Определение № 50075 от 16.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3098/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД / в несъстоятелност/ против решение № 55 от 20.04.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело №60 по описа за 2022 г. на Разградския окръжен съд, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260338 от 11.08.2021 г. по гр. д. № 3436 по описа за 2019 г. на Шуменския районен съд, XVI състав. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касатора иск срещу „Булгаргаз“ ЕАД и синдика на „Топлофикация Шумен“ ЕАД/в несъстоятелност/ за прогласяване нищожността на решение № 183 от 15.11.2013 г. по търговско дело № 586 по описа за 2011 г. на Шуменския окръжен съд. Касаторът твърди, че решението на Разградския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следния въпрос: Съдия или съдебен състав, на който е разпределено разглеждане и решаване на дело въз основа на документ с невярно съдържание и в нарушение на чл.9 от Закона за съдебната власт, представлява ли „съд, създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл.6, параграф 1 от ЕКПЧ? „Булгаргаз“ ЕАД и синдикът на „Топлофикация Шумен“ ЕАД/в несъстоятелност/ не вземат становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: Законният представител на обявеното в несъстоятелност дружество „Топлофикация Шумен“ ЕАД е предявил срещу „Булгаргаз“ ЕАД и срещу назначения от съда постоянен синдик иск за прогласяване нищожността на решение № 183 от 15.11.2013 г. по търговско дело № 586 по описа за 2011 г. на Шуменския окръжен съд, с което е обявена неплатежоспособността на дружеството и е открито производството по несъстоятелност. Посочените в исковата молба фактически основания за нищожност са, че постановилият решението съдия не е бил определен по съответния ред за случайно разпределение да разгледа делото, което представлява нарушение на чл.9 от Закона за съдебната власт, а освен това не е бил член на Търговска колегия, за да попадне в кръга на лицата, имащи право да участват в разпределението. Шуменският районен съд е констатирал, че съдията-докладчик по делото е бил член на Търговска колегия според протокол от 21.01.2010 г. на Общото събрание. Делото, по което е постановено решението, е разпределено на съдията-докладчик с протокол за избор от 5.10.2011 г., подписан от съдията Н. Б.- председател на Шуменския окръжен съд, която е имала такава компетентност. Разпределението е извършено посредством одобрената от Висшия съдебен съвет програма и не е допуснато нарушение на чл.9 от Закона за съдебната власт. Ето защо първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск. В хода на устните състезания пред първата инстанция представителят на ищеца е заявил, че протоколът за разпределение е подписан от Н. Б. вместо от посочения в него за разпределящ К. М.. Разградският окръжен съд е възприел това твърдение като факт, който не е бил включен в предмета на делото по надлежния ред, поради което не го е обсъдил като основание за незаконосъобразност на разпределението на делото. По наведените в исковата молба твърдения е повторил констатациите на първоинстанционния съд за законосъобразност на подбора, извършен автоматично посредством одобрената от ВСС електронна програма между членовете на Търговска колегия, сред които е бил и съдията-докладчик. Въззивният съд е добавил, че дори да е допуснато нарушение на чл.9 от ЗСВ, каквато хипотеза не е налице, това обстоятелство не обуславя нищожност на първоинстанционния съдебен акт, в какъвто смисъл е цитираната практика на ВКС. Касаторът счита така постановеното въззивно решение за очевидно несправедливо, тъй като съдията докладчик е определен на основание на протокол за избор с невярно съдържание. От самото съдържание на решението обаче не може да се установи невярно съдържание на протокола за избор, поради което не се касае за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предложение трето от ГПК. Ето защо на това основание не може да се допусне касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд. Всъщност от мотивите на обжалваното решение е видно, че не са установени твърдените от касатора нарушения на принципа на случайния подбор при разпределението на делата, съдържащ се в чл.9 от ЗСВ. Формулираният от касатора въпрос касае евентуалното съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска, дори ако такива нарушения биха били констатирани. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос напълно съответства на цитираната в решението практика на ВКС /решение № 202 от 7.04.2020 г. по гр. д. № 2832/2018 г. на IV ГО, определение № 60462 от 15.07.2021 г. по т. д. № 1940/2020 г. на I ТО и определение. № 533 от 12.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2072/2021 г. на III ГО/. Според тази практика съблюдаването на установения ред, по който се разпределя делото на съдия – докладчик, е съответно на принципа за справедлив процес и конкретно с изискването по чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС делото на всяко лице при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения, да се гледа от съд, създаден в съответствие със закона. В понятието „създаден в съответствие със закона съд“ се включва не само правното основание за неговото съществуване, но и спазването на конкретните правила, които регламентират разпределението на делото на определен съдия. Затова принципно нарушаването на правилата за случайно разпределение на делата може да доведе до постановяване на съдебен акт от незаконен състав. Преценката дали този порок води до нищожност на съдебното решение обаче следва да се съобрази със спецификата на производството и характера на съдебния акт, възможността за обжалване пред друг съд и правомощията на последния. Когато е допуснато нарушение на правилата на случайното разпределение при постановяване на първоинстанционен акт, не се достига до неговата нищожност, а само до незаконосъобразност, защото спорът подлежи на разглеждане и от въззивната инстанция. Тази инстанция не е организирана като контролно-отменителна, а като инстанция по същество, която може сама да отстрани пороците на първоинстанционното решение. Ето защо в този случай незаконният състав на първоинстанционното решение не води до неговата нищожност. Следователно въззивният съд е разрешил поставения от касатора въпрос съгласно практиката на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, поради което касационно обжалване на решението на Разградския окръжен съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение