Определение № 50754 от 21.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 912/2022 г.

Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1355/14.12.2020 г. на Апелативен съд - София, постановено по в.гр.д. № 2223/2021г., с което е потвърдено решение № 903871/21.09.2020г. на Окръжен съд - Благоевград по гр.д. № 249/2019 г., с което Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. И. Х. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконосъобразно повдигнати и поддържани обвинения за извършване на тежки умишлени престъпления, по които ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 4130/2007 г. на Софийски градски съд, НК, 21 състав, ведно със законната лихва за периода от 05.11.2014 г. до 01.11.2019 г., както и от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане. Твърди се, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложението към жалбата се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса, свързан с определяне по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. В писмения си отговор А. И. Х. изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като твърди и че не са налице твърдените от касатора основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с повдигане на обвинението в наказателното производство, прокуратурата е преценила, че са налице безспорни доказателства за извършване на инкриминираните деяния от А. Х.. Тази преценка обаче е опровергана от постановената в наказателното производство оправдателна присъда, поради което Прокуратурата на Република България следва да отговаря за вредите, при хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. В случая ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и подлежат на обезщетяване от ответника. След привличането му като обвиняем и задържането му за 72 часа, ищецът е изпитал негативни емоции, безпокойство, потиснатост, тревожност и страх от осъждане. Настъпили са вреди, свързани със засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения живот на ищеца. Съдът е отчел и обстоятелството, че повдигнатото обвинение и ареста на ищеца са били широко отразени в медиите. Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното наказателно производство и описаните негативни усещания и преживявания. За да определи справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е съобразил, продължителността на наказателното производство - 9 години и 3 месеца, както и тежестта на повдигнатите обвинения и предвидените за тях наказания - лишаване от свобода до 5 години за престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 3 НК (в редакцията на текста към дата на повдигане на обвинението) и лишаване от свобода от 1 до 6 години за престъплението по чл. 321, ал. 2 във вр. с, ал. 1 НК. Съобразени са видът на наложената мярка за неотклонение-подписка, обстоятелството, че ищецът бил задържан за 72 часа от органите на МВР, протичането на наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза на една инстанция, както и участието на ищеца в извършването на процесуално следствените действия и личното му явяване в откритите съдебни заседания в съдебната фаза на производството. В продължение на 1 година и 8 месеца А. Х. е търпял и мярка за процесуална принуда-забрана за напускане на територията на Република България. Негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение са се отразили на ищеца изключително отрицателно, тъй като същият никога преди това не е бил регистриран за извършено престъпление и никога преди това не е бил обект на наказателно преследване. Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на Прокуратурата, че същата не е съпричастна към действията на пресата, както и че не е причинила медийното отразяване на случая, доколкото по делото е установено, че информацията до медиите за извършените процесуално-следствени действия и имената на задържаните е дала именно Прокуратурата на Република България. Предвид изложеното въззивният съд е приел, че сумата от 20 000 лева е справедливият размер, който ще репарира причинените неимуществени вреди от воденото незаконно наказателно преследване. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения от касатора правен въпрос относно определянето по размер на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Така поставеният въпрос е от значение за крайния изход на делото и е обусловил решаващите изводи на въззивният съд, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК. Налице е и допълнителното основание по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - практика на ВКС и ВС, посочена от касатора, с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. Съгласно ППВС С № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - тежестта на обвинението, продължителността на разследването, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца, а също и редица други обстоятелства, от значение за конкретния спор, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. С въззивното решение не е извършена прецизна преценка как установените по делото правнорелевантни факти влияят на размера на определеното обезщетение, поради което в случая е налице противоречие с цитираното ППВС № 4/68 г., както и с представените от касатора съдебни актове. Ето защо по поставения в изложението правен въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Воден от изложеното, съдът