена държавната такса нито за първоинстанционното, нито за въззивното производство. С протоколно определение от 22.12.2015г., исковата молба е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано да уточни обстоятелствената част на исковата молба и да конкретизира петитума, както и да внесе дължимата държавна такса. Въззивният съд е приел, че констатираните нередовности на исковата молба не са отстранени, нито е внесена дължимата държавна такса. С подадената на 15.01.2016г. от пълномощника на жалбоподателя молба не само не са отстранени констатираните нередовности на исковата молба, но е допълнително обременена с въвеждането на факти, които дотогава не са били твърдяни. Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по следния въпрос, уточнен съгласно ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС: дали по реда на чл.266 ГПК е допустимо да се представят доказателства за нововъзникнали обстоятелства съгласно постановките на ТР №2 от 02.07.2004 год. по гр. дело №2/2004 г. на ОСГК на ВКС. Счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №101 от 14.03.2016 г. по в. гр. дело №782/2015 г. на Русенския окръжен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставеният от касатора правен въпрос не е обусловил изхода на делото, защото въззивният съд не се е произнесъл по допустимостта на доказателствата, а е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба. По отношение на същия не е налице общото основание за достъп до касация.Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано дали мотивите на въззивното решение са правилни. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е формулирал относим правен въпрос. С оглед изложеното, при отсъствие на общата предпоставка, не се дължи произнасяне по специфичната такава. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.