Определение № 872 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4313/2022 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Д. В., с приложено изложение по чл.280, ал.1 ГПК, подписано от адвокати А. и А., срещу въззивно решение от 04.05.2022 г. по в.гр. д. № 3865/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 23.07.2021г. по гр.д.№13647/2020г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от В. Д. В. срещу Ц. Ч. С. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата от 32673 евро, представляваща поделжаща на връщане сума, платена на 12.10.2015г. при начална липса на основание. В срока по чл.287, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника по касационната жалба Ц. Ч. С., чрез процесуален представител адв.Т., в който оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. С молба вх.№4515/25.04.2023г.с нотариална заверка на подписа, ищецът В. Д. В. е заявил, че: на основание чл.233 ГПК се отказва от всички спорни права и от всички искове, предмент на настоящото дело и моли постановените решения на първоинстанционния и въззивния съд да бъдат обезсилени. Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение намира искането за процесуално допустимо, като направено от страна в процеса, която е активно легитимирана да предяви молба по чл. 233 ГПК и да упражни правото си по тази разпоредба във всяко положение на делото. С оглед на гореизложеното, настоящият състав на ВКС намира, че са налице предпоставките на чл. 233 ГПК за отказ от иска, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено ведно с потвърденото с него първоинстанционното решение и производството по делото следва да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение