Определение № 351 от 17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5039/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение на Софийски градски съд № 5466 от 21.07.2017 г. по гр.д.№ 214/ 2016 г., в частта му, с която е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 2120/ 2015 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на А. Л. Т. 32 322,80 лв обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 03.07.2008 г., заедно със законната лихва от 20.06.2011 г. до окончателното плащане и разноските по делото. Решението е постановено при участието [фирма] като трето лице – помагач на страната на [фирма]. Касаторът претендира допускане на касационен контрол по материалноправния въпрос (уточнен при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСТГК на ВКС) при липса на влязъл в сила административен акт относно наличието на трудова злополука, допустимо ли е фактът на злополуката и нейният характер да се установява в рамките на производството по предявен иск за обезщетяване на вредите от нея, ако административният орган не е изпълнил императивното си задължение да проведе задължително разследване по чл.7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Ответната страна А. Т. оспорва касационната жалба. Твърди, че при първото разглеждане на спора от касационната инстанция поставеният от жалбоподателя въпрос е бил разрешен от състав на ІІІ гражданско отделение на ВКС с решение по гр.д.№ 2330/ 2014 г. В него е прието, че наличието на трудова злополука е допустимо да се установи в производството по иска за обезщетяване на вредите от нея, без оглед дали тя е декларирана от осигурителя и съставен ли е акт за нея, щом не е изпълнено императивното задължение за провеждане на разследване за обстоятелствата, при които е настъпила. Със същото решение са дадени задължителни указания за събиране на доказателства относно злополуката и съобразеното с тези указания въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Третото лице-помагач [фирма] не взема становище по касационната жалба. Съдът намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване – за основателно. Въззивният съд е установил, че по силата на трудов договор от 21.02.2001 г. ищецът Т. е изпълнявал при ответното дружество длъжността „машинист П.”. На 03.07.2008 г., докато изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение, ищецът се подхлъзнал и паднал, слизайки по стъпалата на поверената му машина. В резултат получил счупване на лява петна кост, съпроводено със значителни болки и страдания. Наложило се продължително лечение, ищецът бил в отпуск по болест повече от 400 дни, като са му определени 72 % трайна неработоспособност. Злополуката не е декларирана като трудова и акт за установяването й не е съставен от компетентния административен орган, но не съществува пречка тя да бъде установена в производството по иска за обезщетяване на вредите от нея, щом по вина на административния орган не е проведено задължително разследване по чл.7 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. От свидетелските показания и писмените доказателства по делото съдът приел за безспорно установено настъпилото внезапно травматично увреждане на здравето на ищеца, докато изпълнявал трудовите си задължения. При така установените факти от правна страна съдът извел, че искът е основателен, тъй като ищецът е доказал както обстоятелствата, които определят злополуката като трудова, така и причинените от нея вреди, като размерът на обезщетението за неимуществените такива е определен по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД. С оглед така изложените от съда по същество мотиви, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос обуславя обжалваното решение. Той не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, защото въззивният съд е съобразил задължителните (за него) указания, дадени в решение по гр.д.№ 2330/ 2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено при първото касационно разглеждане на същия спор. Според настоящия съдебен състав обаче въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по него касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК. По изложените съображения съдът