Определение № 2946 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1295/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. С. срещу определение №188 от 29.04.2026 г. по в.ч.т.д.№205/2026 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №295 от 23.02.2026 г. по т.д.№45/2026 г. на ОС Пловдив, с което е върната подадената от А. Д. С. искова молба в частта ѝ относно предявените искове по чл.71 ТЗ и чл.124, ал.1 ГПК против ответниците Н. Б. Й. и А. Б. М. и производството в тази част е прекратено. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното определение, като се поддържа, че съществува правен интерес от предявяване на искове за установяване спрямо ответниците Н. Б. Й. и А. Б. М., че ищецът е едноличен собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД и за прогласяване нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД, взети на 13.01.2026 г. и решенията на общото събрание на съдружниците на „Ергана филмс“ ЕООД, взети на същата дата. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са налице селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК: 1. От кой момент настъпва прехвърлителният ефект на договор за прехвърляне (покупко-продажба) на дружествени дялове между продавача и купувача по договора. 2. Пасивнолегитимирано ли е лице, което оспорва, смущава и застрашава правото на собственост на ищеца върху капитала в ЕООД по предявен положителен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване на установено, че ищецът е едноличен собственик на капитала. 3. Пасивнолегитимирано ли е лице, на което се отрича качеството на съдружник по иск по чл. 71 ТЗ против увреждащи действия, извършени от него, но от името и за сметка на дружеството. 4. По искове за установяване на нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала с правно основание чл.124 ГПК следва ли да се прилагат по аналогия правилата за искове по чл.74 ТЗ за отмяна на незаконосъобразни решения. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да се произнесе с обжалваното определение въззивният съд е посочил, че ищецът обосновава правния си интерес от завеждане на искове за установяване (вкл. против ответниците – физически лица), че е едноличен собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД и за прогласяване нищожност на решенията на едноличния собственик на капитала на „Ергана филмс“ ЕООД, взети на 13.01.2026 г. и на решенията на общото събрание на съдружниците на „Ергана филмс“ ЕООД, взети на същата дата, с това, че с действията си ответниците нарушават негови законово регламентирани права като едноличен собственик на капитала на „Ергана филмс“ ООД да взема решения от компетентността на общото събрание на съдружниците по чл.137 ТЗ и отричат правото му на такъв. Изложил е съображения, че искът по чл.71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, чието право на членство или отделно членствено право е нарушено от органи на дружеството, но надлежен ответник по този иск е единствено дружеството (т.ІV от ТР №1/06.12.02 г. на ВКС по тълк.д.№1/2002 г. на ОСГК), като дружеството е легитимиран ответник и по исковете по чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване на нищожност на решения на ЕСК, съответно на ОСС. Счел е, че и в двата случая наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск, а в процесната хипотеза ищецът има интерес от предявяването на исковете срещу ответното дружество, тъй като при бъдещо евентуално положително решение в негова полза, няма да бъдат вписани заявените обстоятелства с процесните решения, взети от ответниците физически лица в заявеното от тях качество на ЕСК, съответно съдружници, следователно такова бъдещо решение ще има действие и по отношение на ответниците физически лица, които са приели процесните решения, не в лично качество, а в качеството си на органи на ответното дружество (дали същите действително притежават членствени права или само се „представят“ за съдружници/управители, както се твърди от ищеца, е въпрос по съществото на спора). В този смисъл е достигнал до извод, че ищецът няма правен интерес и не е необходимо да установява спрямо физическите лица правата си на ЕСК и нищожността на решенията на органите на дружеството. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване (в частта, потвърждаваща връщането на исковата молба срещу Н. Б. Й. и А. Б. М. по отношение иска за установяване, че А. Д. С. е едноличен собственик на капитала на „Ергана Филмс“ ЕООД), по формулираните от касатора втори и трети въпроси, свеждащи се следния, уточнен от настоящата инстанция, въпрос: Пасивно процесуалноправно легитимирани ли са по иск за установяване на членствено правоотношение лицата, отричащи на ищеца качеството съдружник в капиталово търговско дружество, с твърдения, че притежават членствените права по същите дялове от капитала на търговското дружество. Посоченият въпрос е обусловил правната воля на съда, възприел становище, че когато установителният иск е свързан с нарушения на членствени права, легитимиран ответник е единствено търговското дружество, но не и ответниците-физически лица, които твърдят, че не ищецът, а те са страна по спорните членствени правоотношения. От друга страна даденото от въззивния съд разрешение е в отклонение от споделяната от настоящия състав практика на ВКС (обективирана в решение №13 от 02.08.2018 г. по т.д.№1014/2017 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и решение №257 от 11.04.2017 г. по т.д.№2745/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение), с която е разяснено, че при наличието на спор за собствеността върху част от акциите от капитала на АД, спорът следва да бъде разрешен именно с участието на търговското дружество и лицето, чийто членствени права се отричат, поради твърдението, че не е придобило валидно акциите на ищеца и последният продължава да е техен собственик. По същество този спор е за установяване коя е насрещната страна по членственото правоотношение с акционерното дружество, предпоставено от собствеността върху акциите, който следва да се разреши с участието на всички спорещи страни - лицата, които претендират собственост върху едни и същи акции и самото търговско дружество. Като е достигнал до различен правен извод, въззивният съд е постановил частично неправилно определение, поради което след допускане на касационно обжалване, определението следва да бъде отменено в посочената част. В останалата част въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Първи въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд (правни изводи относно момента на настъпване на транслативното действие на договора за прехвърляне на дружествени дялове между продавача и купувача по договора не са излагани), поради което липсва общата процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, а последният въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС (наличието на която изключва бланкетно поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК спрямо четвърти въпрос) и по него касационно обжалване също не следва да бъде допуснато - всички съдружници са обвързани от решението на съда, с което той се произнася не само по законосъобразността (отменяемостта), но и по действителността на решенията на общото събрание на дружеството, в който смисъл са тълкувателните разяснения, дадени с т.5 от ТР №1 от 06.12.2002 г. по тълк.д.№1/2002 г. на ОСГК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,