Определение № 656 от 23.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1301/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 16.10.2012г. по гр.д.№ 13136/ 2011г., с което ГС София е уважил иск с правно основание чл.42, б.”б” ЗН. Жалбоподателят – И. А. Т., чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата. Моли да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно. Ответницата Е. И. И. в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е признал за установено по иск на Е. И. срещу И. А., с правно основание чл.42 б.”б” от Закона за наследството; че саморъчно завещание от 15.09.2008 г на Х. Д. И., починал на 25.10.2008г, е НИЩОЖНО поради неспазване на законоустановената форма по чл.25 ал.1 ЗН. Със същото решение въззивният съд, като е отменил решението в останалата му част, е обсавил без разглеждане искове на Е. И. срещу И. А. с правно основание чл.43, б. “а” ЗН и чл.43, б.”б” ЗН за унищожаване на саморъчно завещание от 15.09.2008г поради това, че същото е съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и поради грешка и насилие КАТО ЕВЕНТУАЛНО ПРЕДЯВЕНИ и с разглеждане обусловено от отхвърляне на главния иск по чл.42, б.”б” ЗН. За да уважи иска с правно основание чл.42, б”б” ЗН въззивният съд е изложил съображения за това, че е трайна практиката на ВС и ВКС да това, че при оспорване на саморъчно завещание или при иск за нищожност на същото поради неспазена форма в тежест на лицата, които се ползват от саморъчното завещание и/или твърдят спазване на формата му/ е да докажат при условията на пълно доказване, че завещанието е истинско и че в него са вписани от завещателя всички необходими реквизити по чл.25 ал.1 от Закона за наследството, като е посочил решение от 28.02.2011 г по гр.дело №1062/2010г на ВКС, IVг.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Установил е от приетото заключение на тройна съдебно-графологична експертиза, която е ползувала по-широк сравнителен материал, че датата 15.09.2008г. вероятно е изписана от Х. Д., а от приета от първата инстанция графологична експертиза, че текста на завещанието и подписа са изпълнени от Х. Д.. При тези данни е приел, че има неосъществено доказване от страна на ответницата по иска на факта, че подписа е положен от завещателя, поради което е нарушено изискване на чл.25 ЗН водещо до нищожност на завещателното разпореждане. С оглед уважаване на главния иск съдът е приел, че не подлежат на разглеждане евентуалните искове за унищожаване на завещанието поради това, че същото е съставено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава, респ. при условията на грешка и насилие, поради което е отменил част от решението на районния съд и е оставил без разглеждане евентуалните искове. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства и за задължението на съда да обсъди заключение на графологична експертиза в съвкупност с останалите доказателества по делото. Поддържа, че по тези въпроси са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Представя решение от 25.10.2011г. по гр.д.№166/2011г., ІV г.о. на ВКС, в което е прието, че съдът е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им и решение от 24.02.2009г. по гр.д.№5953/2007г. ІІІ г.о. на ВКС, в което е посочено, че изводите на съда защо кредитира заключение на съдебно-графологична експертиза следва да изхождат и от преценката на свидетелските показания. С оглед на изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът