Определение № 355 от 07.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5650/2013 г.
ВКСIII гражданско отделение07.03.2014 г.докладчик Жива Декова
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№782/2012г. на Благоевградски окръжен съд. УКАЗВА на касаторите от В. И. Г. и С. И. Г. в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 314лв., съгласно чл.84 ГПК и чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. След представяне на платежен документ за внесена държавна такса за касационното обжалване, делото да се докладва на председателя на ІІІ г.о. на ВКС за насрочване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба на В. И. Г. и С. И. Г., двамата от [населено място], приподписана от процесуален представител адв.М., срещу решение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№782/2012г. на Благоевградски окръжен съд, с което след отмяна на решение от 18.06.2012г. по гр.д.№453/2011г. на Районен съд – Сандански са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. искове с правно основание чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД, вр. чл.228 ЗЗД, чл.233 ЗЗД и чл.92 ЗЗД. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата И. С. Л., с процесуален представител адв.Т., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната осъдителна част, са отхвърлени предявените от В. И. Г. и С. И. Г. срещу И. С. Л. искове за заплащане на сумата 5600лв. – неплатена наемна цена за месеците от септември 2010г. до март 2011г. вкл., по договор за наем на недвижим имот от 01.01.2010г.; на сумата 448лв. – неустойка за забавено плащане на наемната цена за посочените месеци и за връщане на отдадения с договора за наем недвижим имот, представляващ кафе-ресторант в [населено място]. С въззивното решение е прието, че исковете са неоснователни, тъй като ответникът И. С. Л. не е страна в материалното правоотношение, а страна-наемател е [фирма], представлявано от И. С. Л.. К. състав намира, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, доколкото по релевирания от касатора и уточнен от съда въпрос: „при формиране на извод относно страните по договора кое следва да бъде определящо – дали действителното наименование на страната или фирменото решение и печат”, съдебната практика е недостатъчна и следва да бъде развита. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение