Определение № 1296 от 17.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 221/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. С. Н. против решение № 1247/08.11.2023г. по гр.д.№ 173/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 124/17.11.2022 г. по т.д.№ 136/2021 г. на Софийски окръжен съд. С потвърденото решение е отхвърлен предявеният от касатора против „ДЗИ – Животозастраховане„ ЕАД иск, с правно основание чл.448, ал.1 вр. чл. 459, ал.4 КЗ, за осъждане застрахователя да заплати на Н. сумата от 80 000 евро, ведно със законна лихва върху същата от предявяването на иска – застрахователно обезщетение, на основание чл. 2.2 от Общите условия към застрахователен договор, сключен с полица № 80396962 между ищеца и праводателя на ответника – „Ен Ен Застрахователно акционерно дружество – клон София „, по допълнително застрахователно покритие „трайна нетрудоспособност вследствие злополука„, дължимо предвид настъпило застрахователно събитие - определена с експертно решение на ТЕЛК № 1182/28.05.2020 г. 60 % трайна нетрудоспособност на ищеца за срок от 3 години, вследствие настъпила на 15.02.2019г. злополука. Отхвърлен е и предявеният в обективно съединение с първия иск, с правно основание чл. 86 ЗЗД, за сумата от 8 000 евро - мораторна лихва за забава в изплащането на главницата, за периода 01.07.2020г. – 15.07.2021г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като намира, че въззивният съд не е извършил цялостна и задълбочена преценка на събраните доказателства. Неправилно не е съобразен факта, че искането за преосвидетелстване от ТЕЛК Н. е подал преди изтичането на едногодишния срок от злополуката, както и че в решението на ТЕЛК, определило 60 % трайна нетрудоспособност, началният момент на същата е с идентична на първото решение на ТЕЛК дата – 03.05.2019 г., попадаща в рамките на този едногодишен период. Не е съобразено, че причина за по-късното издаване решението на ТЕЛК не е поведението на ищеца, а обективната ситуация по време на Ковид епидемията, довела до забавяне работата на ТЕЛК. Твърди се и съществено процесуално нарушение на въззивния съд, предвид недопусната тройна СМЕ, за отговор по поставените на единичната СМЕ въпроси, предвид новопредставени във въззивна инстанция доказателства - ЕЕГ и ЯМР изследвания. Ответната страна - „ДЗИ – Животозастраховане„ЕАД – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси не са правни, а дирят директен отговор за правилността на въззивното решение, като не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по допускане на касационното обжалване,в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното: Ищецът е предявил искове за изплащане на застрахователно обезщетение, ведно с обезщетение за забава, на основание сключен с праводателя на ответното дружество застрахователен договор - рискова застраховка „Живот„, обективиран в полица № 80396962, с допълнително застрахователно покритие „трайна нетрудоспособност вследствие злополука„. Твърди настъпило на 15.02.2019г. ПТП, в причинност с уврежданията от което е получил епилепсия, за което заболяване му е определена трайна нетрудоспособност с решения на ТЕЛК, съответно: от 03.05.2019 г. – 50 % за срок от една година и от 28.05.2020г. – 60 % за срок от три години. Ответникът „ДЗИ – Животозастраховане„ЕАД оспорва исковете, като оспорва ищецът да страда от твърдяното заболяване / няма доказателства за търпими епилептични припадъци /, в евентуалност оспорва причинност на същото с ПТП, в евентуалност - причинност единствено с ПТП от 15.02.2019г., като твърди и съпричиняването му от ищеца, поради непредприети своевременно, изрично препоръчани му от лекарите, адекватни действия за диагностициране и лечение. Нещо повече, предвид последното ответникът обосновава наличието на изключен риск, съгласно раздел ІV, глава V „ Специални изключения „ от ОУ по договора, доколкото се касае за проявена от застрахования „груба небрежност“. Изрично се оспорва наличието на покрит застрахователен риск, съгласно т. 2.1 от раздел ІІ във връзка с т.3.3, раздел ІІІ от глава V на Общите условия, тъй като изискуемата трайна нетрудоспособност над 50 % / в случая 60 % / не е настъпила в срок до 1 година от злополуката / определена от ТЕЛК на 28.05.2020 г., при изтекъл едногодишен срок на 15.02.2020 г./, макар самата злополука да е настъпила в периода на допълнителното покритие. Отделно застрахователят се позовава на определена трайна нетрудоспособност от 60 % при водеща диагноза „мозъчносъдова болест“, която не е в причинност със злополуката. Позовава се и на основание за изключване на отговорността му, поради неизпълнение от застрахования на договорни задължения, съгласно чл. 395, ал. 7 КЗ. Въззивният съд е споделил изцяло решаващите мотиви на първоинстанционния съд, като е приел, че ищецът установява заболяването си „ епилепсия – генерализирани конично-тонични пристъпи - редки“, както и причинност на същото с ПТП от 15.02.2019г., установена със заключението на СМЕ, но претенцията му за изплащане на застрахователно обезщетение не следва да бъде уважена, тъй като не е установен покрит застрахователен риск, съгласно приложимите към договора ОУ, доколкото, макар злополуката да е настъпила в периода на допълнителното покритие, изискуемият процент трайна нетрудоспособност на ищеца е установен след изтичането на 1 година от злополуката – на 28.05.2020 г., в разрез с предвиденото в т.2.1, б.“б“ от раздел ІІ на глава V от Общите условия. Момента на установяване на 60 % трайна нетрудоспособност е възприет като начален момент на такава с изискуемия размер над 50 %. Съдът е приел за несъстоятелни възраженията на ищеца, че няма вина за късното си преосвидетелстване, тъй като няма доказателства за непреодолима сила или случайно събитие, които да са възпрепятствали ищеца, ако действително е придобил посоченото страдание, да извърши повторен преглед и преосвидетелстване, в рамките на предвидения от преждепосочената клауза на ОУ едногодишен срок от злополуката, изтекъл на 15.02.2020г.. Съдът е посочил, че към този момент Законът за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците, не е бил в сила, т.е. релевантният срок е изтекъл преди обявяването на извънредно положение заради пандемията от Ковид 19 и ищецът не би могъл да се ползва от разпоредбите му, за отсрочване на срокове, във връзка с упражняване на права и изпълнение на задължения. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/ Издаването на административен акт / в случая – решение на ТЕЛК / извън рамките на описаното в конкретния договор / не по вина на пострадалия / представлява ли грубо нарушение на клаузите на същия, което да доведе до отказ за изплащане на обезщетение, респ. до съдебно решение в този смисъл ?; 2/ Явява ли се повишената епидемиологична ситуация, в случая – епидемия от Ковид 19, форсмажорно обстоятелство, което дерогира конкретната клауза в договора, изискваща решение на ТЕЛК със съответно описаната диагноза, в рамките на една година от настъпването на застрахователното събитие ?; 3/ Противоправно ли е поведението на дружеството – ответник, който се ползва по същество от горните обстоятелства, за да не изпълни основното си задължение по сключения договор – да заплати полагащата се сума от обезщетение ? Допълнителният селективен критерий се обосновава в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради липса на съдебна практика в отговор на въпросите. Изрично касаторът сочи липса на каквото и да било произнасяне от въззивния съд по така формулираните въпроси, а не и даден отговор, правилността на който не споделя. Последното, само по себе си, е достатъчно да изключи характеристиката им на правни въпроси, като неотносими към решаващи мотиви на въззивния акт. Въпросите не кореспондират и с касационните доводи на ищеца, в рамките на които е лимитирано произнасянето на настоящата инстанция, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК. Основният касационен довод на страната е, че съдът е следвало да съобрази датата на подаване искането за преосвидетелстване, като попадаща в рамките на едногодишния период от злополуката, но такава дата изобщо не е установена по делото. При това, липсата на произнасяне от съда по този конкретен довод, въведен с въззивната жалба, предпоставя формулирането на процесуалноправен въпрос, относно задълженията на въззивния съд, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК. Самата дата на подаване искането за преосвидетелстване, с позоваване забавата на ТЕЛК за произнасяне по същото, поради форсмажорни обстоятелства,обаче, не би била достатъчно доказателство, без установяване, че съгласно съобразената от ТЕЛК медицинска документация и данните от осъществения от комисията преглед, 60 % - та трайна нетрудоспособност, вследствие злополуката, може да се счита обективно настъпила в рамките на едногодишния период от същата, независимо от по-късното й установяване. Първият от въпросите по начало е нелогично формулиран, тъй като обвързва с извод за нарушение на договорни задължения поведение на трето за правоотношението лице. Вторият от въпросите не съответства на съдържанието на съобразената от съда клауза на ОУ, въз основа която е отречено настъпването на покрит застрахователен риск. В чл. 2.1 от Раздел ІІ на Глава V от ОУ не е визирано, като условие за настъпването му, решение на ТЕЛК, а „начало на трайната нетрудоспособност“. По- значимо, обаче, е съображението на съда, че ограниченията и затрудненията, наложени от пандемията от Ковид 19, обективно са въведени след изтичането на едногодишния срок от злополуката, поради което, без да отрича същата като форсмажорно обстоятелство досежно изпълнение на договорни задължения, съдът приема, че тези ограничения и затруднения не могат да се приемат за препятстващи установяване началото на трайната нетрудоспособност на ищеца, с предвидения от ОУ за релевантен процент. Третият въпрос по същество цели отговор имал ли е основание ответникът да откаже плащането, т.е. търси директен отговор за правилността на въззивното решение, какъвто настоящата инстанция дължи в друга фаза на касационното производство – по чл. 290 ГПК, след преодоляване селективната фаза по чл. 288 ГПК, с допускане на касационното обжалване. С това си съдържание не съставлява правен въпрос – по приложението на правна норма или правен принцип, независимо от фактологията по конкретния спор. Отделно от това, допълнителният селективен критерий не се явява удовлетворен с простото цитиране на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, без да са изпълнени изискванията, посочени в т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение