Определение № 4270 от 23.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4023/2022 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. М. С. против разпореждане № 167 от 12.09.2022 г. по гр.д.№ 184/2021 г. на Окръжен съд-Кърджали, с което е върната подадената от нея касационна жалба № 2445 от 01.09.2021 г. В частната жалба се прави оплакване за неправилност тъй като касационната жалба не била подадена на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК, а на основание чл. 281,т.3 ГПК, като твърдяла нарушение на материалния закон. Ответникът по частната жалба М. Г. М. оспорва частната жалба и моли разпореждането като правилно, да се потвърди. Претендира разноски. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд, администрирайки касационната жалба е приел, че тя е недопустима, тъй като е против решение, което не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, тъй като е постановено по иск за собственост на куче с цена на иска под 5 000 лв., не е налице и изключението, предмет на иска да са вещни права върху недвижим имот. Цената на иска за обезщетение за имуществени и неимещуствени вреди също е под този размер и въззивното решение и по тези искове не подлежи на касационно обжалване. Определението е правилно. С върнатата касационна жалба е обжалвано въззивно решение, с което като резултат са отхвърлени иск по чл. 108 ЗС, предявен от касаторката против М. Г. М. за собственост на куче и иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1029,50 лв. и за неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Продажната цена на кучето е 800 лв., видно от материалите по делото. С нормата на чл. 280, ал.3 ГПК са определени по предмет категории дела по искове, които изобщо не подлежат на касационно обжалване. Съгласно чл. 280, ал.3 т.1 ГПК, на касационно обжалване не подлежат въззивни решения по граждански искове с цена до 5000 лв. Изключение е предвидено само за исковете за собственост и други вещни права, но само върху недвижими имоти, които подлежат на касационно обжалване без оглед на цената на иска. Предмет на иска за собственост обаче е куче, а не недвижим имот, а цената на този иск е продажната цена, съгласно 69, ал.1 т.2 ГПК, т.е. 800 лв. Затова въззивното решение по иска за собственост с цена на иска 800 лв. не подлежи на касационно обжалване. Исковете по чл. 45 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди са с цена под 5000 лв., поради което и решението по тях също не подлежат на касационно обжалване. Изводът на въззивният съд, че касационната жалба подадена против неподлежащо на обжалване въззивно решение е недопустима е правилен, поради което разпореждането, с което тя е върната е правилно и следва да се потвърди. Частната жалбоподателка прави смесване на основанията за селекция на делата, която се извършва по основанията по чл. 280, ал.1, т.1-3 и ал.2 ГПК, недопустимост на касационно обжалване, предвидено за някои въззивни решения съобразно предмета им, изчерпателно посочени в чл. 280, ал.3 ГПК и касационните основания за неправилност на въззивното решение, посочени в чл. 281 ГПК, които съдът разглежда само ако е допустимо касационно обжалване /т.е. ако делата не са с предмет – някой от исковете, посочени в чл. 280, ал.3 ГПК/ и е допуснато касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал.1 т.1-3 и ал.2 ГПК. Тъй като в случая касационно обжалване е недопустимо, касационната жалба е недопустима - не подлежи на селекция и на разглеждане по същество, а съгласно чл. 286, ал.1 т.3 ГПК правилно е върната от администриращият съд. Затова разпореждането следва да се потвърди. Ответницата по частната жалба М. М. претендира разноски в размер на 800 лв., които доказва с договора за правна помощ, в който е отразено, че тази сума е изплатена в брой. Съгласно т.1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на договорът за правна помощ в този случай е разписка за получената сума. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение