Определение № 2066 от 25.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4454/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Викмар Георгиеви“ ЕООД, чрез адв. И. И., срещу решение № 669/07.06.2023г. по в.гр.д. № 731/2023г. на Окръжен съд Бургас, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение, са уважени предявените срещу дружеството от И. П. И. искове по чл. 344, ал.1,т. 1 и т.3 КТ, по чл. 215 КТ до размер от 798 евро и по чл. 128 КТ до размер 265,78 лева, и е отхвърлен изцяло предявения насрещен иск по чл. 211 вр. с чл. 203, ал.2 КТ. Касаторът заявява неправилност на обжалваното решение. Твърди, че трудовото правоотношение между страните е прекратено по взаимно съгласие и излага оплаквания срещу изводите на въззивния съд във връзка с претенциите за трудово възнаграждение, командировъчни и насрещната искова претенция. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в контекста на тези оплаквания, са формулирани следните въпроси, чието разрешение се твърди да е от значение за правилното приложение на закона и за развитие на правото: 1/„Следва ли в съдебното производство да се съобразяват обстоятелствата, установени от експерта – вещо лице в констативната част на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по отношение на заплащането от работодателя на претендираните по делото командировъчни пари?“ 2/„Следва ли в съдебното производство да се съобразяват обстоятелствата, установени от експерта – вещо лице в констативната част на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза по отношение на заплащането от работодателя на претендираното по делото трудово възнаграждение за м. април и м. май 2021г.?“ 3/ „Длъжен ли е ответникът по иск за обезщетение за умишлено причинени вреди по общия законов ред по чл. 203, ал.2 вр. с чл. 211 КТ вр. с чл. 45 ЗЗД да докаже, че поведението му е било законосъобразно, за да се приеме, че в случая е налице деликт?“ Насрещната страна по жалбата – ищецът И. П. И., не е депозирал отговор по чл. 287, ал.1 ГПК. Съдът, при служебна проверка за допустимостта на касационната жалба, констатира следното: Предявените искове по чл. 128 КТ, чл. 215 КТ и насрещният по чл. 211 вр. с чл. 203, ал.2 КТ са с цени, съответно: 570,81 лева; 4107 лева и 1654, 68 лева. Касационното обжалване на решението по тях е изключено в приложение разпоредбите на чл. 280, ал.3, т.3 и т.1 ГПК. Следователно, в тази част касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част - срещу въззивното решение в частта по исковете по чл. 344 КТ, касационната жалба е допустима, но в изложението не са поставени въпроси, относими към изводите на въззивния съд по законосъобразността на уволнението и дължимото обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Тъй като допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а съгласно даденото в Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос следва да е ясно и точно формулиран от касатора, липсата на такъв, касаещ подлежащата на обжалване част от въззивното решение, е достатъчна сама по себе си за недопускане на касационно обжалване. Така мотивиран, настоящият състав на Върховния касационен съд