Определение № 69 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1228/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба подадена от К. Н. С. и У. Т. С. от [населено място], чрез адв. Г. П. срещу въззивно решение № 510 от 30.10.2014 г. по в. гр. д. № 758/2014 г. на Окръжен съд – Плевен. С посоченото решение е потвърдено решение № 1040 от 03.07.2014 г., постановено по гр. д. № 1253/2014 г. на Районен съд – Плевен, XI състав, с което жалбоподателите на основание чл. 108 ЗС са осъдени да предадат на В. Д. Б. владението на незастроен урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], с площ от 600 кв.м., съставляващ парцел X- 979 в кв. 57 по плана на [населено място]. Ответникът по касационната жалба счита същата за недопустима и неоснователна по съображение изложени подробно в отговора. Настоящият състав на Върховния касационен съд, II г.о., констатира следното: Съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. - ДВ бр. 100/2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена / чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК/. В конкретния случай при предявяване на иска е представено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот /лист 21 от гр.д. 1253/2014 г. на Районен съд - Плевен/ в размер на 2 469,10 лв., върху която е определен и размерът на дължимата държавна такса, т.е. цената на иска е под законоустановения минимум от 5000 лева, определен в чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо, подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.