Определение № 567 от 21.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2675/2020 г.

Образувано по касационна жалба с вх. № 3807/15.06.2020 г. подадена от Г. Х. С. от с.Г.П. чрез адв.Г. П. АК - В. против Решение № 122/11.05.2020 год. по В. гр. дело № 610/2019 г. на ОС– Враца, постановено в производство по чл. 344, ал.1 ГПК във вр. на чл. 34 ЗС и чл. 69 ЗН на земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ. С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение № 677/27.07.2019 год. по гр.дело № 914/2019 год. на РС-Враца, постановено в първа фаза на производство по съдебна делба, в частта, с което е допусната съдебна делба между страните по делото на земеделски земи, възстановени на общ наследодател по реда на ЗСПЗЗ след като е прието за безспорно наличие на съсобственост, подлежаща на делба, при посочените права на страните. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, твърди се че обжалваното въззивно решение е необосновано, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т.3 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК с доводи, че по процесуално – правните въпроси: какви са дължимите действия на съда при уточняване на актуалното състояние на имотите, предмет на делбеното производство респективно предмета на спора и представлява ли процесуално нарушение неуказването от страна на съда на ответника, че следва да поиска назначаване на експертиза или служебно назначаване на такава при неизяснен предмет на спора? въззивното решение е постановено в противоречие със задължителните разяснения ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на практиката на ВКС обективирана по Решение № 195 /29.01.2018 г. по гр.д. № 5301/2016 г. на I – г.о. и Решение № 311 /04.01.2012 г. по гр.д. № 503/2011 г. на II – г.о. Искането за допускане на касационно обжалване се поддържа по чл. 280, ал.1, т. 1, ГПК с доводи, че по въпроса: допустимо ли е ПК/ОбСЗ сама да изменя или отменя своите решения и представляват ли те стабилни административни актове? Длъжен ли е съда при наведени доводи за материална незаконосъобразност на решенията на ПК да упражни съдебен контрол върху тях? Твърди се, че въззъвното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по Решение № 15/ 25.01.2011 г. по гр.д. № 1302/2009 г. на II – г.о. Поставен е и въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за приложимостта на чл. 34в от ЗСПЗЗ, когато не се засягат права на съсобственици ? без да е посочена практика на ВКС, на която постановеното въззивно решение противоречи. Формулиран е и пети въпрос в приложното поле на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК „ При преработка на план за земеразделяне новите решения за конкретното отреждане на възстановения имот по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик ли се издават или в полза на последния собственик – приобретател? В изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК касатора излага съображения, че постановеното въззивно решение е очевидно неправилно основания за допускане до касационно обжалване по см. на чл. 280, ал.2, прил.3 ГПК. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касация А. И. и П. И., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски. Съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280, ал. 1 ГПК и като съобразо ограниченията за касационен контрол по чл. 280, ал.3 ГПК намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, и с оглед характера на заявения иск- за съдебна делба на земеделски земи, същата се явява процесуално допустима. За да постанови решението си в обжалваната част, въззивният съд е приел, че заявеният иск за делба по отношение на допуснатите до съдебна делба имоти: 1./ НИВА с идентификатор *** в м.“С. “ с площ 24 .999 дка ( по предходен план № 010031); 2./ НИВА с идентификатор *** в м.“К. “ с площ 5 .048 дка ( по предходен план № 028034); 3./ НИВА с идентификатор *** в м.“Ш.“ с площ 22. 991 дка ( по предходен план № 127003); 4./ НИВА с идентификатор *** в м.“ Г.“ с площ 8.000 дка ( по предходен план № 026001); 5./ ЛИВАДА с идентификатор № *** в м.“ Г. “ с площ 5 000 дка ( по предходен план № 027015) и 6./ НИВА с идентификатор *** в м.“Р.“ с площ 20.000 дка ( по предходен план № 076064) е основателен, базирайки изводите си реституционните Решения № 367/ 15.10.1999 год. по преписка №2887/23.12.1991 год. и по преписка № 13868/ 29.06.1992 год., издадени на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на преработения през 1999 год. план за земеразделяне на с Г. П.. Решаващия съд приема, че съобразно законодателна уредба Решения № 256 /07.02.1995 год. по преписки № 2887 / 23.12.1991 год. и № 13868/ 29.06.1992 год., с които въз основа на първоначалния план за земеразделяне на [населено място] от 1994 год. ПК-Враца е възстановила правото на собственост на Х. В. върху имоти с обща площ 93.082 дка / без лозето с площ 1.427 дка /, както и издадените въз основа на тези решения нот.акт №179, том VII, нот. дело №3074/1995 год. и нот. акт № 180, том VII, нот.дело д. № 3075/1995 год., с които Х. В. е признат за собственик на тези имоти, предвид цялостната преработка на плана за земеразделяне на [населено място], са обезсилени по силата на закона, считано от обнародването на Заповед №РД - 46-1751/20.09.1998 год. на министъра на земеделието горите и аграрната реформа и не предполагат конверсия на собствеността по отношение на новите обекти на правото на собственост, възстановени с новия, преработен план за земеразделяне. Прието е, че именно с решението по чл.27 от ППЗСПЗЗ приключва реституционната процедура при възстановяване право на собственост върху земеделски земи в нови реални граници. Това решение има конститувен ефект и след влизането му в сила неговият адресат придобива правото на собственост върху описаните в него земеделски земи. Съответно, обезсилването на това решение води до отпадане правото на собственост върху тези земи, тъй като придобивното основание - реституция по ЗСПЗЗ, вече не съществува поради настъпил правопогасяващ юридически факт, произтичащ от закона- чл. 34 в от ЗСПЗЗ. Според въззивния съд с нот.акт №71, том V, нот. дело №2165/1997 год. на нотариус към РС – Враца, на който ответниците се позовават, е такъв за покупко-продажба,а не констативен, и не е обезсилен, но според възивния съд при отпадане правото на собственост на продавача следва да се приеме, че обективираният в нотариалния акт договор за продажба няма вещно-прехвърлителен ефект, доколкото негов предмет са права, които продавачът вече не притежава. След преценка на наведените доводи на касатора, настоящият състав намира, че касационното обжалване следва да се допусне по поставените въпроси, касаещи приложимостта на чл. 34в от ЗСПЗЗ и дали при преработка на план за земеразделяне новите решения на ПК/ОбСЗ за конкретното отреждане на възстановени земеделски имоти по новия план за земеразделяне в полза на първоначалния собственик предполагат ли възможност да бъдат издадени в полза на последния собственик – приобретател с оглед на вече придобити права на собственост и евенстуалното им отпадане с обратна сила след преработка на плана за земеразделяне и обезсилване на първоначалните реституционни решение по силата на закона ? следва да намерят отговор от касационния съд за еднаквото и точно прилагане на закона при наличната спорадична съдебна практика т.е. в приложното поле на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. При допускане на касационно обжалване, страната касатор дължи заплащане на пропорционална държавна такса в размер на платената такава пред въззивната инстанция, а именно за сумата 40 лв.( четирдесет лева ), вносима в седмичен срок от съобщението по сметка на ВКС.в случай на неизпълнение на задължението, касационното производство подлежи на прекратяване. Поставените въпроси, касаещи допуснатите нарушения на процесуалните правила не могат да бъдат основание за допускане на касационно обжалване, но при допуснатото такова ще получат отговор при разглеждането на касационната жалба по същество. По изложените съображения, ВКС - състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК, състав на Върховният касационен съд- второ отделение на гражданската колегия