Определение № 1128 от 10.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2765/2024 г.

Производството е по чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Вавилон 2001“ ЕООД, [населено място], срещу решение №4988 от 30.08.2024г. по гр.д.№563/2023г. на Софийски градски съд. С него е обезсилено решение от 04.10.2022г. по гр. д. №5085/2021г. на Софийски районен съд, 57 състав, с което е отхвърлен предявеният от „Вавилон 2001“ ЕООД срещу „Топлофикация София“ ЕАД иск с правно основание чл.124 от ГПК за установяване, че за периода 01.01.2015г. – 28.01.2018г. между страните е съществувало договорно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия за стопански нужди относно топлоснабдени обекти, находящи се в [населено място] с абонатни номера, както следва: 354341, 378579, 378581, 378583, 378580. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е недопустимо, а също и неправилно поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател счита за неправилен извода на въззивния съд, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на договорно правоотношение през минал период. Излага доводи, че това не е въведеният от него предмет на спора, доколкото той претендира да бъде установено съществуването и към настоящия момент на валидно договорно правоотношение между страните относно доставката на топлинна енергия. Според касатора със своята преценка за предмета на делото въззивният състав е променил заявените в исковата молба обстоятелства и е нарушил принципа на диспозитивното начало. Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 от ГПК. Касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по следните съществени процесуалноправни въпроси, обусловили изхода на спора: 1.Налице ли е правен интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на съществуването на правоотношение по една облигационна връзка между две страни, след като претендираното от ищеца право се отрича изначално, съдебно и извънсъдебно от ответната страна?; 2. Въззивният съдебен състав може ли да се произнесе служебно относно липсата на правен интерес от установяването на едно правоотношение или на едно право след постановяването на първоинстанционното решение и в резултат да го обезсили само на това основание? 3. Допустим ли е осъдителен иск в случай, че ищецът преди това не е провел успешно установителен иск с предмет установяване на съществуването на правоотношение по една облигационна връзка, чието съществуване изначално се отрича от ответната страна? 4. Допустимо ли е чрез своята преценка за предмета на делото съдът да промени заявените в исковата молба обстоятелства и факти до такава степен, че на практика да се произнесе по предмет, за който не е бил сезиран? 5. Допустим ли е установителен иск с предмет установяване на съществуването на правоотношение по една облигационна връзка между две страни, когато с този иск от страна на ищеца не се претендира нито неизпълнение, нито евентуалните последици от вероятно неизпълнение, включително обезщетение? По въпросите по т.1 и т.2 от изложението касаторът поддържа противоречие с решение №127 от 29.10.2010г. по т.д. №20/2010г. на ВКС, I т.о. и решение №230 от 28.06.2012г. по гр.д. №583/2011г. на ВКС, ІV г.о., а по останалите въпроси въвежда допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК. Ответникът „Топлофикация София“ ЕАД, не изразява становище по касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ищеца – касатор в настоящото производство К. Н. С. изразява становище за основателност на касационната жалба. Третото лице помагач на страната на ищеца – касатор в настоящото производство С. С. С. не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че предявеният установителен иск е процесуално недопустим, тъй като за ищеца липсва правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо на съществуването на договорно правоотношение през минал период, какъвто е въведеният от него предмет на делото. Изложил е мотиви, че тълкуването на договорите и времето на действието им, не може да бъде предмет на самостоятелен иск, а винаги е само част от правораздавателната дейност на съда при разрешаването на конкретен правен спор. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т.1 - т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В настоящата хиротеза касационният контрол следва да бъде допуснат на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по поставените в изложението първи, втори и пети въпроси, касаещи правния интерес от водене на установителен иск за установяване на съществуването на правоотношение. Същите са релевантни, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда. Обоснован се явява и допълнителният селективен критерий в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съгласно задължителните разяснения в т.4 Тълкувателно решение №3 от 10.07.2017г. на ВКС по т. д. №3/2015 г., ОСГТК в случаите на предявен въз основа на общата разпоредба на чл.124, ал.1 от ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. С Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №8/2012г., ОСГТК, е дадено тълкуване, че по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, разликата между осъдителния и установителния иск не е в различието между субективните права, които са техен предмет, а в интереса, който поражда нуждата на ищеца от защита. Преценката на съда относно допустимостта на установителния иск зависи не от вида на спорното право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в правната сфера на ищеца. Когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл.124, ал.1 от ГПК /. Практика на ВКС по поставения въпрос е формирана и с цитираното от касатора решение №230 от 28.06.2012г. по гр.д.№583/11г. на ВКС, ІV г.о., както и служебно известните на настоящия състав - решение №133 от 22.11.2011г. по т.д. №17/2011г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №99 от 10.07.2014г. по т.д. №2648/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №141/20.02.2012г. по гр.д. №91/2012г. на ВКС, ГК, IV г.о. Третият въпрос в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е неотносим към предмета на спора, доколкото касае допустимостта на осъдителен иск, какъвто не е предявен в настоящото производство. Четвъртият поставен от касационния жалбоподател въпрос, също не отговаря на критерия по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Съгласно задължителната практика на ВКС / ППВС №1/10.11.1985г. и ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/ недопустимо е това съдебно решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно когато решението е постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване и ако съдът е бил десезиран. Недопустимо е и решението, когато съдът е разгледал непредявен иск. С въззивното решение съставът на СГС не се е произнесъл по предмета на спора – съществуването на претендираното от ищеца и оспорвано от ответника правоотношение, а е приел иска за недопустим. Поради факта, че с него не се решава делото по същество, това решение може да бъде неправилно, но не и недопустимо поради произнасяне по непредявен иск. Въз основа на горните съображения, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по конкретизирания от настоящия състав, съобразно т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: относно преценката на правния интерес от водене на иск за установяване на съществуването на правоотношение. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 545,28 лв. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд