Определение № 487 от 08.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4884/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Г. А., С. Г. П. и Р. Г. Д. срещу въззивно решение № 40 от 21.01.2013 г. по възз. гр.д. № 443 /2012 г. на Софийския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 47 от 02.04.2012 г. по гр.д. № 60 /2010 г. по описа на Самоковския районен съд, с което е отхвърлен искът на С. Г. А., С. Г. П. и Р. Г. Д. срещу Г. В. Г., Ц. Б. А. и А. В. А. с правно основание 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на 3 /4 ид.ч. от четири земеделски имота в землището на [населено място], възстановени на общия наследодател на ответниците с решение на ОСЗГ, и за предаването на владението им на ищците.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.

Насрещните страни не са представили отговор на касационната жалба.

Настоящият състав приема жалбата за допустима, тъй като не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК (по делото липсват данъчни оценки на земеделските имоти и двете инстанции по същество не са определяли исковете като оценяеми).

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че са собственици на имотите, които са възстановени с решение на административния орган за реституция на земеделските земи (ОСЗГ) по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ и че е неоснователно искането на ищците за произнасяне по преюдициалния въпрос кой е бил собственик на имотите към момента на образуване на ТКЗС, т.к. такъв спор не е повдиган пред административния орган и т.к. ищците не са заявили земите за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и т.к. правото на собственост върху възстановени земеделски земи изисква позитивно решение на административния орган.

Жалбоподателите са извели следните въпроси

1. Дали позитивно решение на административния орган по земеделска реституция по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ е абсолютна процесуална предпоставка по иск с правно основание чл.108 ЗС за тези земи.

Видно от изложението, въпросът не е обуславящ, съдът не е приел иска за недопустим, а за неоснователен.

2. Дали е допустимо в производство по иск по 108 ЗС разглеждането на спор за материално право относно принадлежността на правото на собственост към един минал момент – на кооперирането на земята в ТКЗС, т.к. от него зависи въпросът за принадлежността на правото на собственост към настоящия момент.

Въпросът е обуславящ, но е разрешен от въззивния съд в съответствие с приетото в т.1 на ТР 1 /1997 г. за конститутивното действие на решенията на ПК (ОСЗ) и в съответствие с приетото в т.2 на ТР 1 /1997 г. и в ТР 9 /2012 г. за това, че оспорването на решенията на ПК с твърдение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респективно неговият наследодател не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, може да се извърши само в производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, доколкото такова е допустимо.

3. Дали при липса на позитивно решение на административния орган по земеделска реституция по реда на чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ в полза на ищците, абсолютна процесуална предпоставка за завеждането на иск по чл.108 ЗС е влязло в сила решение в полза на ищците срещу ответниците по спор по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.

И този въпрос не е обуславящ по аргумент от преценката на първия, доколкото съдът е приел иска за допустим, но за неоснователен.

4. Заявлението за възстановяване на собственост върху процесните земеделски земи, подадено от един от наследниците на общия наследодател, когато той е заявил имотите само от свое име или от името на един от наследниците на общия наследодател, ползва ли останалите или те са изключени.

Този въпрос е разновидност на предишния (дали в спор по чл.108 ЗС за реституирани земеделски земи може да бъде установявано правото на собственост на по-общ наследодател – на двете страни по спора, а не само на едната).

Той е разрешен в съответствие с посочените тълкувателни решения - въззивният съд е приел, че от значение за спора по чл.108 ЗС за процесните земеделските земи, за които е издадено позитивно решение на поземлена комисия по чл.14,ал.1 ЗСПЗЗ, е че с това решение не е признато право на собственост на ищците.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците в това производство не претендират разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.

Воден от изложеното съдът