Определение № 50029 от 25.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2079/2022 г.

С определение № 50119 от 18.05.2023г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателното решение е обявено на 04.07.2024г., поради което са налице предпоставките за възобновяването му и за произнасяне по искането за допускане на касационно обжалване. Производството по чл.288 ГПК е образувано по касационна жалба на ищцата Д. К. срещу решение № 46 от 18.05.2022г. по в.т.д.№ 41/2022г. на Апелативен съд Бургас за потвърждаване на решението по т.д.№ 121/2021г. на Окръжен съд Бургас, с което е отхвърлен искът по чл.439,ал.1 ГПК, предявен срещу „Банка ДСК“ЕАД, да бъде признато за установено погасяването поради изтекла давност на правото на принудително изпълнение, предмет на изпълнително дело № 770/2011г. на ЧСИ С. Н., образувано по два изпълнителни листа: от 06.06.2011г., издаден въз основа на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3851/2011г. на РС Бургас за сумата 102 863.30 евро; и от 27.05.2011г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3850/2011г. на РС Бургас за сумата 16 800 евро. Касаторът се позовава на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Възразява срещу правилността на изводите на съда, че по време на висящия изпълнителен процес давността не тече, но и в обратната хипотеза, отново давността не е изтекла, тъй като е прекъсвана многократно с предприемане на изпълнителни действия. Оспорва се и правилността на изводите по отношение на последиците от спирането на изпълнителното дело по искане на взискателя - че ако по време на спирането на изпълнителното дело, давността, както и срокът по чл.433,ал.1,т.8 ГПК, са продължили да текат, то делото е следвало да бъде прекратено по силата на закона на 12.12.2014г., но и в този случай, към датата на искането за възобновяването му - 16.02.2015г., давността не е изтекла, прекъсната е от това искане, а впоследствие - многократно. Касаторът възразява, че през периода на спиране по молба на взискателя на изпълнението в периода 12.12.2012г. - 16.02.2015г., не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което производството се е прекратило по отношение на К. по аргумент от т.10 на ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция. Извършените след тази дата действия по изпълнението са били незаконосъобразни, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство, а извършените преди настъпването на перемпцията са обезсилени с обратна сила поради факта на прекратяване на изпълнителното дело. Поддържа се, че дори да се приеме, че давност не тече до 26.05.2015г., в настоящия случай давността изобщо не е спирала, тъй като прекратеното изпълнително дело като цяло не е породило последици в правния мир, т.е. давността за процесните вземания последно е валидно прекъсната с влизане в сила на заповедта за изпълнение и е изтекла в предходен момент, в който смисъл касаторът се позовава на решението по т.д.№ 781/15г. на 2 т.о. на ВКС. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване уважаване на предявения отрицателен установителен иск. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ Текли ли са давностният и перемтивен срок по изп.дело № 770/2011г. по описа на ЧСИ за вземането срещу длъжника К. за периода, през който е било спряно изпълнителното производство (от 12.12.2012г. до 16.02.2015г.), имайки предвид, че спирането е било по волята на взискателя - чл.432,ал.1,т.2 ГПК, а не поради обективна невъзможност да бъдат извършвани изпълнителни действия спрямо посочения длъжник? Твърди се, че отговаряйки положително на този въпрос Апелативен съд Бургас се е произнесъл в противоречие с ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС и в противоречие с решението по гр.д.№ 61273/16г. на ІV г.о. на ВКС. Посочва се, че дори да се приеме, че въззивният съд не е отговорил положително на въпроса, а е счел, че той е ирелевантен, това също е обусловило изхода на делото, тъй като в случая от съществено значение за течението на давностния срок е обстоятелството, дали делото се е перемирало или не. 2/Ако се приеме, че изп.д. № 770/2011г. е било прекратено спрямо длъжника К. поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция, предприетите след тази дата изпълнителни действия, прекъснали ли са погасителната давност за процесните вземания, имайки предвид, че са били лишени от основание? Касаторът счита, че отговаряйки положително на този въпрос, отново изводите на съда са в противоречие с ТР №2/2015г., т.10 от мотивите, както и в противоречие с решението по гр.д.№ 1812/15г. на 4 г.о. на ВКС. 3/Ако се приеме, че изп.д. № 770/2011г. е било прекратено спрямо длъжника К. поради настъпила на 13.12.2014г. перемпция, предприетите преди тази дата изпълнителни действия, годни ли са били да прекъснат погасителната давност за процесните вземания, имайки предвид обезсилването им с обратна сила? Твърдението е, че даденият от въззивната инстанция положителен отговор на този въпрос е в противоречие с ТР №2/2015г., с решението по т.д.№ 781/15г. на 2 т.о. на ВКС и по гр.д.№ 1953/15г. на 4 г.о. на ВКС. В условията на евентуалност (при отсъствие на посочената към всеки от въпросите допълнителна предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК) се иска касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Поддържа се, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са съществени, поради което по отношение на тях следва да бъде утвърдена константна съдебна практика, за да се избегнат бъдещи разнопосочни тълкувания от съдилищата. В писмен отговор ответникът „Банка ДСК”ЕАД - правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк”АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Сезирана с въззивни жалби на ищците Д. К. и К. К., чиито искове са били отхвърлени, въззивната инстанция е приела, че фактите с правно значение са установени правилно от първоинстанционния съд и по тях страните не спорят: Ищците са бивши съпрузи. Ищецът К. К. в качеството му на ЕТ „Кридси-К. К.” е бил кредитополучател по договор за овърдрафт № 38 от 20.06.2008г. С договор за встъпване в дълг солидарно заедно с кредитополучателя - едноличния търговец, се задължили двамата ищци в лично качество. С процесните два изпълнителни листа, съответно от 06.06.2011г. и от 27.05.2011г., ищците са осъдени да заплатят на банката солидарно заедно с кредитополучателя посочените в тях суми. Въз основа на двата изпълнителни листа кредиторът инициирал образуването на изп. д. № 770/2011г. на ЧСИ С. Н.. Покани за доброволно изпълнение били връчени на длъжниците на 05.07.2011 г. Била предприета публична продан на недвижим имот, собствен на двамата ищци, който бил ипотекиран в полза на банката. На 14.09.2011г. бил извършен опис на имота. До м. декември 2012г. шест публични продажби на имота били обявени за нестанали поради липса на постъпили наддавателни предложения. По молба на длъжника с решение от 02.02.2012г. т. д. № 286/2011г. на БОС е открито производство по несъстоятелност на ЕТ „Кридси-К. К.” С определение от 21.10.2011г. по същото дело съдът по несъстоятелността спрял изпълнителното производство върху имуществото на едноличния търговец. С постановление от 12.12.2012г. по молба на взискателя съдебният изпълнител спрял изпълнението и по отношение на длъжника К.. С решение № 291 от 16.08.2013 г. по т. д. № 286/2011 г. на БОС длъжникът е обявен в несъстоятелност, а на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ с решение № 350 от 04.12.2014г. производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. На 16.02.2015г. по молба на взискателя било възобновено производството по изп. д. № 770/2011г. След възобновяването му продължили действията по изпълнение върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот като до м. декември 2017г. били насрочени общо 11 публични продажби, всички обявени за нестанали - провеждана е публична продан за периода 22 април 2015г. - 22 май 2015г.; от м.май 2015г. до декември 2017г. са били насрочени още 10 публични продажби, а през януари 2018г. - единадесета.. След това публични продажби са били насрочвани отново през 2018г. и 2019г. След отпадането на забраната по чл. 5, ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, са били насрочени три публични продажби, като последната, от 01.02.2021г. до 01.03.2021г ., е била успешна и по нея е бил определен купувач. При тези безспорни между страните факти въззивната инстанция е мотивирала правния извод, че вземанията на банката против ищеца К. К. по двата изпълнителни листа са погасени на осн. чл. 739, ал. 2 ТЗ, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 105 от 2016г. Решението за уважаване на иска на този ищец е влязло в сила като необжалвано от банката. По отношение на иска, предявен от К., въззивната инстанция е приела, че съгласно ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 10, в изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи); че в изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител, като от всяко прекъсване започва да тече нова петгодишна погасителна давност. Счетено е, че независимо от отговора на въпроса, предмет на тълк. д. № 3/2020г. на ВКС, ОСГТК, по което предстои да се даде задължително тълкуване, вземанията против ищцата К. не са погасени по давност. Изложени са съображенията, че ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. „ж" ЗЗД следва да се приложи в настоящия случай, тъй като изп. д. №770/2011г. е образувано преди приемането на ТР № 2/2015г., давност за процесните вземанията не текла, тъй като с образуването на изпълнителното дело давността е спряла. Взискателят е имал основание да съобрази поведението си със задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с ППВС № 3/1980 г., и не следва да търпи неблагоприятни за интересите си последици от новото, различно тълкуване на закона. Ако се приеме, че нормата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД не следва да се приложи, то погасителната давност отново не е изтекла, защото в изпълнителния процес тя е била прекъсвана многократно с предприемането на изпълнителни действия - от образуването на изпълнителното дело през 2011г. до м. декември 2012 г. са били насрочени шест публични продажби, извършвани са описи и оценки на продавания имот, т.е. през м. декември 2012г., когато е била насрочена шестата публична продан, давността е била прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност (с изтичащ срок м. декември 2017г.). Обсъдено е, че изпълнителното дело е било спряно и по отношение на ищцата на 12.12.2012г. и от тази дата до 16.02.2015г., т. е. повече от две години, по делото не са извършвани изпълнителни действия. Счетено е, че ако се приеме, че по време на спирането продължава да тече давност, както и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, то в случая изпълнителното производство е било прекратено ex lege на 12.12.2014г., но в тази ситуация взискателят е разполагал с възможност да поиска отново да се образува изпълнително производство срещу длъжника въз основа на същия изпълнителен лист в рамките на все още неизтеклата давност. Прието е, че с искането си за възобновяване на изпълнителното производство от 2015г., взискателят е направил точно това и производството е започнало отново и давността за пореден път е била прекъсната. За ирелевантно за правата на взискателя е счетено дали е било образувано ново изпълнително дело или изпълнението е продължило под стария номер. Въззивната инстанция е приела и, че след възобновяването на изпълнителното производство с акта на ЧСИ от 17.03.2015г., до предявяването на иска на 15.03.2021г. не е изтекъл срок от пет години без поискани изпълнителни действия - напротив, давността е прекъсвана многократно като са били извършени повече от десет публични продажби. По тези съображения е обосновано, че вземанията на взискателя по изпълнителните листи против Д. К. не са погасени, което е обусловило потвърждаване на първоинстанционното решението в тази част. Не следва касационно обжалване да бъде допуснато по първия въпрос от изложението. По силата на ТР № 3 от 28.03.2023г. по тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания, не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК. Давността за тези вземания при висящност на изпълнителното дело e започнала да тече от 26.06.2015 г. От изложеното следва, че отговорът на първата част (по отношение на давностния срок за периода 12.12.2012г.-16.02.2015г.) от въпроса, който е и фактологично поставен, а няма правна характеристика, несъмнено е отрицателен в хипотезата на висящо изпълнително дело. По втората част от въпроса по отношение на срока по чл.433,ал.1, т.8 ГПК следва да се има предвид, че при възприемане тезата на касатора за настъпила по право перемпция на 13.12.2014г. и прекратяване на изпълнителното дело към момент, към който е приложимо правилото, установено с ППВС № 3/1980г. (правилото, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането), перемирането му слага началото на течение на новия давностен срок, както е разяснено в мотивите към т.3 от тълкувателното решение по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС: „При изпълнителни дела, вече прекратени към датата 26 юни 2015г., срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД следва да се брои от момента на прекратяването им, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие.“ В конкретния случай при настъпила на 13.12.2014г. перемпция и течащ от тази дата нов петгодишен давностен срок, той ще изтече на 13.12.2019г. Съгласно мотивите към т.3 на тълкувателното решение по тълк.дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. Както е възприето в решение № 448 от 04.07.2024г. по гр.д.№ 3976/2022г. на ІV г.о. на ВКС, от датата на писменото искане за извършване на изпълнителни действия изпълнителното производство се счита за висящо и от този момент, при действието на ППВС №3/1980г. до 26.06.2015г., изпълнителното производство е отново висящо и давност не тече. Разрешението, че при прекратяване на изпълнителното производство по право на основание чл.433,ал.1, т.8 ГПК при действието на ППВС №3/1980г. и течеща от този момент погасителна давност, давността се прекъсва с искането за предприемане на последващо изпълнително действие, е дадено и в акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 1860/2019г. на ІІ т.о. на ВКС. В конкретния случай перемирането на изпълнителното дело на 13.12.2014г. е по време на действието на ППВС №3/1980г. След искането за възобновяването му, искането за насрочване на публична продан и насрочването на публичната продан на 22.04.2015г., възниква новото процесуално правоотношение, отново е висящо изпълнително производство и до 26.06.2015г. давността не е текла по силата на Постановлението, а при действието на ТР №2/26.06.2015г. на ОСГТК, е многократно прекъсвана с искане за извършване на изпълнителни действия. Касаторът не оспорва, че изпълнителното дело е възобновено по молба на взискателя на 16.02.2015г., след което по негово искане са били насрочени 11 публични продажби за периода от април 2015г. до м. декември 2017г., многократно такива са насрочвани през 2018 г. и 2019 г., както и в периода от 01.02.2021 г. до 01.03.2021 г. Изводите на въззивната инстанция, че в случая изпълнителното производство е било прекратено за ищцата ex lege на 12.12.2014г., но в тази ситуация взискателят е разполагал с възможност да поиска отново да се образува такова срещу този длъжник въз основа на същия изпълнителен лист в рамките на все още неизтеклата давност, а с искането си за възобновяване на изпълнителното производство от 2015г. взискателят е направил точно това, поради което производството е започнало отново и давността за пореден път е била прекъсната, са в синхрон с цитираната задължителна практика и с даденото от състава на ІV г.о. на ВКС разрешение. Посочените обстоятелства отричат възможността давността да изтече на 13.12.2019г. - пет години от перемирането на изпълнителното дело. От значение за спора е и обстоятелството, че съгласно установената практика на касационната инстанция, застъпена и в тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. От значение за давността и нейното прекъсване има искането на взискателя, а не успешното или неуспешното реализиране на изпълнителното действие, щом непредприемането или неосъществяването му не е по причини на кредитора. В този смисъл е и разрешението, дадено в т.5 на ТР №3/2015г. на ОСГТК на ВКС. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос, който също е казуистично зададен, което отнема характеристиката му на правен. Тезата на касатора, че изпълнителните действия предприети след настъпила перемпция са лишени от основание, е в противоречие с даденото разрешение в мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС: Прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от обективна невъзможност за извършване на изпълнителни действия, дължаща се на липсата на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия. Не е налице твърдяното противоречие и с тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което давността се прекъсва многократно с всяко поискано от взискателя изпълнително действие, каквито в случая са исканията за насрочване на публични продажби. Невъзможността за допускане на обжалването по третия въпрос произтича отново от неговата казуистичност. От значение за спора са решаващите аргументи на въззивната инстанция за извършени изпълнителни действия в периода от 2015г. до 2021г. Изпълнителните действия, извършени преди настъпването на перемпцията са ирелевантни, тъй като течението на давностния срок не е обвързано с тях; началото на срока, както се посочи, е от по-късния момент - прекратяване на изпълнителното дело. Същевременно до настъпването на перемпцията на 13.12.2014г. погасителна давност за вземанията не е текла в приложение на ППВС №3/1980г. След като въззивното решение не е в противоречие с обсъдената задължителна практика на касационната инстанция, изключено е приложното поле на основанието по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. При недопускане на касационното обжалване касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба от юрисконсулт, които съдът определя в размер на 100лв. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.