Определение № 60730 от 11.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2212/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Н. против решение № V-248/22.02.2021 г., постановено по гр.д.№ 2635/2020 г. от състав на БОС. Ответникът оспорва жалбата, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в обжалваната част, съдът е предоставил на майката упражняването на родителските права по отношение на роденото по време на брака между страните малолетно дете и е определил режим на лични контакти с бащата и заплащането на издръжка. Съдът е приел, че изводът на експерта за родителски дефицит не е обоснован, на фона на безспорно доказания в хода на процеса факт, че след настъпването на фактически раздяла между страните, майката не е възпрепятствала контактите на бащата с детето в продължение на около година, въпреки че помежду им не е действал режим на лични отношения. Прието е, че този факт се признава от бащата в исковата молба, както и от изготвения по делото социален доклад, от който се установява, че от фактическата раздяла на съпрузите през месец февруари 2019г. до края на месец март 2020г. малолетното дете се е отглеждало и от двамата си родители – и в дома на майка си и в квартирата на баща си, а след възникване на конфликта между въззивника, неговата майка и въззиваемата, основни грижи са се полагали от майката и роднините по майчина линия, с които детето живее и към настоящия момент. Въз основа на горното, съдът е приел, че тревожността на майката е провокирана именно от усложнените понастоящем отношения между родителите и атмосферата на несигурност свързани с воденото помежду им съдебно производство. Съдът е обсъдил приетото по делото заключение на съдебно-психологична експертиза на детето, като е приел, че заключението по нея не се ползва нито с формална, нито с материална доказателствена сила, дори когато не е било оспорено от страните, а се преценява от съда с оглед всички обстоятелства по делото. В тази връзка е прието, че направеният от експерта извод за несъзнаваното въвличане на детето в родителските конфликт не се подкрепя от събраните по делото гласни доказателства, като са обсъдени събраните в тази насока свидетелски показания. С оглед на това съдът не е ценил експертното заключение в частта, в която вещото лице е направил извод за наличие на родителски дефицит у ответницата, основан на действия от нейна страна по прехвърляне на лошите й чувства към бащата и бабата по бащина линия, както и демонстрацията на тези чувства пред детето. По отношение на извода за това, на кого да предостави за упражняване родителските права, съдът е извършил комплексна преценка и съпоставка на всички правнорелевантни обстоятелства касаещи възпитателските качества на родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от родителите грижи към детето, изразената от същите готовност да живеят с детето, привързаността на детето към всеки един от тях, социалната и битова среда, в която предстои да живее, както и материалните и финансови възможности на родителите. Посочено е, че по отношение на упражняваните от майката методи на отглеждане и възпитание, то по делото няма данни, същите да са довели до влошаване на неговото здравословно състояние, поставянето му в опасност или влошаване на неговия успех в училище. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Сочи се правен въпрос относно задължението на съда да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да ги обсъди в собствени мотиви, както и да посочи конкретната възприета от него фактическа обстановка. Безспорно отговорът на този правен въпрос е положителен, но касаторът не обосновава в каква насока съдът е процедирал в противоречие с практиката на ВКС в тази насока, не е посочено по кои доводи и възражения, кои доказателства не са обсъдено от съда, за да се обоснове противоречие с цитираната многобройна практиката на ВКС. В изложението на касационните основания липсва обосновка на така поставения правен въпрос. Съдът е обосновал извода си относно некредитирането на заключението на вещото лице по приетото по делото експертно заключения, като в тази насока е съобразил трайната практика на ВКС, според която експертното заключение следва да се цени в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, което съдът е сторил, обсъждайки всички доказателства по делото в тази насока. Съдът не е приел, че са налице данни за родителско отчуждение, дължащо се на поведението на майката, поради което поставения в тази насока въпрос е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като в полза на ответникът по касационната жалба следва да се присъди сумата 650 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС