Определение № 3945 от 26.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1550/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Б. М. В., Д. М. В., Д. И. К., Н. К. С. и И. К. И., чрез адв. Г. В., против определение № 52 от 07. 02. 2024 г. по гр. д. № 28/2024 г. на ОС – Смолян, потвърждаващо определение № 864от 22. 12. 2023 г. по гр. д. № 847/2019 г. на РС – Смолян, с което е прекратено, на основание чл. 299 ГПК, исковото производство по предявения от К. Б. И. (на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, Д. И. К.,Н. К. С. и И. К. И.) и М. Б. В. (на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, Е. Г. В., Б. М. В. и Д. М. В.) срещу Община – Баните иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ****по КККР на [населено място], означена със син цвят на скица № 1 към решение № 554 от 18. 11. 2014 г. по гр д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян. Твърди се неправилност на определението, тъй като с решението по гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян искът на К. Б. И. и М. Б. В. срещу Община – Баните по чл. 108 ЗС, предявен за същия имот, е бил уважен в установителната и отхвърлен в осъдителната част, а настоящият иск по чл. 108 ЗС за същия имот е основан на последващи факти по завладяване на имота от общината. Подаден е писмен отговор на частната касационна жалба от Община – Баните, с който се поддържа законосъобразност на обжалваното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 за допускане касационно обжалване на въззивното определение, съобрази следното: С влязло в сила решение по гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян е признато за установено, по предявения от К. Б. И. и М. Б. В. против Община – Баните иск по чл. 108 ЗС, че ищците са собственици на реална част от 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], означена със син цвят на скица № 1 неразделна част от решението, на основание наследяване на Б. М. В. и реституция по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В мотивите към решението е прието, че Община – Баните е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение № 1 от 13. 02. 2022 г. по адм. № 130/2001 г. на ОС – Смолян, тъй като е била страна в административното производство по възстановяване на собствеността. В осъдителната му част ревандикационният иск е отхвърлен по съображения, че не е доказано общината да упражнява фактическа власт върху тази реална част от 153 кв.м. (прието е, че съгласно КККР спорната реална част от имота представлява част от водно течение, река, държавна собственост, че общината не упражнява владение или държане върху същата и няма обективна възможност да предаде владението на ищците.) Настоящото исково производство е образувано по иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от К. Б. И. (на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, Д. И. К., Н. К. С. и И. К. И.) и М. Б. В. (на чието място са конституирани, на основание чл. 227 ГПК, Е. Г. В., Б. М. В. и Д. М. В.) срещу Община – Баните иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху реална част от 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], означена със син цвят на скица № 1 неразделна част от решение № 554 от 18. 11. 2014 г. по гр д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян. Ищците твърдят, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян е признато за установено, в отношенията между ищците К. Б. И. и М. Б. В. и ответника Община – Баните, че ищците са собственици на спорния имот на основание наследяване на Б. М. В. и реституция по чл. 2, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като искът по чл. 108 ЗС е бил отхвърлен в осъдителната му част, тъй като не е доказано общината да владее спорната площ. След влизане в сила на решението по гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян общината е завладяла процесната реална част от 153 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], започвайки да осъществява действия по проект „Обемно градоустройствено проучване на централната част на [населено място]“ от 2017 г., предвиждащ върху тази площ да бъде осъществено мероприятието „Покриване и пазар“, включващо и изграждане на мостово съоръжение, и мероприятието „Украсяване и оформяне на коритото на река Малка Арда в чертите на [населено място]“, изразяващи се в извършване на строителни и ремонтни работи върху процесния имот. Въззивният съд е приел, въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, че посочените в исковата молба действия по завладяване на имота са извършени преди приключване на гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян, поради което не представляват нови обстоятелства. Приел е, че правото на собственост на ищците върху процесния имот е отречено със сила на пресъдено нещо, тъй като в мотивите към решението по гр. д. № 1310/2012 г. се съдържа извод, че по КККР този имот представлява водно течение, река, държавна собственост и тъй като е отхвърлен ревандикационният иск в осъдителната му част. При положение, че претендираното от ищците право на собственост е отречено със сила на пресъдено нещо, е недопустимо пререшаването на този спор. Прието е, че не е доказано след предходното решение по чл. 108 ЗС общината да е завладяла спорния имот. По тези съображения е направен извод, че висящото исково производство е недопустимо, на основание чл. 299 ГПК. Налице е основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение за проверка дали не е очевидно необоснован изводът на съда, че със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на ищците върху процесния имот, както и дали не е очевидно незаконосъобразен изводът за недопустимост на исковото производство поради недоказване твърдението за установено след влизане в сила на решението по гр. д. № 1310/2012 г. на РС – Смолян владение. По основателността на частната касационна жалба: Обжалваното определение е незаконосъобразно. За да е налице отвод за пресъдено нещо, следва да е налице идентитет между страните, основанието на исковете по двете дела – юридическите факти на които се основава търсената защита, и искането към съда. Липсата на идентичност между която и да е от тези три характеристики на предявения иск е основание да се приеме, че по-късно предявеният иск е допустим. Затова няма тъждество между две дела, образувани по иск по чл. 108 ЗС, предявен от и срещу едни и същи лица, за един и същ имот и на едни и същи придобивни основания, по първото от които е постановено влязло в сила решение уважаващо в установителната и отхвърлящо в осъдителната част ревандикационния иск, ако в по-късно заведеното дело ищецът се позовава на владение върху имота от ответника, установено след приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция по първото дело. Това е така, защото търсената на основание чл. 108 ЗС защита за предаване на владението върху имота е основана на нови факти. Дали е доказано твърдението на ищеца, че след влизане в сила на решението по предходното дело ответникът е завладял имота е от значение при преценка основателността на иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част, а не на допустимостта му. От значение при преценка основателността, а не допустимостта на иска е и обстоятелството дали след приключване на съдебното дирене по предходното дело са настъпили нови факти, погасяващи правото на собственост на ищеца. Вярно е, че наличието на влязло в сила решение по чл. 108 ЗС, отричащо правото на собственост на ищеца върху вещта на заявеното придобивно основание, е процесуална пречка за предявяване на иск за собственост от същия ищец срещу същия ответник за същата вещ и на същото придобивно основание. В случая обаче такава хипотеза не е налице. Изводът на съда, че с предходното решение е отречено правото на собственост на ищците върху процесния имот е необоснован – в установителната част от решението по чл. 108 ЗС (диспозитива) по предходното дело ищците са признати за собственици на процесния имот, а искът е отхвърлен само в осъдителната му част. Този извод не се опровергава от факта, че в мотивите към решението по предходното дело е прието за установено, че по КККР този имот представлява водно течение, река, държавна собственост, поради което не общината, а държавата следва да предаде на ищците владението върху имота. Като незаконосъобразно, обжалваното въззивно определение и потвърденото с него прекратително първоинстанционно определение следва да бъдат отменени, а делото върнато на районния съд за разглеждане по същество на предявения иск по чл. 108 ЗС. Тъй като настоящото определение няма приключващ делото характер по смисъла на чл. 81 ГПК, въпросът за отговорността за разноските, направени в настоящото производство, следва да бъде разрешен с постановеното по делото решение, в зависимост от изхода му. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение