Определение № 220 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3887/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по повод подадена касационна жалба от А. В. В. чрез адв.К. М. срещу решение № 3334 от 4.06.20г.по в.гр.дело № 11136/19г.на Софийски градски съд.С него е отменено решение от 2.04.19г.по гр.дело № 39945/18г.на СРС,Първо г.о. в частта,с която СРС е отхвърлил иска за разликата над 3000 лв до присъдените 5800 лв,както и на основание чл.10 ал.3 ЗОДОВ сумата над 240 лв до присъдените 464 лв адвокатско възнаграждение и в отменената част е постановил друго,с което на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е осъдил Прокуратурата на РБ и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят солидарно на А. В. В. сумата 3000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от обвинение в извършване в престъпление по образувано досъдебно производство,което е прекратено, както и е присъдил разноски. Жалбоподателят сочи основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Допустимо и правилно ли е при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд да намали размера на присъденото обезщетение от първоинстанционния съд само въз основа на предположението,че ищецът е преживял негативни изживявания не само във връзка с това наказателно производство, което е предмет на спора, но и с друго водено срещу него наказателно дело; 2. Достатъчно ли е само изброяването на отделните обстоятелства, релевантни за определяне на обезщетението за неимуществени вреди или е необходимо съдът да изложи по всяко едно от тях своето становище и доколко всяко едно от обстоятелствата е допринесло за определяне на конкретния размер на обезщетението за неимуществени вреди,претърпени от пострадалия; 3.Налице ли е нарушение на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, ако съдът е проявил неправилно своето субективно отношение към обективните факти и обстоятелства при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; 4.Необходимо ли е съдът да посочи и обсъди в тяхната съвкупност всички обективни факти и обстоятелства,въз основа на които определя размера на обезщетението за неимуществени вреди; 5.Каква е тежестта на взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо останалите факти и обстоятелства, подложени на преценка от съда, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди; 6.Кой държавен орган носи отговорност за незаконното задържане под стража на ищеца като мярка за неотклонение и как тази мярка се отразява на размера на обезщетението за неимуществени вреди ;7. Допустимо и правилно ли е съдът да приеме,че по отношение на ищеца има и други полицейски преписка и поради това да намали размера на обезщетението; 8.Длъжен ли е съдът да изложи мотиви във връзка със социално-икономическите условия и стандарт на живот при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди; 9.Справедливо ли е обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв за лице ,на което е било повдигнато обвинение за извършени 5 престъпления,като по отношение на същия е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“,и производството спрямо същия е било прекратено,като се има предвид,че той не е извършвал престъпления вече; 10.Какви са процесуалните задължения на съда при прилагането на критерия за справедливост,уреден в чл.52 ЗЗД, за формиране на волята му при определяне на размера на справедливо обезщетение за неимуществени вреди.Поддържа се и основанието по чл.280 ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата Столична дирекция на вътрешните работи моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 23.06.15г.А. В. е бил задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР за срок до 72 часа в помещение за временно задържане в 06 РУ-МВР.На същата дата е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.198 ал.1 НК.На 25.03.16г.е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.с чл.198 ал.1,вр.с чл.26 ал.1 вр.с чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ НК за пет деяния,извършени в периода от 9.06.15г.до 20.06.15г. За периода от 2.07.15гдо 11.02.16г. му е била наложена мярка „задържане под стража“,изменена в парична гаранция.С постановление от 20.07.17г.е прекратено досъдебно производство ЗМК 380/16г.по описа на СДВР, пр.пр.№ 12647/15г.по описа на СГП срещу А. В.,тъй като било констатирано,че въз основа на събраните доказателства не може да бъде направен еднозначен извод,че именно същият е извършил съответните престъпления.От приложената справка за съдимост на ищеца въззивният съд е констатирал,че същият е осъждан по 7 наказателни дела,както и че има 7 неприключили наказателни производства. Изслушани са гласни доказателства за претърпените от ищеца вреди от неимуществен характер в резултат на наказателното преследване. При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид продължителността и интензитета на претърпяните от ищеца негативни преживявания, като е съобразил, че не се установяват вреди над обичайните за този вид увреждания.Отчетено е, че по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в продължение на около 7 месеца, че повдигнатото и поддържано обвинение е за пет деяния, като същите са тежки престъпления. Същевременно е посочено,че наказателното производство е продължило в разумен срок, както и че ищецът е нееднократно осъждан, а през процесния период срещу него е водено и друго наказателно производство, което е наложило извода,че процесното не би дало такова отражение в съзнанието му, каквото би се осъществило по отношение на лице,което никога не е било обект на наказателно преследване. При тези данни въззивният съд е приел,че сумата от 3 000 лв е справедлив размер, който да репарира претърпените неимуществени вреди и е съобразен с периода на непозволеното увреждане и с жизнения стандарт. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 - т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.Поставените от касатора въпроси се свеждат до въпроса за критериите по чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.По този въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр.д. № 1650/2009 г. на ІІІ г.о; решение № 377 от 22.06.2010 г. по гр.д. № 1381/2009 г. на ІV г.о.; решение от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ІІІ г.о.; решение № от 6.04.2011 г. по гр.д. № 951/2010 г. на ІІІ г.о. и др. Прието е, че съгласно трайно установената практика на ВКС, размера на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. С оглед спецификата на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ, от който произтича отговорността на държавата за вреди като критерий за преценка е въведен и дългия несъобразен с разумния срок период, през който е продължило наказателното преследване, характера на престъплението по повдигнатото обвинение, публичното му разгласяване и свързаните с това последици. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки и страдания/, решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В разглеждания случай, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид всички релевантни обстоятелства, поради което настоящият съдебен състав намира,че решението му не е постановено в отклонение от практиката на ВКС. За пълнота на изложението следва да се отбележи,че въпрос № 6 не е от значение за изхода на спора,тъй като ответникът СДВР е осъден солидарно с Прокуратурата на РБ да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди,а въпроси № 7 и № 9 имат характер на касационни оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК. Не е налице очевидна неправилност,като квалифицирано обстоятелство при допускане на касационно обжалване на решението съгласно чл.280 ал.2 ГПК.Основание по този ред може да бъде съобразено при неприлагане на относима към конкретния спор императивна материалноправна норма, прилагане на закона в неговия противоположен,несъществуващ или отменен смисъл, при грубо несъобразяване с основополагащи за съдопроизводството процесуални правила или при грубо нарушаване на основните логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на изводи в решението,което не се установява спрямо обжалваното решение. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да заплати на ответникът по жалбата СДВР направените разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв, определено съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ,към която препреща чл.37 ЗПП и чл.78 ал.8 ГПК. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.