Определение № 50436 от 08.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от В. Г. В. и В. Х. В. -ищци в производството, подадена чрез пълномощника им адв.Р. П., срещу въззивното решение № 88/24.01.2022 г., по в.гр.д. № 2859/2021 г. на Окръжен съд-Пловдив. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи наличие на основание за допускане касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Молят въззивното решение да се отмени и предявеният иск да се уважи, претендират разноски. Ответните страни по касационната жалба-ответници в производството Е. Г. Н. и Д. Д. Н., чрез пълномощник адв.Н. А., оспорват жалбата с писмен отговор като неоснователна поради липсата на формулирани конкретни въпроси с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, които да са относими към предмета на делото, и които да са решени в противоречие със сочента съдебна практика, част от която намират, че не подкрепя тезата на касаторите. Молят да не се допуска касационното обжалване, а при допускане, оспорват касационната жалба и молят да се потвърди вззивното решение. Претендират разноски за касационното производство. Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 261418/07.05.2021 г. по гр.д. № 992/2019 г. на Районен съд-Пловдив, X гр.състав, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен иска по чл.109 ЗС, предявен от В. Г. В. и В. Х. В. против Е. Г. Н. и Д. Д. Н., за преустановяване от ответниците на действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху собствените им: 1/5 ид.ч. от имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], с адрес: [населено място], ул. ••• и първи /партерен/ етаж от двуетажната жилищната сграда в мястото, който етаж е заснет в действуващата кадастрална карта под номер *****, като бъдат осъдени ответниците да възстановят премахнатата стена, отделяща стълбището от тяхното жилище на втория етаж на сградата, възстановят дървеното стълбище, осигуряващо достъп към таванската стая на ищците, вратата към таванската стая, както и голямата портална врата към дворното място, намираща се отдясно на сградата, да предоставят на ищците ключ от входната врата на западната фасада на сградата, както и да премахнат новоизграденото стълбище в двора, водещо до терасата на ответниците. Спорът между страните е породен от твърдението на ищците, че с ответницата Д. Н. се явяват етажни собственици на двуетажна сграда, като ищците са съсобственици при режим на СИО на жилище на първия/сутеренен/ етаж на сградата, с прилежащи части: тавански помещения, западно избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, и с 1/5 ид.ч. от поземления имот, в който е построена сградата, а ответницата Д. Д. Н. е собственик на друг самостоятелен обект в сградата, заедно с 4/5 ид.ч. от поземления имот. Твърдят, че праводателят на ответницата Д. Н.- другия ответник Е. Г. Н., преди да прехвърли собствеността си на Д. Н., в края на 2017 г. и началото на 2018 г., без знанието и съгласието на ищците, е извършила преустройства в съсобствения на страните имот, с които препятства упражняването на собственическите им права върху съсобствения поземлен имот и общите части на сградата, което състояние се поддържало противоправно от ответница Д. Н. като приобретател на вещните права на Е. Н. по н.акт от 4.09.2018 г. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за установено, че достъп до тавана понастоящем има и той е през жилището на ответниците, и че няма доказателства последните да са отказвали достъп до тавана, поради което достъпът на ищците до тавана не е ограничен, както и че не било доказано кога и от кого е било премахнато съществуващото дървено стълбище към тавана, ако е било премахнато, а не самосрутило се, поради което е приел, че ответниците не носят отговорност за премахването му. По отношение на съсобственото дворно място е прието, че ползването му е разпределено с влязло в сила решение, което решение обвързвало страните по делото, вкл. и ответницата Д. Н. по силата на чл.298 ал.2 от ГПК, дори и да не е била страна по делото, по което то е било постановено, и което влязло в сила решение съдът по настоящето дело е длъжен да съобразява. За неоснователно е счетено оплакването по въззивната жалба на ищците, че с решение на общото събрание на етажната собственост не може да се лишат ищците от полвнане на общи части, доколкото с искова молба ищците не се позовават на незаконосъобразни решения на етажната собственост, изпълнението на които да създават пречка на собственика на имота да упражнява своите права. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, касаещ лишаването или ограничаването на възможността етажен собственик да ползва общите части на сградата съобразно тяхното предназначение, с довод, че е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС - обективирана в решение № 11/23.02.2018 г. на ВКС, Второ г.о. по г.д. № 954/2017 г., решение № 134/10.12.2020 г. на ВКС, Първо г.о. по г.д. № 749/2020 г., решение №63/25.05.2021 г. на ВКС, Първо г.о. по г.д. № 3196/2020 г., определение № 42/04.02.2021 г. по г.д. № 3196/2020 г. на ВКС, Първо г.о., и решаван противоречиво от съдилищата. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по съществен процесуален въпрос, свързан с дейност на съда по обсъждане на допуснатите и събрани доказателства с оглед на установените с тях релевантни за спора факти, а именно - Преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, с довод, че правните изводи по въззивното решение са изградени на предположение, а не на приети за установени факти, и въпросът за преценката на доказателствата е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС. Касационното обжалване не може да бъде допуснато, по следните съображения: Касаторите не са формулирали правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, във връзка с твърдението за противоречие на въззивното решение с посочените в първата част на изложението решения на ВКС, поради което не е осъществено изискването за обща предпоставка за допускане на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2010 г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 на ВКС, ОСГТК. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, като същият определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. ВКС може единствено да конкретизира или уточни поставеният от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба или да допуска касационно обжалване по въпрос, различен от поставения, освен в случай на порок на решението, за който ВКС следи служебно. Соченият от касаторите като решен материално правен въпрос в първата част на изложението, не може да се определи като правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като същият е поставен общо като правен извод по приложението на чл.109 ЗС вр. чл.38 ЗС за защита правото на етажен собственик да ползва общите части на сградата по предназначение. В случая такъв въпрос и не е обусловил извода на въззивния съд за неоснователност на иска - същият е обоснован с липсата на доказателства достъпът на ищците до тавана да е ограничен от ответниците-такъв достъп е прието за установено да има през жилището на ответницата, и обоснован с липсата на доказателства ответниците да са премахнали дървеното стълбище към тавана, а не поради това, че не се дължи защита на ищците да ползват по предназначение обща част на сградата-етажната собственост. Релевантният за изхода на спора въпрос дали са налице действия на ответниците, които пречат на ищците като етажни собственици да ползват таванското подпокривно пространство, е разрешен в отхвърлителната му част въз основа събраните по делото доказателства, като преценката им не подлежи на обсъждане в настоящето производство по чл.288 ГПК. Липсата на формулиран правен въпрос, който да е обусловил решаващ извод на въззивния съд, препятства преценката дали сочената съдебна практика – решения на ВКС, дава различно решение на такъв въпрос, като следва да се посочи, че определения на ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК, не съставляват задължителна съдебна практика, на базата на която да се извърши преценка за допускане на касационното обжалване, Не е налице основание за допускане касационно обжалване и по сочения от касаторите процесуално-правен въпрос, касаещ задлженията на решаващия съд да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото и да изгради изводите си въз основа на установените факти от тези доказателства, а не на предположения. По своето естество това не е правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а оплакване за неспазване на нормата на чл.235, ал.2 ГПК, което ако се установи, води до порочност на съдебното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила. По този въпрос и не се сочи съдебна практика на ВКС/ВС, на която обжалваното решение да противоречи, и така е налице липса и на допълнителното основание за допустимост по тях по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не се установява вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, същото и няма белези на очевидна неправилност, мотивите на същото, макар и не обширни, са концентрирани пряко върху неоснователността на предявения иск при преценка липсата на елементите на фактическия състав на чл. 109 ЗС –липса на неоснователно действие/бездействие и липса на създадени пречки. Касаторите следва да заплатят само на ответника Д. Н. разноски в касационното производство за защита от адвокат в уговорения и заплатен в брой размер от 600 лв., удостоверено с договор за правна защита и съдействие от 18.04.2022 г. Касаторите нямат право на възмездяване за разноски в касационното производство. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ гражданско отделение, на основание чл. 288 ГПК