Определение № 2482 от 21.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1677/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.3,т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Н. К., чрез адв. А. С.,срещу определение № 433 от 20.02.2023г. на Пловдивски окръжен съд по ч.гр.д. №199/2023 г., с което в една част е потвърдено определение № 1120 от 06.12.2022г по гр.д. № 641//2022 г.на Карловски районен съд за частично прекратяване на производството по иска с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, вр.чл.17 ЗЗД,предявен като обективно съединен с иск чл. 33, ал.2 ЗС, по отношение на който в същото определение на РС Карлово е разпоредено разделяне на производството,като остане за разглеждане иска за нищожност на договора за дарение на 1/36 ид. част от недвижими имот, представляващ застроено дворно място в [населено място],общ.К.,сключен между ответниците Г. П. Д. и П. Д. К. с нот. акт №..... от 05.04.2022г. Прекратяването на производството по иска за нищожност е постановено по отношение на останалите съсобственици на имота,посочени като ответници по този иск включително. На свой ред въззивният съд е приел ,че поради неучастнието им в сделката, ищцата няма правен интерес да установява основанието за нищожност с иск срещу тях .В производството за прогласяване на нищожността по съдебен ред участват само страните по сделката и третото лице чиято правна сфера е била засегната от нищожността Положително решение по иска ще е задължително за съда, който ще разгледа иска за изкупуване по чл. 33,ал.2 ЗС. С жалбата се иска отмяна на атакуваното въззивно определение като неправилно и незаконосъобразно.В приложено изложение се сочи основание по чл. 280, ал.1 т.1, т.3 ГПК и чл. 280,ал.2 предл. трето ГПК по формулирани въпроси относно наличието на правен интерес да се установи нищожност с влязло в сила решение включително срещу съсобствениците, които не са участвали в привидния договор за дарение на процесната идеална част,за преюдициалния характер на този спор по отношение на правото по чл.33, ал.2 ЗС, приложимо ли е по аналогия разрешението дадено с ТР №1/2009г по т.д №1/2009г ОСГК и длъжни ли са да зачитат силата на пресъдено нещо на решението лицата, по отношение на които в случая съдът е прекратил производството, има ли действие спрямо всички решение, с което се прогласява нищожност на правна сделка. Не е постъпил отговор. При извършена служебна проверка за допустимостта на жалбата Върховният касационен съд, състав на III- то г. о. намира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна,но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Частна касационна жалба е недопустима по критерия на чл.274, ал.4 ГПК във вр.с чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК Предмет на касационно обжалване е въззивно определение, преграждащо процеса по отношение на част от привлечените ответници по иска с правно основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД, вр.чл.17 ЗЗД ,обективно съединен при предявяването му с с иска по чл.33,ал.2 ЗС. Всички предявени при образуване на делото искове са облигационни ,поради което изключението в чл.280, ал.3, т.1 предл. второ не намира приложение.Цената на иска, чието разглеждане е частично преградено с обжалваното определение, се определя по реда на чл. 69, ал.1, т.4 ГПК, вр. с т.2 ГПК – въз основа на данъчната оценка на процесните идеални части от недвижимия имот, предмет на договора за дарение. Така е и при иска за изкупуване./В този смисъл е практиката на ВКС: определение № 1775/2023г по гр.д. № 3705/2022 Първо г.о, определение № 50176 от 24. 10. 2022 г. по гр. д. № 1481/2022 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 188 от 07. 12. 2016 г. по гр.д № 3179/2016 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 836 от 04. 12. 2019 г. по гр. д. № 2632/2019 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 50051 от 07. 02. 2023 г. по гр. д. № 3113/2022 г. на ВКС, 3 г.о., определение № 931 от 2. 05. 2023 г. по гр. д. № 4488/2022 г. на ВКС, 3 г.о. и цитирани в тези определения други актове на ВКС - определение № 403 от 26. 10. 2020 г. по ч. гр. д. № 2882/2020 г. на ВКС, 4 г.о., определение № 254 от 25. 05. 2017 г. по ч. гр. д. № 553/2017 г. на ВКС,Четвърто г.о..и др./. Определението е постановено по дело,решението по което не подлежи на касационно обжалване,тъй като е произнесено по иск с цена под 5000лева.Данъчната оценка на имота,предмет на атакуваната сделка за дарение,е 424,20лв /като се твърди прикриване на продажба на всичките 3/36 ид.части срещу продажна цена от 2333,33лв/ Като недопустима, настоящата касационната жалба следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на състав на III- то г.о.,