Определение № 1810 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4563/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Е. Й. против решение №140 от 26.06.2024 г., постановено по гражданско дело №135 по описа за 2024 г. на Великотърновския апелативен съд, първи граждански и търговски състав, в частите, с които е отменено решение решение № 670 от 13.12.2023 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на касатора обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в извършване на престъпление, за което образуваното производство е било прекратено, за разликата над 1500 лв. до 10 000 лв., искът за тази разлика е отхвърлен и е потвърдено решението за отхвърляне на иска над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Касаторът твърди, че в обжалваната част решението на Великотърновския апелативен съд е неправилно поради необоснованост, съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване сочи противоречие между въззивното решение и практиката на ВКС относно обстоятелствата, които трябва да бъдат обсъдени при определяне размера на неимуществените вреди по справедливост. Твърди, че въззивният съд е игнорирал, не е обсъдил или едностранчиво е преценил значими за размера на неимуществените вреди обстоятелства. Според него тези обстоятелства са неговата възраст, чистото му съдебно минало, узнаването на повдигнатото обвинение от жителите на селото, негативните промени в неговата психика, установени от заключението на вещото лице и медицинската документация, прекъсване на трудовата дейност, затрудненията в общуването, наличието на две обвинения, на извършени в досъдебното производство процесуални действия с участие на пострадалия, забавеното заличаване на криминалната регистрация. Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С. Е. Й. подробно е описал в исковата молба обстоятелствата, при които на 5.10.2017 г., шофирайки личния си автомобил, е бил спрян за проверка от екип полицаи, нанесен му бил побой и е бил задържан за четири часа. След това срещу него е било образувано досъдебно производство за извършени престъпления по чл.325, ал.2 от НК и чл.270, ал.1 от НК и на 13.10.2017 г. е бил привлечен като обвиняем. Производството е било прекратено с постановление от 28.11.2017 г., което е влязло в законна сила. За причинените му неимуществени вреди е предявил срещу ОД на МВР Велико Търново и срещу Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. С определение № 945 от 19.10.2022 г. по гр. д. № 706 по описа за 2022 г. производството срещу ОД на МВР Велико Търново е прекратено и делото е изпратено в тази част на Административен съд-Велико Търново по компетентност. За причинените от незаконно повдигнатото и поддържаното от Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпления Великотърновският окръжен съд е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лв. и е отхвърлил иска до пълния предявен размер от 50 000 лв. Великотърновският апелативен съд е отменил първоинстанционното решение над размера от 1 500 лв. до 10 000 лв., отхвърлил е иска за тази сума и е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителната част над 10 000 лв. до 50 000 лв. Приел е, че при определяне размера на обезщетението отговорността на Прокуратурата може да се ангажира само за вредите, които са в причинна връзка с незаконното обвинение, а не за вредите от полицейското задържане. Посочил е, че предварителното производство е продължило по-малко от два месеца, предявеното обвинение не е за умишлени престъпления, мярката за отклонение е била най-леката-подписка. Няма провеждани съдебно-процесуални действия, които да ангажират ищеца, обвинението не е било известно в обществото и не е било медийно оповестено, поради което не се е отразило на социалните и трудовите му отношения. Въззивният съд е счел също, че не се установява здравословното състояние да е било влошено по повод именно на образуваното досъдебно производство. От мотивите на обжалваното решение действително не се констатира въззивният съд да е отчел и да се е съобразил с посочените от касатора обстоятелства, които са установени по делото и са от значение за определяне размера на неимуществените вреди. Тези обстоятелства са възрастта на пострадалия, чистото съдебно минало, узнаването на повдигнатото обвинение от жителите на селото, негативните промени в неговата психика, прекъсване на трудовата дейност, затрудненията в общуването, наличието на две обвинения. В цитираната от касатора практика на ВКС/решения № 11 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 4158/2013 г. на IV ГО, № 15 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 3246/2013 г. на ІV ГО, №5 от 5.3.2021 г. по гр. д. № 1984/2020 г. на III ГО, №9 от 10.2.2022 г. по гр. д. № 1692/2021 г. на III ГО/ е изяснено, че за да определи обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, съдът трябва съобрази всяко едно от установените по делото обстоятелства, да прецени адекватно значението им за случая, отчитайки конкретните им отражения върху живота на пострадалото лице. Пропуските на въззивния съд в този смисъл са в противоречие с тази практика на ВКС по поставения от касатора въпрос, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение