Определение № 60459 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3213/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. А. и Р. Р. А. от [населено място] срещу въззивно решение № 260156 от 17.05.2021г., постановено по гр.д.№ 161/2021г. на Софийския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 26004 от 11.01.2021г. по гр.д. № 734/2018г. на Свогенския районен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от касаторите против „Чез Разпределение България”АД, гр. София искове с правна квалификация чл.109 ЗС за осъждане на ответника да премахне два стоманобетонни стълба, метални въжета и кабели, намиращи се собствения им неурегулиран поземлен имот в землището на [населено място], общ.С., околовръстен строителен полигон на махала „П.”, с площ по документ за собственост от 650 кв.м. По делото е установено, че ищците в първоинстанционното производство Д. П. А. и Р. Р. А. са собственици на посочения поземлен имот по силата на договор за покупко-продажба от 08.10.2012г., обективиран в нот.акт № 125/2012г. Процесните съоръжения за изградени от държавата през периода 1988г.-1993г. и обслужват имоти в околовръстния полигон на [населено място], включително имота на ищците. Ответното дружество е признало, че не разполага със строителни книжа за тях, тъй като проводателят му не ги е запазил и не е бил длъжен да ги пази повече от 30 години. От заключението на съдебно-техническата експертиза е установено, че тези съоръжения са част от линеен обект на техническата инфраструктура – част от електроразпределителната мрежа, попадаща в урбанизирана територия, при изграждането на който не е налице отклонение от строителните правила и норми. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предпоставките за уважаването на негаторния иск не са налице. Посочено е, че съоръженията, които се иска да бъдат премахнати, са търпим строеж съгласно разпоредбата на § 53, ал.4 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗИДЗУТ и според § 16, ал.1 ПРЗУТ и § 127 ПЗРЗИДЗУТ такива инфраструктурни обекти не подлежат на премахване, на забрана за ползване и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, респ. че по отношение на тях са възникнали сервитутни права в полза на ответника по силата на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ. Изложени са и допълнителни съображения, че една от предпоставките на чл.109 ЗС е подлежащите на премахване обекти да пречат на собственика да ползва имота си, а в случая ищците са поискали да се запазят кабелите, захранващи техния имот, поради което ограничаването да се ползват от имота в пълен обем поради наличието на инфраструктура, се компенсира от ползите, които извличат от нея. Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение относно иска по чл.109 ЗС в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите сочат, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. Възниква ли сервитут за „търпими” енергийни обекти или такъв възниква само за „законно изградени обекти” и 2. Ограничаването на собственика да ползва имота в пълен обем по чл.109 ЗС поради наличието на инфраструктура в него може ли да се компенсира с ползите от използването на тази инфраструктура. По отношение на втория въпрос, при условията на евентуалност се релевира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а в случай, че ВКС прецени, че той не е правилно формулиран, да допусне обжалване по следния въпрос: Следва ли искът по чл.109 ЗС да се отхвърли, ако изграденият обект в имота му пречи да упражнява правото си в пълен обем, но собственикът черпи ползи от този обект. Поддържа се, че решението е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Съгласно диспозитивното начало в гражданския процес посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането на въззивното решение до касационен контрол, като същият следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т.1/. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице. Първият поставен въпрос не е решен в противоречие със сочената от касаторите практика на ВКС - Р № 454 от 14.12.2012г. по гр.д.№ 467/2012г., І г.о.; Р № 20 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 3514/2008г., ІІІ г.о., и Р № 312 от 10.04.2014г по гр.д.№ 4055/2013г., І г.о., а в съответствие с нея. С първото решение касационното обжалване е допуснато за даване отговор на въпроса дали във всички случаи енергиен обект се ползва със законово определен сервитут и конкретно възниква ли такъв и в случаите, когато се нарушават строителните правила и норми за изграждане на обекта, за отстояние и за безопасност /предявеният иск е бил за премахване на разпределителни касети, поставени в собствения на ищеца ресторант, обслужващи единствено осветлението в парк/, като е прието, че за изградени енергийни обекти при действието на Закона за електростопанството, чл.60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност установява законов сервитут, който възниква само при спазване на законовите изисквания за изграждането му и нормите за безопасност. Същото е прието и с второто решение, постановено по дело, образувано по иск за премахване на електроразпределителен шкаф и електромерно табло, монтирани от двете страни на входа на магазин, собственост на ищцата, на границата на имота й, обслужващи не нейната сграда, а павилиони на трето лице, монтирани въпреки нейното противопоставяне, и без да са спазени нормативните изисквания за монтаж на този вид съоръжения, респ. на установената процедура и без съобразяване с действащия разрешителен режим. С последното посочено от касаторите решение също е прието, че сервитутното право в хипотезата на чл.60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /отм./ възниква само ако са спазени законовите изисквания за изграждане на съответния енергиен обект, но че основният спорен въпрос във връзка с предявения негаторен иск за премахване на електрически стълб, разположен в съседство на имота на ищеца, за изграждането на който строителни книжа не са били представени, е бил за това дали въздушният електропровод за ниско напрежение е изграден в съответствие с изискванията на ЗТСУ и правилника за приложението му, респ. дали местонахождението на стълба съответства на определеното по надлежния ред трасе на електропровода, както и че за изясняването на тези обстоятелства е необходимо назначаване на съдебно-техническа експертиза. Следователно и с това решение, което е относимо към настоящия случай, е прието, че липсата на строителни книжа за изграждането на електрическия стълб не е достатъчно за уважаването на иска по чл.109 ЗС за неговото премахване. Ето защо не е налице и соченият допълнителен селективен критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Останалите два свързани въпроса са поставени във връзка с един допълнителен мотив на въззивния съд за постановяване на обжалваното решение и сами по себе си нямат обуславящо изхода на спора значение, поради което не могат да предпоставят допустимостта на касационното обжалване. Освен това позоваването на противоречие с ТР № 4/2015г. на ОСГК на ВКС е неоснователно, тъй като дадените с това тълкувателно решение задължителни разяснения не се отнасят до тях, а във връзка с релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не са изложени релевантни доводи относно визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, които в случая не са налице. Обжалваното решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост, нито е очевидно неправилно. Очевидната неправилност, като квалифицирана форма на неправилност, е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост. За да е налице това основание за допускане на касационното обжалване е необходимо неправилността да е съществена до степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходима преценка на доказателствата по делото. В случая от съдържанието на мотивите на въззивното решение не се разкрива с него да са нарушени императивни материалноправни норми или основополагащи правни принципи, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, да е приложена правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Сочените от касаторите евентуални негови пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС, тъй като предпоставят обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.8 ГПК касаторите следва да заплатят на ответника по касация сумата 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.,