Определение № 452 от 18.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 899/2012 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8347 от 23.08.2012 г. и касационна жалба вх. № 3806 от 05.10.2012 г. на Й. И. А. от [населено място], общ. Д., обл. Г., чрез адвокат В. С. срещу въззивно решение № 219 от 06.07.2012 г. на Окръжен съд – Габрово, постановено по гр. д. № 178/2012 г., с което е потвърдено решение № 55 от 01.08.2011 г. на Районен съд - Дряново, постановено по гр.д. № 500/2010 г. по искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 31, ал. 2 ЗС. В писмен отговор ответниците по касационната жалба изразяват становище. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а когато такава не е представена по делото – от пазарната им цена, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на целия имот в размер на 13 974,40 лева (л. 9 от първоинстанционното дело), като за процесните части от имота, а именно: за навес с оградни стени – 558, 40 лева, за второстепенна сграда – 320, 60 лева; за земя - 572 лева. Цената на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК е равна на търсената сума, а именно 3000 лева. В разглеждания случай са предявени няколко иска в условията на обективно и субективно съединение, всеки с цена под 5000 лева, като меродавна е цената на всеки иск поотделно. Предвид изложеното, подадените касационни жалби са е процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателката следва да заплати на ответниците по касационната жалба разноски в размер на 560 /петстотин и шестдесет/ лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.