Определение № 529 от 20.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1906/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Н. срещу частта от решение №124/05.05.2025г. по т.д.№421/23 г. на Апелативен съд Варна, с която е потвърдено решение №214/18.05.2023г. по т.д.№1132/20г. по описа на Окръжен съд Варна в частта, с която е отхвърлен предявеният от него срещу Новотех – 95“ООД иск по чл.125 ал.3 ТЗ за разликата от присъдения му с решението размер от 22 917,70 лв. до претендирания от него такъв за 260 000 лв.,представляваща 1/3 от дружествения дял на наследодателя му и бивш съдружник в ответното дружество И. Н. Н., починал на 21.11.2018г. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на процесуалния закон, поради неправилно приложение на материалния закон и поради необоснованост. По изложени в нея съображения касаторът претендира въззивното решение да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания за правилното прилагане на процесуалноправните и материалноправните норми, евентуално – за постановяване на решение по същество,с което искът му да бъде уважен изцяло. Претендира направените по делото разноски, съобразно представен списък. В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа искане за допускане на касационния контрол по същество, обосновавано с твърдението,че въззивният съд се е произнесъл по обуславящи изхода на делото въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС: 1. Дължи ли въззивният съд произнасяне по всички релевантни доводи и възражения на страните /противоречие с решенията по т.д.№1106/2010г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№811/2012г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№1544/2014г. на ІІ т.о. на ВКС/; 2. Следва ли съдът да обоснове коя експертиза кредитира, коя не, както и да формира мотиви защо? /противоречие с решения по гр.д.№7493/2013г. на ІІ г.о. на ВКС, гр.д.№378/2009г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№3194/2013г. на І г.о. на ВКС, гр.д.№1814/2009г. на ІV г.о. на ВКС, гр.д.№1271/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№1271/2015г. на ІІІ г.о. на ВКС, гр.д.№7493/2013г. на ІІ г.о. на ВКС, гр.д.№4744/2008г. на І г.о. на ВКС, както и с т.19 на ТР №1/04.01.2001г. на ОСГК на ВКС/; 3.Задължен ли е съдът да кредитира заключението на експертизата и то абсолютно доказателствено средство ли представлява? Задължен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на доказателствата и фактите по делото,включително на заключенията на експертизите и представлява ли заключението на вещото лице абсолютно доказателство по делото? /по двата въпроса противоречие с решения по т.д.№765/2008г. на ТК на ВКС, гр.д.№699/91г. и определение по т.д.№1523/2015г. на І т.о. на ВКС/; 4. При наличие на съществени разминавания, нарушения на приложими правни норми /ЗСч и СС/, съдът следва ли да допусне провеждането на допълнителна експертиза? /противоречие с решения по т.д.№765/2008г. на ТК на ВКС и т.д.№1465/2015г. на ІІ т.о. на ВКС/; 5. Следва ли да бъде прието новоузнато писмено доказателствено средство ако са налице предпоставките на чл.266 ал.1 ГПК? /противоречие с решението по гр.д.№1381/2012г. на ІV г.о. на ВКС/; 6.Допустимо ли е разглеждането на възражение за прихващане, което не е извършено в рамките на срока по чл.131 ГПК за отговор на исковата молба по първоначално предявения частичен иск и следва ли в неговите рамки ответникът да изчерпи всички свои възражения? /противоречие с решенията по т.д.№115/2010г. на ІІ .о. на ВКС и т.д.№3686/2014г. на І т.о. на ВКС/; 7. Как се определя стойността на дълготрайните материални активи при формиране на стойността на дружествения дял,съгласно чл.125 ал.3 ТЗ? и 8.Как се определя историческата цена на актива и при липса на данни за нея следва ли да се определи неговата себестойност или справедлива цена? /по двата въпроса противоречие с решения по т.д.№468/2011г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№1465/2015г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№504/2008г. на ІІ т.о. на ВКС, т.д.№468/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№665/2011г. на ВКС/; 9. Достатъчен ли е приватизационен договор, в който липсва изрично посочване на придобивната цена на активите, да послужи за определяне на историческата стойност на имуществото? /противоречие с решение №504/2008г. на ІІ т.о. на ВКС/; 10. При определяне на чистата стойност на активите на дружеството за целите на определяне на равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник при условията на чл.125 ал.3 ТЗ следва ли да бъдат взети предвид счетоводните записвания, за които има данни, че не отразяват точно и обективно действителната стойност на активите на дружеството? /противоречие с решението по т.д.№2899/2015г. на ІІ т.о. на ВКС и определение по т.д.№1344/2013г. на ВКС/; 11. Следва ли да бъде извършена оценка на „действителната стойност“ на активите, за да се прецени дали счетоводните записвания ги отразяват обективно? / противоречие с решението по т.д.№1465/2015г. на ІІ т.о. на ВКС/; 12. В случай че се установи разминаване между счетоводните записвания и действителната стойност, как следва да бъде определена равностойността на полагащия се дружествен дял на напусналия съдружник при условията на чл.125 ал.3 ТЗ? / противоречие с решението по т.д.№2899/2015г. на ІІ т.о. на ВКС/; 13. При констатирани нарушения на записванията с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти следва ли да се прибегне до определяне на пазарната стойност на активите? /противоречие с решенията по т.д.№468/2011г. на ІІ т.о. на ВКС и т.д.№504/2008г. на ІІ т.о. на ВКС/; 14.За да бъде доказано с разходен касов ордер извършено плащане следва ли в този документ да е посочено освен лицето, получател на сумата, така и основанието за плащане? /противоречие с решенията по гр.д.№675/2009г. на ІІ г.о. на ВКС, гр.д.№775/2010г. на ІІІ г.о. на ВКС и гр.д.№1393/2014г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е касационната инстанция да се произнесе и по въпроси Следва ли да се разчита единствено на представен извънреден баланс по чл.125 ал.3 ТЗ в заключението на назначено вещо лице или следва да се има предвид заключението на назначена от решаващия състав на съда комплексна счетоводна и оценителна експертиза, която да установи справедлива цена на активите, имащи значение за определяне на стойността на дружествения дял на напусналия съдружник? и Този подход дали би бил задължителен ако последният е бил мажоритарен собственик на дяловете на процесното дружество и миноритарните съдружници са се разпоредили с по-голямата част от активите скоро след кончината на мажоритарния и в хода на воденото производство по чл.125 ал.3 ТЗ и то на цена, която значително и в пъти надвишава посочените в баланса стойности? Ответникът по касационната жалба „Новотех – 95“ ООД е оспорил наличието на основания за допускане на въззивното решение в обжалваната му част до касационен контрол, както и основателността на изложените в нея оплаквания и искане. Претендира разноски. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си, съставът на Варненски апелативен съд е намерил за безспорно, че касаторът е наследник по закон с 1/3 квота от наследството на И. Н. Н., починал на 21.11.2018 г., който е притежавал 127 от общо 218 дяла от капитала на „Новотех-95” ООД. Отчел е,че искът на касатора е предявен след уважен в размер на 40 000 лв. с влязло в сила решение негов частичен иск по чл.125 ал.3 ТЗ, по който е било образувано т.д.№ 497/2019г. на ВОС, поради което е посочил,че решението по него се ползва със сила на прeсъдено нещо относно правопораждащите факти за спорното субективно материално право при предявения иск за защита на вземането за разликата до пълния му размер. С оглед това съставът е извел,че в настоящия процес на установяване подлежи единствено съществуването на вземането в предявения му остатъчен размер, като именно около този въпрос е концентриран и спорът между страните в настоящия процес. Констатирал е,че в първоинстанционното производство ищецът е оспорил представения междинен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение на наследодателя му, поради което и доколкото последният представлява частен документ без обвързваща съда материална доказателствена сила, е приел,че редовността на извършените вписвания подлежи на изрична проверка и в производството пред въззивната инстанция, с оглед което са били допуснати допълнително още две счетоводни експертизи. Съдът се е позовал на практика на касационната инстанция, според която стойността на дружествения дял трябва да се определи по балансовата, а не по пазарната стойност на дружествения дял. Обосновал се е с това, че режимът на прехвърляне на дялове в ООД го характеризира не като типично капиталово дружество, а като междинна дружествена форма, притежаваща и белези на персоналните дружества, което премахва свободното търгуване на капитала му на финансовия пазар, а последното не предполага оценяването на дружествения дял по пазарна стойност. Позовал се е допълнително на закона, според изричната разпоредба на който паричната стойност на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник /т.е. имуществените последици от прекратяването на членството му/ се определя по балансовата стойност на активите и пасивите към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Развил е съображения,че уредбата на прекратяването на участието в дружеството и определяне на съответен дял има за основна цел запазване дейността на дружеството и охрана на интересите на кредиторите, като се запазва гаранционната функция на капитала и, че, ако се възприеме тезата на въззивника - ищец за определяне на стойността на дружествения дял по пазарната стойност на дълготрайните материални активи би могло да се стигне до намаляване на имущественото покритие на капитала на дружеството и това да предизвика намаляването му /което може да бъде проведено само по реда на чл. 149 – чл.153 ТЗ/, което може да доведе и до прекратяване на дружеството по реда на чл. 155 ТЗ. Като е съобразил практика на касационната инстанция, решаващият състав е посочил,че стойността на дяловете на прекратилия участието си съдружник в търговското дружество се определя в размер на разликата между стойността на дълготрайните и краткотрайните материални активи, както и нематериалните такива от една страна и от друга - задълженията на дружеството, като собственият капитал, резервите и финансовият резултат не участват при формиране на равностойността на дяловете на съдружника; че счетоводното отразяване в раздела за пасива на сумата на резерва от последващи оценки не следва да бъде взето предвид; че дружественият дял се формира само при превишаването на сумата на активите над тази на пасивите. Посочил е, че, съгласно Счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи, придобитите и притежавани от предприятието дълготрайни материални ресурси – земя и сгради се завеждат по баланса по цената им на придобиване, която включва покупната цена /включително митата и невъзстановимите данъци/ и всички преки разходи - тези, които са необходими за привеждане на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му; след първоначалното завеждане на актива като ДМА той следва да се отчита по цената на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка и тъй като равностойността на дела се определя по баланса към момента на напускане на съдружника, то редовността на воденото счетоводство е от значение за правилното определяне на равностойността на дела. Като е взел предвид разрешенията в практиката на ВКС, че когато междинният баланс е оспорен от страната по делото с твърдения за нередовно водено счетоводство, стойността на дружествения дял се определя на базата на съставен от експерт коригиран баланс, отразяващ вярно стопанските операции, съдът е изложил съображения, обосноваващи кредитирането на заключенията на двете експертизи, приети във въззивното производство. Посочил е,че експертите са ползвали за периода от 1996 година до 2009 година публикуваните в ТР годишни финансови отчети на дружеството, които са били обект на независим финансов одит. Установили са, че всеки ДМА е заведен по историческата му цена - по цената му на придобиване, в съответствие с изискванията на СС № 16, като за целта експертите са взели предвид договора за продажба на предприятието на общинското дружество „Новотех“ ЕООД,сключен с оглед приватизацията на същото; че данните по оборотните ведомости на приватизираното дружество са пренесени вярно и пълно в счетоводните сметки на „Новотех – 95“ ООД, като балансовите стойности на придобитите от ответника активи съдържат отчетни стойности и амортизация, каквито са имали съответните активи в „Новотех“ ЕООД, обект на договора за продажба; че впоследствие, в съответствие с изискванията на чл.33 ЗСч, през 1997,1998 и 1999г. е извършвана преоценка на дълготрайните активи на дружеството,а през 1999г. е приложена предвидената в Закона за деноминация на лева деноминация на стойностите на активи и пасиви, на размера на капитала и на неговите дялове; че през 2003г. по повод прилагането на новия ЗСч е последвала преоценка на дълготрайните активи на дружеството, като земите на дружеството са заприходени по справедлива цена, определена от лицензиран експерт, а цената на останалите дълготрайни материални активи - от комисия на ответното дружество; че през 2004г. дружеството е придобило нови дълготрайни материални активи, от които към 30.11.2018г. са налични два офиса и магазин; че в периода 2005-2007г. е извършено събаряне и реконструкция на придобитата с приватизационния договор сграда, находяща се на [улица], като е заприходена като краткотраен материален актив строителна продукция; че през 2007г. въз основа на договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот /земя/ и съгласно одобрен инвестиционен проект, дружеството е придобило подобекти в сградата,част от които са били продадени по време на строителството, а друга част – впоследствие, като към 30.11.2018г. са останали непродадени само две паркоместа и козметичен салон, който през 2016г. е прехвърлен от сметка Продукция в сметка Сгради и заприходен към ДМА. Съдът е съобразил наличието на ясно изразено от вещите лица становище за съответствие на счетоводните записвания, извършени от дружеството, с изискванията на СС 16 /дълготрайни материални активи/ и СС 34 /междинно отчитане/ и за редовност на воденото от дружеството счетоводство, които са обосновани със съставени първични и вторични счетоводни документи и подкрепяща документация /други, приложени към първичните и вторичните, документи с пояснителен за съответната операция характер – протоколи за осчетоводяване на ревалоризацията, описи на материали и др./, съставяни с оглед евентуална липса на необходими реквизити в счетоводната документация. Според приетото от въззивния състав на базата на заключенията, при определяне на стойността на дружествения дял, съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ, балансовата стойност на дълготрайните материални активи е формирана при спазване нормативните разпоредби на чл. 13 от ЗСч и §1 т.3 от ДР на същия закон и съответните приложими счетоводни стандарти, като всички активи, след тяхното признаване и класифициране като вид, са отчитани по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка, при спазване на действащото за съответния период законодателство. Прието е за установено,че за периода 1997г. – 1999г. са извършвани редовно ревалоризации на всички активи според изискванията на чл.33 от ЗСч., а към 01.01.2003г. е извършена еднократно оценка на ДМА по справедлива цена, съгласно ЗКПО, при което е формиран преоценъчен резерв, който от последващите преоценки е отчитан към неразпределената печалба от минали години при спазване на ЗСч и ССч и е осчетоводяван правилно през годините. Решаващият съд изцяло е кредитирал заключенията по назначените и приети във въззивното производство както първоначална,така и повторна счетоводни експертизи, като обективни, обосновани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по делото, като е отчел изводите на вещите лица и по двете експертизи за напълно кореспондиращи си относно размера на сумата, представляваща разлика между активите на дружеството и задълженията му /529 777,26 лв./, както и за установен на тази база /без приспадната сумата на преоценъчния резерв/ размер на дружествения дял на наследодателя на въззивника – 308 631,71 лв. Същевременно въззивният състав е отрекъл възможността изчисляването на размера на дружествения дял да става на база пазарна цена на активите, сочейки,че това може да стане само в случай на ликвидация на дружеството, когато наличните активи ще бъдат осребрени по тяхната пазарна стойност и на всеки съдружник ще се изплати съответстващият му се ликвидационен дял. От друга страна е възприел втория вариант на заключението на повторната счетоводна експертиза, позовавайки се на практика на касационната инстанция, приемаща, че преоценъчният резерв не участва при формиране на равностойността на дяловете на съдружника, тъй като зад него не стоят реални активи на дружеството; с него се изразяват инфлационни процеси и не представлява прираст на капитала. Приспадайки поради това от чистата стойност на активите 529 777,26 лв. записаната в баланса сума на преоценъчния резерв 160 077,49 лв., съдът е заключил,че като база за определяне стойността на дела на наследодателя на ищеца /чиста стойност на активите/ следва да се вземе сумата 369 699,77 лв., при което дружественият дял възлиза на 215 375,55 10 лв., а припадащата се на ищеца квота от 1/3 от него е 71 791,85 лв. От тази сума съдът е приспаднал присъдената с влязлото в сила съдебно решение част от 40 000 лв., като е посочил,че дължимият остатък е 31 791,85 лв., за която сума искът се явява основателен. Всички изложени в жалбата на ищеца- въззивник съображения относно базата, на която следва да изчисли размерът на дела на наследодателя му са приети от съда за некореспондиращи с нормата на закона и с утвърдената съдебна практика, като е извършено позоваване на констатациите на вещите лице и на разпоредбите на чл.33 ал.4 и ал.5 ЗСч /в сила от 01.04.1991г. до 01.01.2002г., според които у величението на балансовата стойност на дълготрайните материални активи се отчита като преоценъчен резерв; всяко следващо намаление на балансовата стойност от преоценки е за сметка на този резерв,а преоценъчният резерв се трансформира в неразпределена печалба едва при отписване на съответния дълготраен материален актив/, а тъй като в случая увеличената стойност на активите при оценката им по справедлива цена през годините е намерила съответно отражение в пасива на баланса като преоценъчен резерв, последният /и според изложеното по-горе/ не следва да бъде включван в чистата стойност на активите при определяне на дружествения дял. По направеното от ответника с отговора на исковата молба по т.д. №1132/20 г. по описа на ВОС възражение за прихващане съдът е приел за установено от доказателствата по делото, че на 02.03.2017г. наследодателят на ищеца е получил служебен аванс в размер на 13 650 евро, с левова равностойност 26 697,08 лв., като няма данни приживе да е върнал същия. Поради това е намерил,че размерът на припадащия се на ищеца дял подлежи на намаляване с 1/3 от тази сума или със сумата 8899,02 лв., с оглед основателността на възражението за прихващане, а това прави иска основателен за разликата от 22 892,83 лв., Доколкото своевременно въведеното възражение за прихващане е било разгледано от първоинстанционния съд и е била извършена съответната компенсация, съдът е потвърдил същото в обжалваната му от Н. Н. отхвърлителна част за разликата от 22 892,83 лв. до предявените 260 000 лв. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество,които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва,че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките,в които се извършва селекцията,с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало,касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението,нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба,а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване,без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да касаят пряко фактите по конкретното дело и извършената от съда тяхна преценка, тъй като в този случай въпросът би бил по правилността на решението, която е предмет на разглеждане при осъществяването на дейността на касационната инстанция след допускането на решението до касационен контрол. Първият от въпросите, макар и принципно обуславящ крайния изход на спора, доколкото касае задълженията на въззивния съд, като инстанция по същество, да обсъди всички събрани по делото доказателства и се произнесе по наведените от страните доводи и възражения, не може да бъде квалифициран като осъществяващ общото изискване за допускане на контрол по същество на въззивното решение. Въпросът е свързан с оплакването в касационната жалба, че съдът не се е произнесъл по оплакванията на касатора срещу пороците на първоинстанционното решение и срещу релевантността и верността на приетите по делото заключения на вещи лица; не е изпълнил задължението си да обсъди всички приети по делото доказателства, както и доводите и твърденията му, че счетоводството на дружеството е водено нередовно, че заключенията на вещите лица за историческа цена на дълготрайните материални активи са изготвени на базата на нередовни счетоводни записвания и оспорени счетоводни документи, без да е извършен от тях собствен счетоводен анализ, че балансът на общинското дружество „Новотех“ЕООД е неистински, че при констатация за унищожаването на първичните счетоводни документи преди 2005г. заключенията са основани на вторични счетоводни документи, които не са хронологични и нямат доказателствена сила, че ГФО на дружеството за периода 2012г. – 2018г. са обявявани със закъснение и не могат да служат за основание за определяне на историческата цена на активите, които са придобити и признати през 1995г.; не е изложил мотиви защо приема счетоводството на ответното дружество за редовно водено, въпреки изложените от касатора многобройни негови възражения срещу такъв извод, като само се е задоволил да се позове на становището на вещите лица; не е изложил мотиви каква е стойността на отделните активи на дружеството при отчитане на вида им и начина на придобиването им и защо е възприел стойността на активите, придобити от дейността на дружеството, определена от вещите лица. В практиката си касационната инстанция приема,че от разпоредбата на чл.153 ГПК за съда произтича задължение да извърши преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти, от значение за решаването на делото и връзките между тях, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните твърдения и възражения на страните, които са от значение за спорното право. Според т.3 от р.І на ППВС №1/13.07.1953г. мотивите на съдебното решение следва да съдържат кратък отговор на важните и съществени въпроси, поставени за разрешаване по делото, както и необходимите фактически и правни съображения, изложени кратко и пълно, като мотивите трябва да бъдат точни, ясни и убедителни, а когато по делото са събрани противоречиви доказателства, съдът следва мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Дадените с посоченото ППВС указания са доразвити в ППВС №7/27.12.1965г. и с т.13 ППВС №1/10.11.1985г., където се сочи,че второинстанционният съд е длъжен да обсъди изтъкнатите от страните основания за отмяна на решението, които са във връзка с приложението на закона; че не е задължително в мотивите си съдът да излага отделно становище за всеки факт, довод или възражение на страните или за всяко едно доказателство отделно от становището си за другите такива. Достатъчно е от тях да може да бъде направен извод в насока на това, че съдът е взел предвид факта, довода или възражението, както и че е преценил съответното доказателство във връзка с останалите по делото. Тези основни постановки от практиката на Върховния съд са запазили задължителната си за съдилищата сила, като са възприети и доразвити и в практиката на ВКС – в т.см. са постановените при действието на новия ГПК определения по гр.д.№922/21г. на ІV г.о., по гр.д.№3656/16г. на ІV г.о., по гр.д.№1298/21г. на ІV г.о. и др. Ето защо въпросът, по начина,по който е формулиран в изложението към касационната жалба, би могъл да бъде приет за обуславящ само дотолкова, доколкото необсъждането на доказателства и възражения на страната може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, т.е. тогава, когато съобразяването на съответното доказателство и/или възражение на страната, поради неговата значимост и относимост към предмета на спора, би довело до постановяването на друг правен резултат. В случая касаторът е оспорил не само изготвения от дружеството междинен баланс, но и всички събрани по делото счетоводни документи и заключения за вещи лица /на две единични и три тройни счетоводни експертизи, допуснати в първа инстанция/ с доводи за нередовност на записванията във воденото от ответното дружество счетоводство, вкл. за неистинност на изходните данни по баланса на приватизираното дружество, по които са заприходени ДМА с историческата им цена, както и за негодност на счетоводната документация /поради неоформяне на част от документите с всички изискуеми реквизити/ и липса на първични счетоводни документи /унищожени, поради изтекъл срок за съхранение/.Същевременно в касационната жалба не се позовава на конкретни годни и относими към спора доказателства, които съдът е следвало да кредитира и не го е направил, поради което е достигнал до погрешни изводи, а настоява на поддържаната от него в производството пред двете инстанции теза,че при определяне стойността на дружествения дял на наследодателя му е следвало придобитите в резултат на приватизационния договор ДМА – земя и сгради, да бъдат изначално /към 1995г./ оценени и заприходени по справедливата им цена /пазарна такава/, вместо по цена на придобиване /както това е направено при счетоводното отчитане от дружеството и е прието в почти всички заключения на вещите лица/. Касаторът не сочи като меродавно и заключението на допуснатата от първата инстанция по негово искане допълнителна тройна експертиза, в което делът на наследодателя към 30.11.2018г. е определен във вариант на заприходяване на придобитите активи по справедливата им цена, но дори да се позовава на него, то не обосновава друг изход на спора, доколкото, според същото делът би бил 233 175 лв. /в случай,че от чистата стойност на активите се приспадне преоценъчният резерв/ или 303 722 лв. /без приспадането му/, което и в двата случая се доближава до установения от двете инстанции размер на дружествения дял. Липсата на изложени от въззивната инстанция мотиви по всяко от възраженията и оплакванията на страната не може да бъде определено като процесуално нарушение, обусловило изхода на делото, освен поради изложените съображения и тъй като, видно от мотивите на решението му, той ги е взел предвид, като е намерил,че всички те не кореспондират с нормата на закона / относимите към периода, взети предвид от състава, изисквания на ЗСч и счетоводни стандарти/ и с утвърдената съдебна практика /която съдът е приложил/. Доколкото касаторът не е обосновал с въпроса си неговия обуславящ за изхода на делото характер, същият не може да бъде приет за осъществяващ общото изискване за достъп по чл.280 ал.1 ГПК. От въпросите от 2 до 4 само първият кореспондира с факта,че въззивната инстанция не е обсъждала всички приети по делото заключения на единични и тройни счетоводни експертизи, а се е позовала само на допуснатите и приети във въззивното производство единична и повторна такава. Въпреки това самоцелното позоваване на такъв процесуален пропуск на съда, без посочване кое от всичките заключения би обусловило извод за уважаване на иска в претендирания от касатора размер, не може да обоснове обуславящ характер на въпроса, още повече,че във всички заключения се съдържат изводи за редовно водено от ответното дружество счетоводство с хронологически правилно, документално обосновано и отговарящо на счетоводните стандарти отразяване на движението по сметките и записванията през целия изследван период от 1995г. до 2018г., а практиката на касационната инстанция е категорична,че съдът следва да изложи мотиви защо приема едно от заключенията, а друго не, най-вече когато те си противоречат, каквато хипотеза в случая не е налице. Доколкото за преценката на редовността на воденото от дружеството счетоводство се налага ползването на специални познания, с каквито съдът не разполага /поради което и практиката на ВКС приема,че при оспорване на междинния счетоводен баланс и редовността на записванията в него съдът следва да допусне вещо лице/, липсата на обсъждане от страна на съдебния състав на всеки един от многобройните представени по делото счетоводни документи /оспорени общо като негодни доказателства/, но взети предвид при изготвянето на заключенията на експертите, не може да бъде определено като процесуално нарушение, довело до погрешен правен резултат, предвид и факта,че съществени „разминавания и нарушения“ на счетоводното законодателство при изготвянето на документите не са констатирани в нито едно от заключенията на вещите лица. От друга страна от факта,че част от първичните счетоводни документи са унищожени поради изтекъл срок за съхранение не може автоматично да бъде направен извод за неверни записвания в изготвените въз основа на тях вторични счетоводни документи при липса на каквито и да било доказателства, които да ги опровергават. Поради изложеното въпроси от 2 до 4 също не са годно общо основание за допускане на касационно обжалване. Петият въпрос е поставен във връзка с отказа на въззивния съд да приеме представен във въззивното производство нотариален акт за продажбата на ДМА на дружеството, извършена през 2024г. Въпросът не кореспондира с мотивите на състава, според чието определение по недопускането на доказателството не се касае за нововъзникнало или новоузнато от страната след постановяването на съдебното решение, относимо към спора, писмено доказателство, от което е направен извод,че не са налице предпоставките за приемането му във въззивното производство по реда на чл.266 ГПК. Шестият въпрос е относим към своевременно въведеното от страната оспорване на направеното в първоинстанционното производство от ответника възражение за прихващане, с доводи за неговото преклудиране /поради непредявяването му в производството по частичния иск/, които възражения въззивният съд не е уважил и с решението си е прихванал насрещното задължение на ищеца от вземането му за част от дружествения дял. Поради това въпросът се явява обуславящ по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК вр. т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, но не е разрешен в отклонение от практиката на ВКС. Съгласно мотивите към т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк.д.№3/2016г. на ОСГТК на ВКС формираната сила на пресъдено нещо по частичния иск преклудира само правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, но не и правопогасяващите възражения /за погасяване на останалата част от вземането по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин/. Седмият въпрос е поставен хипотетично,без правно значение за изхода на делото, доколкото самият чл.125 ал.3 ТЗ сочи начина на определяне – по балансова стойност към момента на прекратяване на членството, а според практиката на ВСК – при оспорване на съставения към този момент междинен баланс с твърдения за нередовност на вписванията – чрез заключение на вещо лице, което в случая е взето предвид от въззивния съд. Осмият и деветият от въпросите са основани на тезата на ищеца,че за придобитите от ответното дружество в резултат на приватизацията ДМА липсва цена на придобиване, с която да бъдат заприходени – теза, която е останала несподелена от съда, като опровергана както от приетия по делото приватизационен договор, така и от счетоводните документи, съпътстващи процеса на приватизация, включително счетоводната документация на приватизираното дружество,чието търговско предприятие е закупено от ответника, които са взети предвид и от всички вещи лица. Поради това и с тези въпроси не се обосновава общата предпоставка за достъпа до касационно обжалване на оспорения въззивен акт. Подобен извод може да бъде направен и по отношение на всички останали въпроси. Десетият въпрос отразява поддържаната от касатора теза, че счетоводните записвания, извършени от дружеството, не изпълняват изискванията за вярност и обоснованост, която теза не е споделена от съда. В този и в следващите два въпроса касаторът използва термина „действителна стойност“, който няма връзка с начина на определяне на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник – не е ясно коя от релевантните стойности се има предвид под действителна стойност на актива – цена на придобиване, себестойност или справедлива /продажна,борсова или пазарна/ цена. Тринадесетият въпрос отново настоява за „нарушения на записванията с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти“, каквито се съдържат само в твърденията на страната, без да се основават на установени по делото с решението на съда факти. Последният от въпросите, сочени с хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК касаторът свързва с оплакванията си за неправилно извършено от съда прихващане с несъществуващо, според него, вземане на ответното дружество за невърнат служебен аванс. И този въпрос не осъществява общото основание за достъп, доколкото в мотивите на съда не се съдържа констатация за липса на основание за плащане, а подобен факт е и опроверган от съдържанието на самия приет по делото разходен касов ордер, в който изрично е посочено основанието за получаване на сумата „служ.аванс Ив. Н.“. Останалите два въпроса, релевирани с допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, също не обосновават наличие на общо основание за достъп. Съдът не се е позовал на заключение на вещо лице,основано изключително на изготвения от дружеството междинен счетоводен баланс,а е обсъдил подробно направения от вещите лица анализ на всички счетоводни записвания за целия период на проверка, извършена от тях – от 1995г. до 2018г. Обстоятелства относно качеството на наследодателя на касатора на мажоритарен собственик на капитала на ответното дружество, както и относно последващото смъртта му разпореждане на последното с част от активите му по пазарни цени нито са били въвеждани в делото, нито съдът е обсъждал в обосноваване на крайните си изводи, нито са релевантни за изхода на спора между страните. Не е обоснована и допълнителната предпоставка за допускане на касационния контрол по същество по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно задължителните постановки на т.4 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият селективен критерий е налице тогава,когато съществува противоречива съдебна практика,която следва да бъде отстранена или съществуващата такава,макар и непротиворечива, е погрешна и следва да бъде променена,както и когато се налага чрез корективно тълкуване на закона да бъде отстранено негово несъвършенство /т.е. – при непълнота или неяснота на конкретната правна норма/ или да бъде изоставено едно вече дадено тълкуване на закона, за да бъде възприето друго, отговарящо на съответното развитие на обществото на даден негов етап. Съображения за необходимост от тълкуване на конкретна правна норма по причините и с целите, посочени в тълкувателното решение, не са наведени от касатора. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените за производството пред ВКС разноски в размер на 12 271 евро, представляващи платено адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение