Определение № 1214 от 22.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4808/2022 г.

ВКС22.05.2023 г.докладчик Яна Вълдобрева

Диспозитив

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 402 от 10.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 573/2022г. на Великотърновския окръжен

съд.

УКАЗВА на касатора И. Т. Я., представляван в касационното производство от адв. М. П., в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 106,25 лева, като в противен случай производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на IV ГО за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.

Мотиви

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 9262/14.11.2022г. на И. Т. Я., подадена от чрез пълномощника адв.М. П., против решение № 402 от 10.10.2022г., постановено по въззивно гр.дело № 573/2022г. на Великотърновския окръжен съд. С обжалваното решение след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 243 от 21.04.2022г. по гр.дело № 1926/2021г. на Районния съд-Горна Оряховица е отхвърлен предявеният от И. Я. против К. Ц. П. иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 680 лева-изплатени издръжки в полза на взискателя Д. И. Я., чрез К. П. в качеството й на майка и законен представител по изп.дело № 202080-90400364 на ЧСИ С.К., образувано за периода от 04.06.2020г. до 15.08.2021г.; на сумата 2940 лева - заплатени издръжки по банков път в ползва на К. П., като майка и законен представител на детето Д. Я. за периода от 01.02.2019г. до 31.10.2020г. и на сумата 475,27 лева-заплатени такси и разноски по изп.дело № 364/2020г. по описа на ЧСИ К., с които суми майката К. П. се е обогатила без основание за сметка на ищеца И. Я., считано от датата на раждане на детето, поради установеното с влязло в сила решение № 73/31.05.2021г. по описа на ОС-Велико Търново, ведно със законната лихва върху претендираните вземания, считано от 14.10.2021г. до окончателното плащане. В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост. Ответникът по касационната жалба К. Ц. П., чрез пълномощника адв. М. С., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Оспорва жалбата, като неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр.1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК; подадена е против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът преповтаря оплакванията в касационната си жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по следните процесуалноправни въпроси: 1. Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и следва ли съдът да мотивира защо счита част от тях за неоснователни; 2. Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства за релевантните за конкретния спор факти, да ги обсъди в съвкупност и в тяхната взаимовръзка, както и ясно и конкретно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка; 3. Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви доказателства от значение за решаването на спора да обоснове на кои дава вяра и на кои не; 4. Длъжен ли е съдът в мотивите на решението да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства., както и изрични и ясни мотиви. Касаторът формулира и въпросите: 5. Заличаването на отношенията между родител и трето лице, които са били съпрузи по повод плащането на издръжка от последното лице в полза на дете, за което трето лице е установено със съдебно решение, че не е биологичен баща на детето, има ли и ако да, какво правно значение при предявяване на иска по чл.59 ЗЗД във вр.с чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за претендиране на парични суми за издръжка, такси и разноски при неоснователно обогатяване поради отпадане с обратна сила на правното основание за имуществено разместване; 6. Дали фактът на бащинството, респ.неговото установяване, отричане и оборване следва да се разглежда към момента на подаване на иска за неоснователно обогатяване или към момента на присъждане на издръжката; 7. Длъжен ли е съдът при спор за неоснователно обогатяване да се съобрази с доказателствата, установяващи отсъствието на каквото и да било правоотношение, налагащо даването на имуществено благо от ищеца и получаването му от ответника. Според касатора, така формулираните въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Не на последно място поддържа и, че атакуваното въззивно решение е очевидно неправилно-основание за достъп до касация по чл. 280, ал.2 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Предявен е иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждане на ответницата К. П. да върне на ищеца общо сумата 5 095,27 лева, от която 4620 лева - заплатена от него издръжка в периода от 01.02.2019г. до 15.08.2021г. в полза на детето Д. Я., чрез неговата майка и законен представител К. П. и сумата 475,27 лева-заплатени от него такси и разноски по изп.дело №364/2020г. на ЧСИ С. К.. Установено е от фактическа страна, че страните по спора са бивши съпрузи-бракът им е прекратен с решение № 630/03.10.2005г. по гр. дело №583/2005г. на РС-Горна Оряховица, с което е одобрено постигнато между тях споразумение. В него страните са уговорили, че ищецът дължи на роденото по време на брака дете Д., чрез неговата майка и законен представител, месечна издръжка в размер 30 лева. Този размер на издръжката е изменен с решение №129/19.03.2019г. по гр.д. № 255/2019г. на РС-Горна Оряховица от 30 лева на 140 лева месечно. По образуваното против ищеца изп.дело № 364/2020г. по описа на ЧСИ С.К. същият е платил в полза на взискателя Д. Я. издръжка в размер 1 680 лева зя периода от 04.06.2020г. до 15.05.2021г. и такси и разноски по изп. дело в размер 475,27 лева, а чрез банкови преводи по сметка на ответницата-майка на детето, ищецът е платил сумата 2 940 лева-издръжка за периода от 01.02.2019г. до 31.10.2020г. Установено е, че с решение № 73/31.05.2021г. на ОС-Велико Търново, влязло в сила на 23.06.2021г. е признато за установено, че И. Т. Я. не е биологичен баща на Д. И. Я., родено на 15.06.2004г.; признато е за установено, че биологичен баща на Д. е М. Ю. М.. За да постанови обжалвания резултат, съставът на ОС-Велико Търново е посочил, че няма пречка лицето давало издръжка, за което е установено по съдебен ред, че не е биологичен родител на детето да предяви иск по чл. 59 от ЗЗД срещу родствениците на детето, които са задължени по закон да му дават издръжка - неговите родители, тъй като именно родителите са се обогатили от даденото на детето, като са спестили средствата, които е трябвало да предоставят под формата на дължима от тях издръжка. Тъй като претенцията по чл. 59 от ЗЗД е ограничена до размера на обедняването, това, което може да се иска от всеки един от родителите, е размерът на издръжката, която всеки един е могъл да дава в зависимост от своите възможности през съответния период, за който жалбоподателят-ищец е предоставял издръжката. Съдът е съобразил, че според мотивите на влязлото в сила решение по гр. д. № 255/2019г. на РС-Горна Оряховица детето Д. е имало нужда от месечна издръжка в общ размер 300 лева, като бащата е осъден да плаща по 140 лева месечно, а на майката е възложена останалата част от издръжката, ведно с непосредствените грижи за детето. Според въззивния съд, с оглед установения по съдебен ред размер на задължението за издръжка от бащата и от майката и доколкото Я. не е твърдял, че през процесния период майката не е давала издръжка, не може да се приеме, че майката се е обогатила за сметка на ищеца, като е спестила средствата за издръжката на детето си, които са били дължими от бащата. Съдът е обосновал извод, че след като по делото е безспорно установено, че от една страна, за посочения период майката е осигурявала средства за издръжката на детето си, а от друга - ищецът е заплатил издръжката, определена от съда, като дължима от бащата и извън тази, дължима от майката, искът по чл.59 ЗЗД, насочен против майката, е неоснователен-липсва обогатяване на майката за сметка на ищеца от спестени от нея средства, които тя като родител е следвало да предостави на детето като издръжка, а същите са заплатени като издръжка от Я. по силата на решението по гр. д. № 255/2019г. на ГОРС и след като е установено с влязло в сила решение по гр. д. № 277/2021г. на ВТОС, че Я. не е биологичния баща на детето Д. и е отхвърлил предявения иск. При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, намира, че са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол, на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и следва ли съдът да мотивира защо счита част от тях за неоснователни. За касационното обжалване касаторът дължи държавна такса в размер 106,25 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО

Цитирани разпоредби

10