Определение № 897 от 24.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 565/2026 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от упълномощеното от ответницата В. П. Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ срещу определение на Старозагорски окръжен съд. При извършената проверка за допустимост на частната жалба съдът прие следното. Исковото производство е образувано по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск на „Изи Финанс“ ЕООД срещу В. П. за установяване на парично вземане в размер на 50 лв., заедно със законната лихва. С определение от 24.09.2025 г. окръжният съд като въззивна инстанция е потвърдил постановеното от първоинстанционния съд определение за прекратяване на производството. С обжалваното в настоящото производство определение от 18.11.2025 г. въззивният съд е оставил без уважение искането на жалбоподателя за изменение на основание чл. 248 ГПК в частта за разноските на определението от 24.09.2025 г. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК постановеното определение за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В разглеждания случай въззивно решение по предявения иск с оглед цената на последния би било окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК, поради което окончателно е и определението по чл. 248 ГПК. Същото е влязло в сила с постановяването си, съответно подадената срещу него частна жалба е недопустима. С тези мотиви съдът