Определение № 1229 от 05.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1791/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на С. К. С. [ЕГН] срещу определение №10798/ 15.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 9113/2023 на ГО на СГС, с което е потвърдено определение №19815/05.06.2023 г. по гр.д.№19436/2023г. по описа на СРС,35 с-в, за прекратяване, поради недопустимост на производството по установителен иск на касатора против Министерство на културата за признаване за установено, че лицата, упражняващи професията „дисководещ“ са артисти-изпълнители и попадат в действието на нормата в чл.74 ЗАПСП относно статута на тази професия. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд, се е позовал на следното: За да приеме иска за недопустим основният мотив на въззивния съд е, че е сезиран с установителен иск за установяване по отношение на Министерство на културата, че професията „дисководещ“ попада в обхвата на понятието артисти-изпълнители по смисъла на чл.74 ЗАПСП. Касаело се за установяване на факт с правно значение и доколкото такъв иск не е изрично предвиден в закон, то същият е недопустим, съгласно разпоредбата на чл.124 ал.ал.4,изр.2 от ГПК. Допълнителни съображения са изложени в насока, че по реда на ГПК се разглеждат спорове за граждански права, а ищецът е обосновал правния си интерес с целта да преодолее действието на заповед № РД-09-118/21.02.2022 г. на Министъра на културата, с която е утвърдена Тарифа за определяне на размера на възнагражденията, дължими за механично възпроизвеждане на музикални и свързани с тях литературни произведения от диджеи при осъществяване на професионалната им дейност, в която се изключвали дисководещите като артисти-изпълнители по смисъла на чл.74 ЗАПСП. Ето защо, според съда, в случая се касае за наличен ред на защита по административен ред-чл.186 ал.1 АПК, което изключва гражданскоправния. По отношение преценка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС,ТК,Първо т.о. намира следното: Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. Липсата на формулиран, обуславящ изхода на спора въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, като ВКС не разполага с правомощия да извлича и формулира по своя преценка правен въпрос, доколкото това противоречи на диспозитивното начало в гражданския процес. В случая са формулирани въпроси за обхвата на силата на пресъдено нещо на съдебните решения в производството по оспорване на административен акт по отношение на лице, което не е било страна в административното дело по оспорването на този акт и дали мотивите на съдебния акт, постановен по такъв спор се ползват със СПН. Тези въпроси нито са включени в предмета на спора, нито са обусловили правната воля на съда, обективирана в обжалваното определение за прекратяване на производството и в този смисъл не са от значение за изхода на спора по конкретното делото. Последният се базира на изводите на съда за липсата на правен интерес на ищеца да предяви граждански иск за защита на права, защитими по административен ред/ изчерпването на последния също не води до формирането на правен интерес от граждански иск/ и на недопустимостта на иск за установяване на факт с правно значение, доколкото такъв не е изрично предвиден в закон-чл.124 ал.ал.4,изр.2 от ГПК. С оглед изложеното, поради липса на установена общата предпоставка за допускане на касационно обжалване /формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретния правен спор/, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение