Определение № 349 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6206/2015 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК. С частна касационна жалба вх.Nо 6640/15.10.2015 год. търговско дружество [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място] чрез адв.Е. Р.- АК В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 879 /07. 10.2015 година по ч. В.гр.д. Nо 616/2015 година на ОС- Добрич, в частта, с която е отменено прекратително Определение No 286 от 04.09.2015 год. по гр.д. Nо 2296/2015 година на РС- Добрич. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, постановено без да се съобразят данните по делото по уточнението на исковата молба. С изложение към частната касационна жалба искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК с довод, че обжалваното определение е решен в противоречие със следните актове на ВКС- Определение No 17 от 06.01.2011 год. по ч. гр.д.No 724/2010 год. на IV г.о., Определение No 453 от 17.09.2011 год. по ч.гр.д. No 395/ 2011 год. на III г.о., както и в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК поради противоречиво разрешаване на въпроса за преклузията на правото да се поправи исковата молба с изтичане на срока по чл. 129 ал.2 ГПК, предвид на Определение No 324 от 14.10.2014 год. по ч. гр.д. No 412/ 2014 год. на ОС-Видин По делото не е постъпил писмен отговор срещу подадената частна касационна жалба от насрещната страна. Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира: Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 278 ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима, на основание чл. 274 ал. 4 ГПК във вр. с чл. 274 ал.3 т.1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК. Съдебното исково производство е образувано по заявения осъдителен иск на Н. Й. Ц. срещу [фирма]. [населено място] с искане да и бъде присъдена сума от 1 288.34 лв., частично вземане от сумата 12 883.84 лв., изрично посочвайки като цена на иска стойността на заявеното / като частичен иск/ вземането си за сумата 1 288.34 лв. като неизпълнение на договорни отношения по изпълнение на довършителни СМР. При тези данни производството се явява процесуално недопустимо, без да се засяга въпроса доколко е налице обжалваем съдебен акт. За частните производства по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК ,за които законодателят е предвидил възможност само за двуинстанционно обжалване като преграждащите определения по см. на чл. 274 ал.2 т.1 ГПК, допустимостта на касационното обжалване е обусловена възможността да се обжалва самото решение по същество т.е. обжалваемостта пред ВКС като факултативна трета инстанция е пряко обусловена от цената на иска, определена по правилата на чл. 68 и чл. 69 ГПК в контекста на ограниченията на чл. 280 ал.2 ГПК. След като данните категорично сочат, че цената на заявения с исковата молба осъдителен иск е за парично задължение с цена под минимално определения имуществен праг за обжалване на решенията по граждански дела пред касационната инстанция от 5000 лв., то подобно на исковото производство, така и частното, образувано по реда на чл. 274 ал.3 т.1 ГПК не подлежи на двуинстанционен правораздавателен контрол/ дори и да бе заявен осъдителен, а не установителен иск /, поради което подадената касационна жалба в случая частна касационна жалба се явява процесуално недопустима на основание чл. 273 ал.4 ГПК във вр. с чл. 280 ал.2 ГПК. По изложените съображения, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия