Определение № 1224 от 27.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4273/2014 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. М. чрез адв. Д. К. срещу решение № 178 от 24.04.2014г по в. гр.д № 153/2014г на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 23 от 17.01.2014г на РС Димитровград в обжалваната от ответника част В приложеното към жалбата изложение се сочи основание по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Като процесуално-правен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС се изтъква част от съдържанието на доклада по чл. 140 ГПК ,това че в него(с допълнителен доклад ) районният съд се е произнесъл неправилно по възражението на ответника за изтекла погасителна давност, като е взел становище ,че субсидията не е периодично плащане съгласно Тълкувателно решение №3 /2011 ОСГТК на ВКС.Касае се за въпрос е по същество, а не процесуален такъв по смисъла на чл. 250 ГПК, засягането му в доклада е в противоречие с практиката на ВКС ( опр. № 614/2011 І г.о, реш. № 429/2011 гр.д №3/2011, І г.о.). Не е отделено спорно от безспорно, нарушено е правото на защита. Въззивният съд не е коментирал това процесуално нарушение, в противоречие посочена практика ( ТР №1 от 04.01.2001г ОСГК). На следващо място цитираното от съда ТР№3 /2011 ОСГТК на ВКС касае точно и конкретно плащанията към енергоразпределителните и В и К дружества, но не и субсидиите ,което се изтъква като материалноправен въпрос. В отговор ответницата по жалбата изтъква ,че не е посочен правен въпрос от значение за изхода на делото. Не е конкретизирано по кой въпрос е налице противоречието. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Оспорваното становище на първоинстанционния съд по едно от възраженията на ответника действително е обективирано в определение от 23.08.2013г за допълване на проекто-доклада, постановено след връчване на препис от разпореждането по чл. 146 ал.3 ГПК.В една част докладът е бил допълнен, а по отношение на становище на ответика, засягало довод за периодичен характер на плащанията по субсидиите, съдът е изтъкнал „ без уважение” със съображения, че исковата претенция не е за периодично плащане и не се погасява с кратката тригодишна давност. Без уважение са оставени и други искания на ответника, касаещи откриване производство по оспорване. Същите съображения на съда относно спорния периодичен характер на вземанията, във връзка с възражението за погасителна давност, са изразени и доразвити в мотивите на решението, те са възприети и от въззивния съд, препратил към тях. От страна на касатора не е имало оплакване във въззивната му жалба за това, че в тази част докладът има несъответен на указания в закона предмет, или че е непълен. Поради това и оспорваната част от съдържанието на доклада по чл. 140 ГПК не е обсъждана от въззивния съд в насока нарушено ли е било правото на защита, като вместо с решението ,районният съд е обсъдил въпрос по съществото на спора още в доклада. Доколкото това е процесуално-правния въпрос, че „въззивният съд не е кометирал въобще”,той се повдига неотносимо в настоящето изложение и без връзка с решаващите съображения на съда, който се ръководи от указанията, дадени в ТР №1/2013г ОСГТК по въпросите на въззивното производство. Не става ясно и как това становище на първоинстанционния съд е накърнило правото на защита на ответника, след като същият е възразил в становище от 26.08.2013г по този доклад, а и като е обжалвал правните изводи на съда по решението. От изложението не става ясно и кой е въпросът, решен от въззивния съд в противоречие с изтъкнатото ТР№1 от 04.01.2001г ОСГК. Соченото основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК също не е привързано към формулиран въпрос и не е подкрепено с никакви съображения. Не е ясно формулиран и материално-правен въпрос. Не може да се приеме ,че изводът на съда относно процесните вземания с правно основание чл. 55 ал.1 ЗЗД като такива извън обхвата на кратката погасителна давност, е обусловен от неправилно прилагане и позоваване на Тълкувателно решение №3 /2011 ОСГТК на ВКС, засягащо конкретно вземанията на енергоразпределителните и В и К дружества, а не субсидиите. С цитираното Тълкувателно решение е даден отговор на въпроса какво е съдържанието на понятието „периодични плащания”по смисъла на чл.111, б.”в” от ЗЗД и кои са неговите основни и задължителни характеристики. В тази връзка, ТР №3 /2011 ОСГТК на ВКС е цитирано относимо и съответно съобразено от решаващия съд, като решаващо е изтъкната характеристиката на периодичните плащания според даденото задължително за съдилищата тълкуване и отликата им спрямо претендираните по делото. Ответницата по жалбата претендира разноски, но не ги е установила. Липсва и списък. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.