Определение № 31 от 15.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4714/2016 г.

Подадена е частна касационна жалба вх. № 1081 от 30.01.2017 год. от М. К. П. от [населено място], чрез адв. Ст. Х., против определението с № 24 от 23.01.2017 год. по настоящето дело, с което е потвърдено протоколното определение от 10.10.2016 год. по гр. д. № 1482/2016 год. на Софийския апелативен съд за връщане на подадената от жалбоподателя насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение по делото и прекратяване на въззивното производство в тази му част. По изложените в подадената частна жалба съображения се поддържа обжалваемостта на определението на ВКС пред друг състав на касационния съд по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, респ. неправилността му поради нарушение на процесуалния закон. Относно допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед приложена противоречива съдебна практика по процесуалноправния въпрос за допустимостта на насрещната въззивна жалба /опр. № 405 от 28.05.14 год. по ч. т. д. № 739/14 год. І т. о. и опр. № 263 от 13.05.11 год. по ч. гр. д. № 251/11 год. ІІІ г. о. на ВКС/. Настоящият състав намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и поради това следва да се върне на жалбоподателя. Съображенията за този извод са следните: Определението, срещу което е подадена същата, е постановено в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1, във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и е окончателно. То не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като не попада в категорията на обжалваемите определения, визирани в разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, които при постановяването им от ВКС могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг състав. Обжалваното определение не прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито в закона е предвидена възможност за обжалването му. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като касационен контрол на актове на ВКС не е предвиден в закона, поради което и съображенията в тази насока не могат да бъдат обсъждани. В горния смисъл е налице съдебна практика /напр. опр. № 713 от 6.11.15 год. по ч. гр. д. № 5097/15 год. ІV г. о. ВКС/. С оглед горното, подадената против определението от 23.01.2017 год. частна жалба е недопустима и следва да се върне на жалбоподателя. Поради това настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.