Определение № 185 от 23.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 103/2021 г.

Образувано по касационна жалба вх. № 106209/ 03.09.2020 год. на „ХЕЛИО-ТУР-С “АД със седалище и адрес на управление гр. Елхово, област Ямбол, представлявано от „ТХ Русалка Холидейз“ АД с представител Евгения Банева, заявена чрез процесуалния представител адв. Жана Кисьова САК срещу въззивно Решение № 19 от 01.07.2020 год. по В.гр.д. № 26/2020 год. на АС-Бургас, постановено в производство по обективно съединени искове по чл. 73, ал.1 ЗС и при условията на евенстуалност иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД, респ. чл. 49, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията на въззивна инстанция в правомощията на чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 355 от 25.09.2019 година постановено по гр.д № 1883/2017 го. на ОС-Бургас, с което са отхвърлени заявените искове срещу „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, за заплащане на обезщетение в размер на сумата 440 500 лв. за ползване на собствен имот и мораторни лихви, респ. на предявените при условията на евентуалност искове за същата сума, на правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД респ. чл. 49, ал.1 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното решение, основание за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК. Наведените доводи са в насока на тезата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до неправилни изводи по приложение на материалния закон – чл. 92 ЗС и чл. 98 ЗС по отношение на процесните вещи, описани в 17 пункта с исковата молба. Поддържа се теза, че процесните обекти не са принадлежност към терена, поради което и собствеността им като „принадлежност „ не е преминала към купувача от публичната продан- ответник по иска. Изводите на съда са неправилни по причина, че не са обсъдени всички ангажирани доказателства относно статута на процесните сгради, като не е съобразено приетото в тази насока от съда по гр.д. № 1879/2015 год. на ОС-Бургас т.е че въпросът, че сградите имат статут на самостоятелни обекти на правото на собственост е разрешен по цитираното гр.дело, в тази насока не са обсъдени данните на АДС №196/1996 год. за отделните оценки на сгради и терен, за определяне на самостоятелни данъчни оценки за всяка сграда. Доводи срещу изводите на съда, че основният критерий за преценка за самостоятелния характер на сградите се определя от функционалното предназначение на същите,са необосновани доколкото не са зачетени констатациите на изслушаните експертни становища в тази насока не са зачетени свидетелските показания за начина на използване на сградите, които са премахнати,Оспорва се обосноваността на правния извод, че вещите са принадлежност към главната вещ- терена защото следва да е налице „обективно съществуваща и субективно потвърдена връзка на обслужване между тях „, без да са съобразени фактите, че тези сгради не са описани във възлагателното постановление на публичната продан“ и че същите отговарят на възприетия от Закона за туризма термин „място за настаняване“, изградено от строителни конструкции за сезонна или целогодишна експлоатация. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Възможно ли е съдът да извърши преценка на самостоятелния характер и предназначението на изградените на територията на къмпинг места за настаняване, като бунгала ,търговски обекти и санитарни комплекси и да обоснове приложението на чл. 98 ЗС, приемайки обектите за принадлежност към терена без самостоятелно предназначение, единствено въз основа на кадастралните данни и местоположение на обектите върху терена на къмпинга, с довод, че изводите на въззивния съд са в противоречие с тезата по Решение № 80 от 27.07.2018 од.по гр.д. № 3114/2017 год. на ВКС- II г.о. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл.280, ал.1 т.1 ГПК по процесуално правните въпроси: 1./ При осъществява на въззивен контрол, следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички заявени в жалбата доводи о оплаквания на въззивника и да разгледа и осъди свързаните с тях доказателства по делото, които са своевременно представени от страната ?, произнесен в противоречие със задължителната съдебна практика, обективирана с ПП ВС 1-53; т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, така и с многобройна казуална практика на отделните състави на ВКС, произнесли се в смисъла на задължителната практика и 2./ При решаване на спора по същество, може ли изводите на съда да се основават на произволно избрани от него доказателства, без всички събрани по делото доказателства да бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност ? с довод, че е произнесен с обжалваното решение в смисъл, противоречащ на трайната практика на ВКС- Решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр.д № 4216/2008 г. IV г.о.; Решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр.д № 3897/2015 г. на ВКС, I г.о.; Решение № 65 от 30.07.2014 г. по т.д № 1656/2013 г. на ВКС, ТК II отд.; Решение № 310 от 08.01.2019 г. по гр.д № 915/ 2018 г. ВКС II и др…. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Представляват ли самостоятелни обекти на правото на собственост места за настаняване, различни от каравана, търговски обекти и санитарни комплекси по см. на § 1, т.31 от Закона за туризма, или когато са изградени се намират в терен отговарящ на легалното определение за къмпинг по Закона за туризма, по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 98 ЗС, същите следва да се разглеждат като принадлежност на терена на къмпинга, който е главна вещ, въпреки че имат самостоятелно функционално предназначение, което не обслужва изключително терена, и приобретателят купувач на публичната продан на терена на къмпинга придобива ли правото на собственост и върху тях, без да са описани от съдия изпълнителя и срещу тях да е насочено принудително изпълнение ? с довод, че същия е обуславящ изхода на спора и произнасянето по него би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото чрез отстраняване на непълноти в Закона за туризма ( ЗТ) в контекста на ТР № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС, прието 18.05.2017 година. Искането се обосновава с тезата, че е налице значителна промяна на обществените отношения, дела имплицитно до множество съдебни спорове, с произнасянето по които въпроси, ще се разрешат еднозначно множеството съдебни спорове, резултат на приватизация на къмпингите и принципната, според защитата на касатора, неприложимост на дадените с ТР № 5/2012 година на ОСГК на ВКС задължителни разяснения. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК поради неговата очевидна неправилност, обусловена от наличието на тежко нарушения на закона, което в случая се явява избирателното а не цялостно обсъждане на доказателствата по делото и несъобразяването с всички оплаквания, изложени във въззивната жалба. В срока по чл. 287, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация чрез адв. Йордан Йорданов САК, с който се обстойно се оспорва наличието на всяко едно от посочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване, респ. се излагат доводи за неоснователност на основанията за неправилност на обжалваното въззивно съдебно решение. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия след преценка на наведените доводи за необходимостта от допускане на касационното обжалване в контекста на изискванията на разпоредбите на чл. 280, ал.1 т.1 и 3 ГПК и чл. 280, ал.2 предл. 3 ГПК и като съобрази, възраженията на ответника по касация, намира, че касационното обжалване не може да бъде допуснато. Съдебното исково производство е образувано по иска на „ХЕЛИО- ТУР-С „ АД срещу Къмпинг „Южен бряг “ ЕООД за присъждане на обезщетение за лишаване от право на владение и ползване на собствени вещи- описани в 17 пункта, ситуирани на терен на бившия къмпинг „Градина “ ,ПИ с община Созопол за сумата 440 500 лв. с правно основание на иска чл. 73, ал.1 ЗС, и при условията на евентуалност сумата се претендира на основание чл. 59 ЗЗС или чл. 49, ал.1 ЗЗД, съединен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86 ЗЗД з а сумата 224 054, 21 лв. Основанието на което се поддържа, че вещите са собствени на ищеца е чл. 17а ЗППДОбП ( отм.) във вр. с ПМС № 201/ 25.03.1993 год., основанието за предявения иск за обезщетение е обстоятелството, че владението им е отнето по силата на въвод във владение от страна на ЧСИ по искане н взискателя - „ Къмпинг Южен бряг“ ЕООД, за времето до последвало възстановяване на нарушеното владение с влязло в сила решение на съда. За да отхвърли иска на заявените обективно съединени а иска при условията на евентуалност ( като потвърждава решението на първата инстанция ) апелативният съд приема, че описаните в 17 пункта обекти на правото на собственост нямат самостоятелен, от гл.т. на функционалното им предназначение, статут, същите са принадлежност към главната вещ- а имено терена на къмпинга, поради което и са собственост на купувача на терена от публичната продан- т.е. на ответника по делото и обезщетение за ползата, от която е лишен ищеца-като собственик на тези обекти, не се дължи на нито едно от заявените при условията на евентуалност правни основания. Разпоредбата на чл. 73, ал.1 ЗС, правното основания на заявения главен иск, установява правно-релевантните факти в смисъл на основания по чл. 127, ал.1 т.4 ГПК за ангажиране на гражданската отговорност на недобросъвестния владелец на конкретен недвижим имот спрямо собственика за обезщетяване на получени добиви от владелеца, както и тези добиви, които собственикът е могъл да получи, както и обезщетение за ползите, от които е бил лишен като собственик, за времето на осъщественото владение. Тези правно-релевантните факти, за да бъде осъществена тази гражданска отговорност, основана без съмнение на правилата на неоснователното обогатяване, предполага от страна на ищецът по правния спор по чл. 73, ал.1 ЗС да установи по несъмнен начин правото си на собственост, факта на владение ( по см. на чл. 68 ЗС) от страна на лицето-ответник и времето на това владение и ряазмера на претенцията си според правното естество на търсеното обезщетение - като получени добив, респ. добиви, който е могъл, но не е реализирал или съставлява ползите от които е бил лишен. Няма спор, че с предявеният иск на „ХЕЛИО ТУР-С „ АД срещу „Къмпинг Южен бряг“ ЕООД ( преименувания къмпинг „Градина „ ) се цели уреждане на спорните правоотношенията между търговското дружество - ищец въз основа на изложената в исковата молба и поддържана в хода на производството теза, че е собственик на посочените 17 обекти и ответното дружество – като „ недобросъвестния владелец “ по повод на отнето и в последствие възстановено по съдебен ред владение на посочените в исковата молба вещи. Няма спор и, че константната практика на ВКС- така Решение № 9 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 301/2012 г., I г. о., ГК приема, че доколкото вземането по чл. 73, ал. 1 ЗС на собственика срещу недобросъвестния владелец за обезщетение за ползите, от които е бил лишен, се основава на принципа на неоснователното обогатяване, за уважаване на претенцията е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на вещта, че за периода, за който се търси обезщетението, ответникът е упражнявал фактическа власт върху нея, както и размерът на пропусната полза. Ако се приеме хипотезата, че се търси обезщетение на основания чл. 59 ЗЗД т.е. че ответникът по иска е получил нещо ( имуществена облага), която е следвало да получи ищецът като собственик на конкретна вещ, то предпоставките за уважаването на иска са: щецът да е собственик на вещта, ответникът да я е ползвал през периода на претенцията при липса на правно основание за осъществяването на подобни действия и настъпили в резултат на общия факт /ползването/ обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В тежест на ищеца е пълното и главно доказване наличието на всички тези предпоставки, с изключение на отрицателния факт за липса на основание, като обратното се установява от ответника. Обедняването в случаите на ползване на чужд имот без основание се съизмерява с пазарния наем за имота, с който собственикът е пропуснал да увеличи имуществото си, а обогатяването на ползващия – с размера на същите средства, които си е спестил като разход при ползването. При тези безусловни за съдебната практика разбирания за премета на спора и предмета на доказване в хипотезите на заявени искове по чл. 73, ал.1 ЗС респ. чл. 59 ЗЗД, поставеният въпрос с искането за допускане на касационно обжалване в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.1 ГПК – а именно: Възможно ли е съдът да извърши преценка на самостоятелния характер и предназначението на изградените на територията на къмпинг места за настаняване, като бунгала ,търговски обекти и санитарни комплекси и да обоснове приложението на чл. 98 ЗС, приемайки обектите за принадлежност към терена без самостоятелно предназначение, единствено въз основа на кадастралните данни и местоположение на обектите върху терена на къмпинга, дори и да бъде приет за обосновал изхода на спора за собствеността на процесните обекти и индиректно за основателността на заявения иск за обезщетение, не може да се приеме, че е произнесен от въззивния съд в противоречие с произнасянето на ВКС с Решение № 80 от 27.07.2018 год.по гр.д. № 3114/2017 год., II г.о. С разясненията на т.1 и т.2 на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС по въпросите на касационното обжалване ( приложими и след измененията на чл. 280 ГПК с ЗИДГПК от ДВ. бр.86/2017 год.), се приема, че „материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.“ С цитираното решение, постановено по реда на чл. 290-293 ГПК, касационното обжалване е допуснато с определение по чл. 288 ГПК по въпроса: представлява ли самостоятелен обект на правото на собственост пристройката, изградена към жилищна сграда - индивидуална собственост, в съсобствен терен, функционално предназначена за кухня и конструктивно свързана с основната жилищна сграда /с три оградни стени и една обща стена с основната жилищна сграда, с ВиК и ел. инсталации към основната жилищна сграда/ и по въпроса за тълкуване на понятието „самостоятелен обект" в контекста на значението за него на характера и функционалното предназначение на помещението, като белези, характеризиращи такъв статут и тълкуване разпоредбите на § 5, т. 39 ЗУТ, § 1, т. 1 ЗКИР и чл. 39 ЗС. С дадения отговор, съставът на ВКС приема: „ Правото на собственост, както и всички вещни права имат за обект определена вещ, обособен материален предмет, върху който се съсредоточава това право с произтичащите от него правомощия. Вещни права възникват върху отделни вещи, обособени от правото като обекти на собственост (недвижими имоти - в съответните устройствени и строителни правила и норми). Съгласно § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ "обект" е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по ЗКИР, като тази норма с оглед тълкувателния й характер се отнася и за вече построените сгради. От гледна точка обектите на правото на собственост § 1, т. 1 от ДР на ЗКИР определя "самостоятелния обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура" като обособена част от тази сграда или съоръжение, която е обект на собственост и има самостоятелно функционално предназначение. При тълкуване на посочените разпоредби във връзка с чл. 39 ЗС се извеждат част от основните характеристики на "самостоятелния обект" на правото на собственост - обособеността от останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези конкретни, предварително зададени белези и характеристики, като изводът за статута му зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай, и с оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава характеристиките на такъв и има посоченото предназначение. Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната карта, то подлежи на установяване.“ Предвид на така приетите тълкувателни мотиви на решението на ВКС по чл. 290-293 ГПК, не може да се приеме, че с обжалваното решение на въззивния съд е възприет различен подход при преценката за самостоятелния статут като е прието, че т.н. по ЗТ( Закон за туризма) места за настаняване- в случая посочените в 17-те пункта обекти на правото на собственост - могат да се квалифицират като индивидуално определени вещи със статут на самостоятелен предмет на гражданския оборот. От друга страна самият въпросът е поставен некоректно - видно от мотивите, касаещи изводите на въззивния съд относно несамостоятелния характер на постройките, същите се базират на констатациите на изслушаните експертни становища по делото, като нанасянето им в кадастралните карти и тяхното местоположение на територията на къмпинга, не са единствените критерии, водили съда в обосноваване на направения извод. Посоченото решение по иска по чл. 76 ЗС се явява неотносимо към спора, доколкото предмет на спора е само и единствено наличието на действия от страна на ответника по иска за нарушаване / отнемане на владението от страната ищеца като фактическо състояние, т.е. предмет на спора е едно накърняването под една от двете посочени форми на съществуващо фактическо отношение ( фактическа власт по отношение на конкретна вещ ) като изключение от принципа на българския гражданския процес, че предмет на съдебния исков процес са правоотношение, а не факти. Доколкото с решението по чл. 76 ЗС и чл. 75 ЗС се формира сила на пресъдено нещо, то тя касае само предмета на спора, но не и онези обстоятелства, който са относими към спора за собственост, като не без значение в тази хипотеза би бил факта, че предмет на осъдителното решение е нарушеното владение ( като фактическа власт ) по отношение само на 5 постройки, а предмет на иска за обезщетение на лишаване от право на ползване на „ собственика „ са 17 броя постройки. Поставените, като обусловили изхода на правния спор процесуално-правни въпроси: При осъществява на въззивен контрол, следва ли въззивният съд да обсъди и да се произнесе по всички заявени в жалбата доводи о оплаквания на въззивника и да разгледа и осъди свързаните с тях доказателства по делото, които са своевременно представени от страната ? и при решаване на спора по същество, може ли изводите на съда да се основават на произволно избрани от него доказателства, без всички събрани по делото доказателства да бъдат обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност ? по своето естество са оплаквания за допуснати нарушение на съдопроизводствените правила, произнесени без да са съблюдавани задължителните разяснения на посочената задължителна съдебна практика. Цитираните ПП ВС 1-53; т.19 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, така и с многобройна казуална практика на отделните състави на ВКС дават разяснения със задължителен характер на съдилищата по прилагане на процесуалните норми, свързани с постановяването на законосъобразен съдебен акт по съществото на спора.За да има противоречие с тази съдебна практика, с обжалваното решение съд е следвало да даде ново, различно по съдържание тълкуване .Само по себе си несъблюдаването на правилата в смисъла даден с разясненията на задължителната съдебна практика по естеството си съставлява нарушение на тези правила, но не и прилагане на правна норма с ново съдържание. По см. на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК противореието по „правният въпрос“ изисква различно тълкуване касателно начина на прилагане на конкретната правна норма, а не оплакване за нейното несъблюдаване за изготвяне на мотивиран съдебен акт. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа и в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по въпроса: Представляват ли самостоятелни обекти на правото на собственост места за настаняване, различни от каравана, търговски обекти и санитарни комплекси по см. на § 1, т.31 от Закона за туризма, или когато са изградени се намират в терен отговарящ на легалното определение за къмпинг по Закона за туризма, по отношение на тях е приложимо правилото на чл. 98 ЗС, същите следва да се разглеждат като принадлежност на терена на къмпинга, който е главна вещ, въпреки че имат самостоятелно функционално предназначение, което не обслужва изключително терена, и приобретателят купувач на публичната продан на терена на къмпинга придобива ли правото на собственост и върху тях, без да са описани от съдия изпълнителя и срещу тях да е насочено принудително изпълнение ? с довод, че същия е обуславящ изхода на спора и произнасянето би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото чрез отстраняване на непълноти в Закона за туризма в контекста на ТР № 5/2015 год. на ОСГТК на ВКС, прието 18.05.2017 година също не може да обоснове извод от необходимостта да се допусне касационно обжалване. В начина на формулиране на въпроса, защитата на касатора залага отправни факти ( обстоятелства), който не са приети като безспорни такива по делото. От друг страна на поставения въпрос е даден отговор с цитираното тълкувателно решение, а преценката от гл.т. специфика на терена ( къмпинг ) и на процесните постройки ( места за настаняване, различни от каравана, търговски обекти и санитарни комплекси ), за които е прието, че нямат самостоятелен статут, е извършена с оглед на изслушаните и възприети от съда експертните становища. Поставеният въпрос от друга страна не може да се приеме за обусловил изхода на спора, доколкото предмет на спора и предмет на доказване –както бе посочено по горе при исковете по чл. 73, ал.1 ЗС или чл. 59 ЗЗД е доказване собствеността на търсещият обезщетение, а не на лицето по отношение на което се търси обезщетението. Не може да се приеме и тезата, че е налице основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.2 предл.3 ГПК. Очевидната неправилност, като основание или като общ критерий за селекция на касационната жалба, се обуславя от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. В настоящият случай и при изложените вече съображения, настоящият състав на ВКС не може да направи констатация, че въззивното решение страда от порок, резултат от допуснати груби нарушения на закона, поради което и касационното обжалване не може да се допусне и на това основание. По изложените съображения, Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия