Определение № 2402 от 16.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 957/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

И. Г. З. чрез адв. Г. Г. обжалва решение № 814 от 21.12.2022 г. по т.д. 1040/21 г. ,АС – София, в частта, с която е потвърдено решение № 261141 от 16.07.2021 г. по т.д. 815/20 г, СГС, VI ТО, 21 състав, с което са отхвърлени исковете на И. Г. З. по чл. 74 ТЗ, предявени от З. за отмяна на взетите решения на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 1,2,6 и 7 за приемане на К. Г. Х. за съдружник, за увеличение на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна седалището и изменение на дружествения договор.

Счита, че въззивният съд неправилно е преценил молбата за отстраняване нередовности на исковата молба, като бил оставил без уважение искането за нищожност на решенията по т. 1, т. 2, т. 4, т. 6 и т. 7 от протокола на ОСС от 23.03.2022 г. По този начин не бил получил търсената от него защита.

Въззивният съд бил постановил решението при съществено процесуално нарушение, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК, като не била определена точно правната квалификация на спорното право и в съответствие с нея не били дадени точни указания на ищеца с оглед разпределяне на доказателствената тежест. Не били допуснати относими доказателства. Липсвало произнасяне на съда по отношение на накърняване на добрите нрави с процесното решение на Общото събрание на съдружниците. Освен това липсвало произнасяне по отношение нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Излага подробни съображения, че протоколните решения на общото събрание на съдружниците били оформени за заобикаляне на закона – с външно привидно законосъобразни действие се целяло постигане на забранена от закона цел. Първоначалната цел при оформяне на документацията била да бъде прехвърлен целия бизнес на „Изамет 1991“ ООД. После при твърдения за наличие на публични задължения според. Св. К. в качеството на ангажиран адвокат тя била стигнала до извода, че е налице законова пречка за прехвърлителната сделка, поради което изготвила документите като сделка за увеличаване на капитала и приемане на нов съдружник и се представят по делото от страна на заинтересованата страна в процеса молби за освобождаване на досегашните съдружници – било се целяло прехвърляне, а документите външно като увеличение на капитала с прекратяване членствените правоотношения на досегашните съдружници. Заобикалянето на закона представлявало нищожно действие. Едновременно с вписването на протокола на решения за приемане на нов съдружник и увеличаване на капитала представлявали привидни сделки, а привидните сделки били винаги нищожни. Воля за постигане на решенията нямало, което се установило и от свидетелските показания. Освен това имало заобикаляне на закона в друг смисъл – по партидата на дружеството към 23.03.2020 г. били вписани запори върху дружествените дялове и на двамата съдружници И. З. и Я. З., в полза на Ю. З. и на Специализирана Прокуратура на Р България. На практика било нарушено ограничението на чл. 451 от ГПК. Излага подробни съображения за принадлежността на запорираните дялове към патримониума на съдружниците, респ. възможността на посочените кредитори да се удовлетворят от същите. С взетото решение била нарушена посочената забрана. С процесното решение, взето от Общото събрание на съдружниците, стойността на дяловете върху които бил наложен запор, била намалена, като за И. З. това било от 60 % на 50 %, за Я. З. от 40 % на около 33,33 %.

Излага подробни съображения, че изменението на дружествения договор с приемането на нов съдружник, било особен вид сделка и се подчинявало на правилата за валидност на гражданскоправните сделки. Това решение било постановено при наличие на противоречие с добрите нрави, което съдът не дал възможност да докажат. Излага подробни съображения.

Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да обезпечи служебно правилното приложение на материалния закон по спор, когато прецени, че дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните не били дадени точни указания относно подлежащи на доказване факти и следва ли служебно да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и следва ли да укаже на страните необходимостта да ангажират съответните доказателства?

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе в мотивите на решението относно нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. Счита, че по посочения правен въпрос съдът се е произнесъл в противоречие с Тълкувателно решение 1/27.04.2022 г. по тълк.д. 1/20 г. на ОСГТК на ВКС, като обосновава наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излага обстоятелства за допуснато нарушение на добрите нрави, поради липса на еквивалентност, съдружниците не получавали нищо.

3. Дали длъжникът може да се разпорежда с дружествените си дялове, като ги намали ? Счита, че по този правен въпрос въззивният съд бил се произнесъл в решение № 181 от 03.04.2018 г. по т.д. 162/18 г ОС- Пловдив и решение № 165/31.05.2018 г. по т.д. 258/18 г, АС- Пловдив.

Ответникът К. Г. Х. е подал отговор на касационната жалба, на основание чл. 287 от ГПК, като е оспорил изцяло изложените основания за отмяна в касационната жалба. Счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Поставеният първи правен въпрос бил общотеоретичен. С молба-уточнение вх. № 22977/17.12.2021 г. И. З., чрез адв. Г. Г. искал обявяване нищожност на т.1 и т. 2 от протокола, но и на останалите 3, 4, 6. Молбата била недопустима и неоснователна. В съдебно заседание на 20.12.2021 съдът бил приел, че са посочени факти за нищожност на решението на ОСС, 20.03.2020 г., като не бил формулирал точен петитум. В съдебно заседание на 09.02.2021 г. процесуалният представител на ищеца бил посочил, че за нищожността на решенията било образувано дело 1301/20 г., СГС, VI-11 състав. Излага съображения, че решенията на ОСС, не представляват сделки и правилата за сделките не се прилагали към правилата за решенията на ОСС. Оспорва всички основания, посочени в изложението на касатора.

На ответника „Изамет 1991“ ООД чрез особения представител е връчен препис от касационната жалба, не е постъпил отговор на основание чл. 283 от ГПК.

К. Г. Х. чрез адв. В. В. е подал касационна жалба срещу посоченото решение в частта, с която е потвърдена нищожността на решение по т.3. и т. 4 от дневния ред на ОСС от 23.03.2020 г.

Излага съображения за евентуална недопустимост на съдебното решение. В исковата молба и допълнителната такава липсвало искане за обявяване на нищожни на решенията от 23.03.2020 г. за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на „Изамет 1991“ ООД и избор на К. Х. като нов управител. В исковата молба и в хода на делото се поддържало само искане за отмяна на решението на ОСС. В проекто-доклада се сочело, че са предявени искове на основание чл. 74 от ТЗ. Съдът не бил приел иск за нищожност. Моли да се обезсили решението и да се прекрати производството по делото. Евентуално да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните основания за допускане на касационно обжалване.

Основания решението на въззивния съд вероятно да е недопустимо – основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК. Излага подробни съображения за това, че И. З. е бил изгубил качеството си на съдружник към момента на провеждане на решението на ОСС, с което нямал право на иск.

Сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК - очевидна неправилност на съдебното решение в обжалваната част.

Поставя следните правни въпроси:

1. Може ли да се приеме за връчено на управителя на дружество с ограничена отговорност подписването на изявлението за прекратяване участието като съдружник на лице, което е едновременно управител и съдружник в дружеството?

2. На кого и по какъв начин следва да се приеме, че е връчено изявлението за прекратяване участието като съдружник в дружество ограничена отговорност на лице, което е едновременно управител и съдружник на дружеството?

3. Може ли да се приеме за връчено на дружеството изявление за прекратяване участието като съдружник в дружество ограничена отговорност, когато същото е предадено на новоизбран, но невписан в Търговския регистър управител?

Излага съображения относно прекратяване участието на И. З. в дружеството. Съдът не бил отчел, че това изявление било отправено до новоизбрания управител К. Х..

4. Вземането на решение за поправка на допусната явна фактическа грешка в протокол на общо събрание на съдружниците, представлява ли вземане на „ново“ решение на общото събрание и от кой момент се поправя допусната явна фактическа грешка?

5. „Повторно“ взето решение на ОСС ли е решение, което има същото съдържание с предходно взето решение на ОСС, последното, което е поправено като се отлага влизането му в сила, след вземане на „поправеното“? Излага съображения относно това, че решенията от 27.03.2020 г. имали действие за напред като в случая неправилно било прието, че имат обратно действие. Не се касаело за нови решения, а за отстраняване на допуснати явни фактически грешки в протоколите от 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г. поради непълно отразяване на волята на вземащите решения. Това изрично било посочено в обстоятелствената част на протоколите от 27.03.2020 г. касаело се за явна фактическа грешка в протоколите от 20.03.2020 г. и 23.03.2020 г., като в тях не било посочено изрично желание на съдружниците към момента на вземане на решенията по отношение на протокол от 20.03.2020 г. решенията по т. 2 до 9 влизали в сила след отмяна на вписаните по партидата на „Изамет 1991“ ООД запори върху дружествени дялове на съдружници е И. З. и Я. З., а по отношение на протокола от 23.03.2020 г. че не се отменят същите решения по т. 2 до т. 9 взети на 20.03.2020 г. От самото съдържание на протоколите от 27.03.2020 г. било установено, че не се вземат нови решения, на които да се придава обратна сила, както се твърдяло, а се поправят допуснати фактически грешки при отразяването на действителната воля на съдружниците при вземането на решенията от 20.03.2020 г. и съответно 23.03.2020 г. Разбирането на съда било погрешно. Тези съображения установявали погрешния извод на съда.

Ответникът И. З. оспорва касационната жалба. Излага съображения, че постановеният от съда акт е валиден, допустим и не е постановен при сочените от касатора пороци. Намира, че не следва да се допуска касационно обжалване.

На ответника „Изамет 1991“ ООД чрез особения представител е връчен препис от касационната жалба, не е постъпил отговор на основание чл. 283 от ГПК.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са в срок, подадени от легитимирани да обжалват решението лица, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Въззивният съд е бил сезиран с въззивни жалби от И. З. срещу решение № 261141/16.07.2021 г. по т.д. 815/20 г, СГС,VI-21 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете му с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на взетите решения на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г., по т. 1, 2, 6 и 7, съответно за приемане на К. Х. като съдружник, за увеличаване на капитала чрез записване на нови дялове от новоприетия съдружник, за промяна на седалището и за изменение на дружествения договор и въззивна жалба на третото лице помагач К. Х. - встъпило по свой почин, по реда на чл. 218 от ГПК, на страната на ответника, срещу решението в частта, с която по исковете на И. З. са обявени за нищожни решенията на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, проведено на 23.03.2020 г. по т. 3 и 4 от дневния ред - за освобождаване на Я. З. и И. З. като управители и за избор на К. Х. за управител на дружеството. И. З. в отговора си на въззивната жалба, подадена от Х., е подчертал, че се позовава на нищожност на процесните решения на ОСС.

Установено е, че Я. З. и И. З. към 20.03.2020 г. са съдружници в дружеството „Изамет 1991“ ООД.

Въззивният съд е установил наличието на протокол от 20.03.2030 г. на общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена на същата дата от помощник на нотариус Надежда Д. с № 329, удостоверяващ взети от органа на дружеството решения, а именно: по т. 1 за продажба на собствените на „Изамет 1991“ ООД дялове от капитала на други дружества – „Изамет Транс“ЕООД, „Изамет 01“ ЕООД, „Изамет 05“ЕООД, „Изи Строй“ЕООД и „Изамет Инвест“ЕООД, на К. Х. срещу цена, не по-малка от тяхната номинална стойност; по т. 2 за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ ООД; по т. 3 – за даване на съгласие двамата съдружници Я. З. и И. З. да прехвърлят чрез продажба на К. Х. собствените си дружествени дялове. Констатирано е че поради продажба на дяловете си на Х., участието на И. З. и Я. З. в дружеството е прекратено, поради което удостоверените с протокола решения по т. 4 - 9 са взети от К. Х. като едноличен собственик на капитала, а именно по т. 4, за освобождаване на И. З. и Я. З. като управители на дружеството и за освобождаването им от отговорност, и по т. 5 – за избор на третото лице помагач К. Х. за негов управител, по т. 7 за промяна на адреса на управление на дружеството и за приемане на устав с отразяване на промените, произтичащи от взетите 6 решения.

Също така е установил наличието на протокол от проведено на 23.03.2020 г. общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ООД, на което, според същия протокол, са присъствали двамата съдружници и управители И. З. и Я. З., както и третото лице помагач К. Х., като в него изрично било посочено, че то е проведено без спазване на процедурните правила за неговото свикване, с което съдружниците изрично са се съгласили. Установено е съдържанието на решенията на съдружниците както следва: по т. 1 от дневния ред, общото събрание взело решение за приемане на К. Х. като съдружник в „Изамет 1991“ООД; по т. 2 - за увеличаване капитала на дружеството от 5000 лв., разпределен на 100 дружествени дяла, всеки на стойност от 50 лв., на 6000 лв. разпределени на 120 дяла, със същата номинална стойност на всеки от тях, като новите 20 дружествени дяла се поемат от новоприетия съдружник; по т. 3 – за освобождаването на от длъжност и отговорност на управителите Я. З. и И. З. и за избор на новоприетия съдружник за управител на дружеството; по т. 5 за упълномощаване на И. З. да сключи договор за възлагане на управлението с новия управител К. Х., по т. 6 за промяна на адреса на управление на дружеството в [населено място], [улица], ет.3, офис № 6 и по т. 7 – за приемане на нов устав на „Изамет 1991“ООД, в който са отразени промените, произтичащи от взетите решения. Прието е, че протоколът има удостоверяване на подписите на съдружниците и съдържанието на протокола са удостоверени на същата дата – 23.03.2020 г. от нотариус И., с рег.№ 271, съответно на подписите със заверка рег. № 3959 и на съдържанието – с рег.№ 3960. С протокол от 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието от същата дата, извършена от нотариус с И., с рег.№ 271, съдружниците И. З., Я. З. и К. Х. са взели решение за поправка на фактическа грешка в протокола от общото събрание на съдружниците от 20.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието от нотариус Д. с рег.№ 329, като след т. 9 се прибавя текст, съгласно който решенията по точки 2 до 9 влизат в сила след отмяната на вписаните по партидата на „Изамет 1991“ООД запори върху дружествените дялове на съдружниците И. З. и Я. З.. С протокол от същата дата - 27.03.2020 г., с нотариална заверка на подписите и съдържанието, извършена от нотариус И., съдружниците съдружниците били взели решение за отмяна на решенията на общото събрание от 20.03.2020 г., по точки от 2 до 9 вкл., без тези по т. 1 от същия протокол, 7 т. е. на същите решения, които в решението си от същата дата са удостоверени като взети от общото събрание, проведено на 20.03.2020 г., като чрез поправка на протокола, съставен за провеждането му, са отложили действието им до вдигането на наложените запори върху дяловете на съдружниците.

Установено е, че Я. З. е бил задържан под стража и на 23.03.2020 г. е било разрешено да бъде посетен от нотариус за извършване на нотариални удостоверителни действия.

Въззивният съд е посочил свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели Х. Х., който работи като шофьор на ищеца И. З.. Съдът е приел, че свидетеля не бил присъстав на „такава ситуация, в която някой да заплашва“, посочил, че виждал неговия син Я. З. през 2018 – 2019 г. Изложил е, че З. бил споделил, че е заплашен, че ако не подпише „Някакви документи“ няма да бъде направена хемодиализа на сина му. Посочил, че на 23.03.2020 г. И. З. бил посетил кантора на нотариус, намираща се на [улица], при което по впечатления на свидетеля И. З. бил „Видимо ядосан и притеснен“.

Възприети са показанията на свидетелката К., която заявила, че К. Х. бил заведен в нейния офис от И. З., който го представил като купувач на фирмите си. Посочила е, че дружеството имало множество задължения и били отменени решения за покупко-продажба на дялове, взето решение за увеличаване на капитала, като новите дялове бъдат поети от К. Х., който му бил представен от И. З.. Изложила, че документите били подписани в болница „Лозенец“, но тя присъствала при подписването от И. З. и К. Х. и не била допусната да присъства при подписването от Я. З., който се намирал в друго помещение, за извършване на хемодиализа. Възприета е и оценката на свидетелката, че не е забелязала И. З. да е „притеснен, неадекватен, ядосан, уплашен“, напротив, всички били в „страхотно настроение“, като по този начин се приключвал многогодишен спор между бащата и синът в качеството им на съдружници. Приети са показанията на свидетелката, че два пъти е ходила в болница „Лозенец“ когато и там е ходила нотариус И., съответно на 20.03.2020 г. и на 23.03.2020 г. Новият адрес на управление на „Изамет 1991“ ООД, [улица], ет. 3, офис 6 бил на нейната кантора, което било прието по искане на И. З., чийто офис по това време не функционирал и това било необходимо, за да се приема документацията на дружеството. Свидетелката била заявила обстоятелствата за вписване, за което имало пълномощно, но не е отговорила дали има сключен договор за правна помощ с К. Х..

Относно оспорените решения, взети на 23.03.2020 г., въззивният съд е приел, че нищожни са решенията, които са извън компетентността на Общото събрание на съдружниците, така както е разяснено в т. 1 от Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Позовавайки се на трайната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че ново решение с което е лишено от предмет е извън материалната компетентност на ОСС и поради това нищожно. Действителността и законосъобразността, материална и процесуална на решенията на органите на търговските дружества се преценява към момента на тяхното приемане и те нямат обратно действие, а само такова занапред, като и пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и съдружниците, поради което тяхната отмяна от същия дружествен орган не бил от естество да санира нищожността на постановеното педи това идентично решение. Решението от 23.03.2020 г. не било провело правно действие, тъй като идентично решение било взето от дружеството.

Приети са за неоснователни оплакванията на въззивния жалбоподател И. З. поради това, че не е разгледал доводите относно нищожността на решенията на общото събрание на съдружниците по т. 1, 2, 6 и 7, поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Позовавайки се на разясненията в ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, въззивният съд е приел, че нищожността на решеният на общото събрание е налице тогава когато противоречат на учредителния акт или на повелителни разпоредби на ТЗ. Това тълкувателно разрешение е мотивирано с характера на правата и задължения на участниците в търговското дружество, регламентирани с учредителния акт, които не са насрещни, а такива спрямо учреденото юридическо лице за постигане на общата цел, за която то е създадено поради което и правоотношенията в дружеството са членствени, облигационни връзки между членовете и между тях и органите на дружеството са вторични и произтичат от наличието на валидно членствено правоотношение. Решенията на ОСС не могат да се квалифицират като сделки и поради това, критериите за нищожност и унищожаемост не били приложими.

По отношение на доводите на въззивния жалбоподател И. З., че съдът не бил се произнесъл по доводите относно „несъществуващи“, „невзети“ решения, тъй като на 23.03.2020 г. такова решение не било взето, защото такова събрание не било свикано и проведено, въззивният съд е приел, че не е въведен такъв довод в срок, в предмета на делото, поради което не е част от предмета на делото. В исковата молба не били въведени твърдения за това, че такова общо събрание на съдружниците не било проведено. Въззивният съд, позовавайки се на Тълкувателно решение 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е приел, че липсващо невзето решение е това, което е постановено при неистинско удостоверяване, тъй като удостовереното обстоятелство не било съществувало и то към датата на регистърното решeние. От изложеното било видно, че цитираният тълкувателен акт, дефинитивно свързвал понятието „невзето решение“ с липсата на външно обективирана воля на съдружниците за неговото приемане, като в този случай обект на неистинското удостоверяване бил самият факт на взимане на решението, а не другите обстоятелства, свързани с него. Нормата на чл. 139, ал. 2 от ТЗ предвиждала възможност решенията на ОСС да се вземат неприсъствено, ако всички съдружници са заявили писмено съгласие за тях. Въззивният съд е изразил становище, че в тази хипотеза е достатъчно всички съдружници да са подписали протокола като диспозитивен документ, удостоверяващ съгласието с взетите решения, независимо, че в устава или закона било предвидено приемането им с мнозинство, т.е. било достатъчно всички съдружници да изразят обща воля за приемане на решение, за да се приеме, че такова е действително взето. Протоколът от 23.03.2020 г. бил подписан от всички съдружници, т.е. удостоверените с него решения били приети не с мнозинство, а с единодушие, поради което не е налице хипотеза на липсващи, невзети решения, а на такива, за които съдружниците са изразили писмено съгласие. Така е приравнил решението към взето неприсъствено решение, на основание чл. 139, ал. 2 от ТЗ.

Отречено е наличието на подписване на решенията под психическа принуда от ищеца. Този извод е приет, като отново е посочено задължителното тълкуване с ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което правилата относно сделките не могат да се приложат към решенията на Общото събрание на съдружниците. Ако волята на член на търговско дружество при свикване на Общо събрание на съдружниците и при гласуване на дадено решение е опорочена, това не рефлектира върху кворума при провеждането и вземането на решение от Общото събрание на съдружниците. Ако са нарушени нормите на кворум при провеждане на общо събрание или за мнозинство при гласуването на дадено решение, то подлежи на отмяна на основание чл. 74 ТЗ, а не на унищожаване. С оглед преценка на доказателствата е прието, че И. З. не е бил заплашван.

Насрещната въззивна жалба е оставена без разглеждане, тъй като по същество представлява предявяване на иск, по смисъла на чл. 211 от ГПК, което било недопустимо в хода на въззивното производство.

Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. С оглед служебното правомощие на касационната инстанция да провери наличието на основания, обуславящи вероятност съдебното решение да е евентуално недопустимо, настоящият съдебен състав намира, че ищецът И. З., в исковата молба е изложил обстоятелства за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците по протокол от 23.03.2023 г., поради нарушения на добрите нрави, излагайки множество обстоятелства, както и поради нарушаване принципите на справедливостта, търговската логика и липсата на еквивалентност. Изложени са съображения за опорочаване на волята му поради създаване на основателен страх, както и липса на мнозинство при вземане на решенията. Наред с това е изложил обстоятелства за нищожност на решението в частта, с която са освободени като управители Я. З. и И. З., поради това, че с предходно решение на общото събрание на съдружниците на 20.03.2023 г., е прекратено мандатното им правоотношение, като повторно взетото решение вече е без предмет.

В допълнителната искова молба е изложил съображения за наличие на нищожност на атакуваното решение от 23.03.2020 г. на Общото събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД, поради това, че липсва, не е взето такова решение, въпреки материалното му обективиране и подписване. Освен това е посочено, че общо събрание не е свикано и проведено, не се е състояло, на 23.03.2023 г. Подписите върху протокола са положени под заплаха и принуда. На посочената дата 23.03.2020 г. Я. З. бил с наложена мярка за неотклонение, „задържане под стража“ и не бил налице акт на компетентен орган, въз основа, на който да има разрешение или да му е възможно да се среща с трети лица, както би било с И. З. и К. Х. или нотариус И.. На посочената дата Я. З. бил хоспитализиран поради необходимост от хемодиализа, при условията на наложената му мярка задържане под стража. На този ден нямало среща между Х., Я. З. и И. З..

Няма данни в отделно производство да е предявен иск на И. З. срещу „Изамет 1991“ ООД за прогласяване на нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2023 г. поради невзето решение, за което е съставен протокол на общото събрание на съдружниците, без да е проведено такова. От данните по делото се установява, че в отделен процес, производството по който е било прекратено, т.д. 1301/ 20 г., СГС и определението е потвърдено от САС, е бил предявен иск с правно основание чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ от Я. З. и К. Х. като ищци и „Изамет 1991“ ООД като ответник, за установяване за нищожност на вписване, евентуално иск за недопустимо вписване на обстоятелства в търговския регистър относно искане А4 рег. № 20200511172632, което искане според първоинстанционния съд не е свързано с обстоятелствата, изложени в исковата молба на И. З.. Следователно няма данни в отделен процес да е предявен иск за нищожност на решението на Общото събрание на съдружниците от 23.03.2023 г. на „Изамет 1991“ ООД.

Така изложените обстоятелства за нищожност на решението, както в исковата молба, така и в допълнителната искова молба, са приети само като доводи за нищожност на решенията на ОСС от 23.03.2023 г. поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Въззивният съд е приел, че липсват така предявени искове за нищожност с исковата молба и че не са надлежно въведени като предмет на делото, като това е сторено едва с допълнителната искова молба, като е счетено, че с допълнителната искова молба на основание чл. 372, ал. 2 от ГПК, могат да се предявят само инцидентен установителен иск и обратен иск и не са налице предпоставките за отстраняване нередовност на исковата молба, тъй като не са въведени надлежно посочените основания. В тази връзка въззивният съд е подчертал, че в хипотезата на липса на взето решение, е налице липса на външно обективирана воля на съдружниците за неговото приемане, като в този случай обект на неистинското удостоверяване е самият факт на взимане на решението, а не други обстоятелства. Всички съдружници да са подписали протокола като диспозитивен документ, удостоверяващ съгласието им, независимо, че е предвидено в закона мнозинство за приемането им, т.е. достатъчно е всички съдружници да са с обща воля за приемане на решението, за да се приеме, че е действително взето. Протоколът от 23.03.2020 г. бил подписан от всички съдружници, което означавало, че е приет не с мнозинство, а с единодушие, поради което не е налице хипотеза на липсващи (невзети) решения, а на такива, за които всички съдружници са изразили писмено съгласие.

Настоящият съдебен състав като взе предвид данните по делото намира, че с исковата молба ищецът е въвел обстоятелства за опорочаване волята на съдружниците поради принуда и заплаха при взимане на решенията, множество твърдения за нищожност на решенията на Общото събрание на съдружниците, с посочени множество обстоятелства. С допълнителната искова молба е уточнил, че твърди, че решенията са несъществуващи, невзети, тъй като общо събрание на съдружниците не се е състояло на 23.03.2020 г., не е свикано и не е провеждано, а подписите под протокола са положени при условията на принуда и заплаха.

С оглед формулирания петитум на исковата молба за отмяна на решението на общото събрание на съдружниците от 23.03.2023г. на „Изамет 1991“ ООД, настоящият съдебен състав намира, че следва да се прецени дали е била налице нередовност на исковата молба, поради липса на ясен петитум относно така посочените обстоятелства, било ли е налице необходимост от отстраняване нередовностите на исковата молба от въззивния съд, поради липса на връзка между обстоятелствата, изложени в исковата молба и допълнителната искова молба за нищожност на решенията на общото събрание на съдружниците, за невзети решения с петитума на исковата молба.

Наличието на данни за накърняване изискванията за редовност на исковата молба, поради неспазване изискванията на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, т. 4 и 5 от ГПК, изискват да се извърши проверка дали е налице вероятност съдебното решение да е постановено при подадена нередовна искова молба, което обуславя вероятност въззивното съдебно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да е недопустимо. Поради това е осъществено основанието, предвидено в чл. 280, ал.2, пр. 2 от ГПК и следва да се допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение. Наличието на соченото основание засяга решението в на въззивния съд в цялост, включително и в обжалваната от К. Г. Х. част.

Върховният касационен съд на Р България