Определение № 426 от 01.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 241/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от И. К. М. и В. М. Р. против разпореждане № 85 от 13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 1/2012 г. на Силистренския окръжен съд, с което е върната подадената от тях частна касационна жалба против определение № 3 от 05.01.2012 г. по същото дело. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: За да постанови връщане на подадената частна касационна жалба, въззивният съд е приел, че обжалваното с нея определение не подлежи на касационен контрол по аргумент от чл. 273, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК. С него е потвърдено определение № 535 от 23.11.2011 г. по гр.д. № 431/20-11 г. по описа на Тутраканския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск на основание чл. 299, ал.2 ГПК. От данните по делото се установява, че производството по гр.д. № 431/2011 г. по описа на Районен съд- Тутракан е образувано по иск, предявен от И. К. М. и В. М. Р. против С. Д. К. и Б. А. К. за ревандикация на недвижим имот - земя и сгради, чиято данъчна оценка, видно от представеното на л. 5 от първоинстанционното дело, е 5 176.50 лв. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. По искове за собственост цената на иска се определя по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК - в размер на данъчната оценка, а ако няма такава – на пазарната оценка на имота. Следователно, в случая цената на иска за собственост, предмет на образуваното пред Тутраканския районен съд гр.д. № 431/2011 г. е в размер на 5 176.50 лв., т.е. над предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, поради което въззивно решение по това дело, би подлежало на касационно обжалване /ако са налице и изискванията на чл. 280, ал.1 ГПК/. Затова като е приел, че обжалваното въззивно определение е постановено по дело, което попада в приложното поле на чл. 280, ал.2 ГПК и поради това е изключено от касационен контрол, съгласно чл. 274, ал.4 ГПК, въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон. Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на Силистренския окръжен съд за администриране на частната касационна жалба, подадена от И. К. М. и В. М. Р.. Водим от гореизложеното съдът