Определение № 5414 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 81/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 362 от 04.11.2022г. постановено по гр.д. № 563/2022г. на Пазарджишки окръжен съд. С него е обезсилено решение на Районен съд-Велинград по гр.д. № 1009/2021г., с което е отхвърлен иска по чл.90, ал.1 от ЗКИР, предявен от Т.-М. И. К. срещу „Кос Хол-1“ ЕООД, ЕИК 202325247 за заличаване на извършеното вписване в Службата по вписванията при Районен съд-Велинград на Постановление за възлагане, издадено по изпълнително дело №683/2018г. на ЧСИ Д. Д., рег. №* на КЧСИ, вписано с вх. рег. № 2399 от 06.01.2021г., том 9, акт. № 150, поради недопустимост на иска и е прекратено производството по делото. Касационната жалба е подадена от ищцата Т.-М. И. К. чрез адв. М.. За обосноваване допускането на касационно обжалване са поставени правните въпроси: 1/ основните цели на охранителното производство - публичност и противопоставимост на вписания акт, обосновават ли правен интерес за всяко трето лице да оспорва вписването; 2/ твърденията в исковата молба за неспазване изискванията за вписване на акта - постановление за възлагане, относно неговата форма и съдържание, обосновават ли правен интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР; 3/ длъжен ли е въззивният съд като съд по същество на спора да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност допустимите и относими доказателства, доводите и възраженията на страните. Твърди се, че по тези въпроси решението противоречи на посочена от касатора практика на Върховния касационен съд; сочи се и очевидна неправилност на акта. Ответникът „Кос Хол-1“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. П., намира касационната жалба за неоснователна. Не взема становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Производството е по иск по чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост и недействителност на вписване на постановление за възлагане на недвижим имот и за заличаване на това вписване. Твърдението на ищцата (длъжник в изпълнителното производство, в рамките на което е издадено постановлението) е, че постановлението не е било влязло в сила към момента на вписването му, а последващото му влизане в сила е препятствано от допуснато в нейна полза обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението. С първоинстанционното решение искът е отхвърлен. С въззивния акт е прието, че предявеният иск е недопустим, поради което и постановеното по него решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото прекратено. От фактическа страна е безспорно, че срещу ищцата като длъжник е образувано изпълнително дело от ЧСИ Д. под № 683/2018г. Изпълнението е насочено върху недвижим имот на ищцата, върху който е учредена ипотека за обезпечаване на дълга й към банката. Извършена е публична продан, при която за купувач е обявен ответника „КОС ХОЛ-1“ ЕООД. На 8.10.2020г. е съставено постановление за възлагане. Постановлението е обжалвано и с решение на Окръжен съд Пазарджик от 10.12.2020 г. по гр.д.№ 767/2020г. е потвърдено. Извършеното разпределение по изпълнителното дело също е обжалвано от ищцата и делото е върнато на ЧСИ за ново разпределение. Междувременно, в производство по чл.390 ГПК е постановено определение от 7.11.2020г. по ч.гр.д.№ 593/2020 г. на Апелативен съд-Пловдив, с което е допуснато обезпечение на бъдещи установителни искове на ищцата за недължимост на сумите по изпълнителното дело като е постановено спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Пред Пазарджишки окръжен съд е проведено и производство по ч.гр.д.№ 9/2021г. по жалба против отказ на съдия по вписванията да впише постановлението за възлагане. С определение на окръжния съд отказът е отменен и разпоредено вписване на постановлението за възлагане. При тези данни въззивният съд е намерил предявеният иск за недопустим поради липса на правен интерес. Посочил е, че съгласно чл. 88 ЗКИР всяко вписване в имотния регистър може да бъде оспорено по реда на чл. 537 ал. 2 и 3 ГПК. Разпоредбата на чл. 90 ЗКИР предвижда заличаване на вписването в имотния регистър в три хипотези, а именно когато по исков ред се установи недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано обстоятелство. Следователно, заличаването се извършва след успешно проведен иск по чл. 537 ал. 2 ГПК във връзка с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Предмет на иска по чл. 90 от ЗКИР е само вписването (фактите сочещи на недопустимост или недействителност на вписването, както и несъществуване на вписването), т.е. дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР. Заличаването на вписването има значение за противопоставимостта на акта - губи се реда и предимството на вписването, което дава чл. 113 ЗС. Всеки един от трите иска по чл. 90 ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му ищецът следва е налице правен интерес. Такъв ще има когато е извършено вписване на акт в имотния регистър, което засяга права на ищеца или създава пречка той да реализира свои права. Целеният правен резултат е посредством заличаването на вписването да отпадне възможността то да бъде противопоставено на ищеца или съществуващата до този момент пречка той да реализира свои предоставени от закона права. Относно конкретния случай съдът е посочил, че вписването на невлязло в сила постановление за възлагане на имот има само оповестително действие. Вписването не поражда вещнопрехвърлителен ефект, ако постановлението не е влязло в сила. Затова за ищцата липсва интерес от предявения установителен иск, тъй като дори да бъде уважен и вписването постановлението за възлагане бъде прогласено за недопустимо или недействително и заличено, то това няма да доведе до възстановяване на загубени права на ищцата, нито ще й даде възможност да реализира свои права. Поддържаната от ищцата теза е, че ако претенцията й по обезпечения иск се окаже основателна, изпълнителният лист ще бъде обезсилен и изпълнителното производство прекратено, което би довело и до отпадане на невлязлото в сила постановление за възлагане, респективно ипотекираният недвижим имот ще бъде запазен в патримониума й. Съдът не е взел становище по верността на тази теза, но е посочил, че предявеният иск е основан само на твърдението, че постановлението за възлагане не е влязло в сила. В защита на правото си на собственост върху ипотекирания имот ищцата е предявила против купувача от публичната продан иск за установяване, че все още е собственик на имота. Производството по този иск не е приключило. По-нататък съдът е посочил, че съгласно чл.496 ал.2 от ГПК купувачът от публичната продан придобива купувачът правата, които длъжникът е имал върху имота, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане (а не от вписването му). Вписването на постановлението за възлагане има оповестително действие и защитава купувача. Заличаването на вписване на постановлението за възлагане, след евентуално уважаване на предявените искове, не би се отразило по никакъв начин на правата на ищцата. В този смисъл съдът се е позовал на Определение № 37 от 20.01.2016 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6168/2015 г., IV г.о. По тези съображения е намерил предявения иск за недопустим поради липса на интерес. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК Върховният касационен съд намира, че такива липсват. Първият правен въпрос е дали основните цели на охранителното производство - публичност и противопоставимост на вписания акт, обосновават правен интерес за всяко трето лице да оспорва вписването. Еднопосочна е практиката на Върховния касационен съд, че правният интерес е задължителна предпоставка за всеки установителен иск съгласно чл. 124, ал.1 ГПК, а искът по чл. 90 ЗКИР несъмнено е установителен. Не е налице твърдяното от жалбоподателката противоречие с Тълкувателно решение № 7/2012г. на ОСГТК, т.6, според която съдията по вписванията няма правомощие да проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона. В случая изобщо не е разрешаван въпроса дали са били налице предпоставките за вписване на акта - това е въпрос по същество. Изходът на спора е обусловен от направения от съда извод, че ищцата не разполага с интерес да води този иск, защото той по никакъв начин няма да се отрази на правната й сфера. Затова противоречие с тълкувателния акт липсва. Вторият въпрос е: дали твърденията в исковата молба за неспазване изискванията за вписване на акта - постановление за възлагане относно неговата форма и съдържание обосновават правен интерес от предявяване на иск по чл. 90 ЗКИР. Въпросът не прави разграничение между основанието на иска и правният интерес, който е процесуална предпоставка за допустимост на иска. В обжалваният акт съдът не е обсъждал соченото от ищеца основание на иска, а именно, че е вписано постановление за възлагане, което не е влязло в сила, а е приел, че ищцата няма интерес от иска, защото уважаването му няма да рефлектира върху правата й. В същия смисъл е сочената от касатора практика, от която решаващият съд не се е отклонил. В Определение № 304 от 27.06.2013г. по ч.гр.д. № 2821/2013г. на І г.о. се акцентира върху необходимостта да е налице правен интерес от иска по чл. 90 вр. чл. 88 ЗКИР от ЗКИР; дадени са примери, че такъв ще е налице, ако е вписана нередовна искова молба, за която не е имало внесена държавна такса, а тази молба е запазила реда за вписване, което засяга права на ищеца; вписана е възбрана без да са посочени всички необходими реквизити и това е пречка да се извършват разпоредителни действия. Определение № 37 от 20.02.2016г. по ч.гр.д. № 6168/2015г. на ІV г.о. (същото, което е посочено от въззивния съд) се позовава на предходното и отново сочи, че правен интерес от предявяване на някой от исковете по чл. 90 ЗКИР съществува, ако е извършено вписване, което засяга права на ищеца или пречи той да реализира свои права; в определението се разяснява, че предмет на исковете по чл. 90, ал.1 ЗКИР са пороци на самото вписване, а споровете, касаещи засегнати от вписването права или свързани с тях правоотношения, трябва да бъдат разрешени в съответни искови производства. Изложените в това определение съображения са повторени почти буквално и напълно възприети в обжалвания акт. Решението на Пазарджишки окръжен съд съответства и на практиката по Определение № 3218/25.06.2024 г. по ч.гр.д. № 1876/2024 г. на ВКС, I г.о., Определение № 3460/05.07.2024 г. по ч.гр.д. № 2329/2024 г. на ВКС, II г.о. В тях отново се подчертава, че п редмет на иска е само вписването - дали са спазени правилата за вписване, предвидени в ПВ и ЗКИР, но твърдението за опорочено вписване не установява правния интерес като процесуална предпоставка - наличието на такъв следва да се мотивира от ищеца с конкретни твърдения. В настоящия случай съдът е приел, че ищцата няма интерес да атакува вписването на постановлението за възлагане, защото това не би могло да доведе до благоприятна промяна в правното й положение. Адекватна би била защитата й с иск за собственост спрямо купувача от публичната продан (според данните по делото такъв иск е предявен; от извършената служебна проверка е видно, че пред касационната инстанция ищцата се е отказала от иска и производството е прекратено). Предвид изложеното, тъй като има съответствие, а не противоречие с практиката на Върховния касационен съд, то основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК не се обосновава. Третият въпрос е за задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да направи свои фактически и правни изводи по делото като обсъди в тяхната съвкупност допустимите и относими доказателства, доводите и възраженията на страните. Въпросът е обоснован с оплакване, че съдът е игнорирал фактите, които обуславят допустимостта на установителните искове, респ. правния интерес на ищцата, включително обстоятелството, че привидното вписване на постановлението за възлагане му придава гласност като да е влязло в сила и въз основа на него може да се извърши въвод във владение и така ищцата да загуби владението въз основа на вписано несъществуващо обстоятелство. Така заявените оплаквания са несъстоятелни и не могат да доведат до допускане на касационно обжалване. Съдът е взел становище по определящите за наличието на правен интерес обстоятелства като ясно е разграничил, че постановлението за възлагане проявява вещноправния си ефект от момента, в който влезе в сила, а не от момента на вписването. Именно поради това атакуването на вписването на постановлението не осигурява защита на правото на собственост на ищцата или на нейни други права, засегнати от извършената публична продан. Затова липсва правен интерес да се иска заличаване на вписването, без да се отрекат правата на купувача. Основанието очевидна неправилност е посочено от жалбоподателката бланкетно, без мотивировка. Въззивното решение не страда от тази квалифицирана форма на неправилност, която е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на съдебен акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, приложена е несъществуваща или отменена правна норма, допуснати са нарушения на основополагащи правни принципи, на логически или опитни правила. В обжалвания акт такива тежки нарушения не се съзират. Предвид изложеното следва да бъде отказано допускане на касационно обжалване. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.