Определение № 388 от 18.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 205/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК, вр. §74 от ПЗР на ЗИД на ГПК, ДВ бр.86/2017 г. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №1397 от 16.06.2017 г. по в.т.д.№5114/2016 г. на САС. С обжалваното решение, след частична отмяна на решение № 1444 от 11.08.2016 г. по т.д. №8589/2014 г., СГС, ТО, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.266, ал.1 ЗЗД сумата от 107 604.04 лв., цена на изработени градински чадъри въз основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г., ведно законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 19.08.2014 г. до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси /от първи до шести, доуточнени от настоящата инстанция, съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/: 1. За задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. 2. За задължението на съда да изложи мотиви дали възприема или не експертното заключение и да го обсъди във връзка с другите доказателства по делото. 3. за случаите, в които се допуска съдебна експертиза. 4. В кои случаи следва да се даде вяра на свидетелските показания. 5. За извършването на поправка в протокола. 6. Могат ли да се приемат доказателства извън преклузивните срокове. 7. Валидно ли е противопоставянето по чл.301 от ТЗ, когато насрещната страна – търговец, не може да бъде открит на адреса на управление и не е получил изявление за противопоставяне. 8. Може ли търговец едностранно да определя цената на стоките, чието заплащане се претендира. 9. Допустимо ли е вещото лице да извършва съдебна експертиза въз основа на документи, които не са били представени по делото и по които насрещната страна не е имала възможност да вземе становище и по въпроси, които не са му възложени. 10. Допустимо ли е съдът да формира правните си изводи въз основа на дадени от вещото лице отговори по въпроси, които не са били предмет на изследване и имат ли доказателствена стойност изводите на вещото лице по тези въпроси. 11. Необходими ли са специални знания за установяване дали данни от един документ са еднакви с данни от друг документ. 12. Допустимо ли е съдът да игнорира молба за допълване на протокол от открито съдебно заседание. По отношение на първите шест въпроса се претендира наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение /подписано с особено мнение от председателя на състава/ въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, се установява, че страните са сключили два рамкови договора за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г. и от 14.11.2012 г., с идентичен предмет и условия, с изключение уговорката за времето на плащане на изработеното, обвързано и с мястото на предаване на стоката, като няма данни същите да са прекратени. Посочил е, че в Приложение 1 към договор за изработка и монтаж на градински чадъри с дата 23.11.2012 г., страните са направили детайлна спецификация на изделията, съставена на български език, с изписани на латиница модели на изделията и единични цени, като Приложението е подписано от представляващите двете дружества лица. Изложил е съображения, че ищцовото дружество [фирма] е издало на ответното [фирма] три фактури №147/13.06.2014г., №148/13.06.2014 г. и №149/04.07.2014 г. за осъществени от него доставки във връзка с изпълнение на изработени и предадени изделия, като фактурите са отразени в дневниците по ЗДДС на доставчика ищец, но не са осчетоводени от ответника. Изложил е съображения, че за установяване факта на изработване и предаване на договорените изделия по делото са приети приемо-предавателни протоколи, подписани от представители и на двете страни, товарителници и пътни листове, като са разпитани и четирима свидетели, от показанията, на които се установява технологичното предаване от ищеца на ответника и доставяне на продукцията през спорния период - 2014 г. Счел е, че няма твърдения, както и приети доказателства, че при осъществяване на доставките ответното дружество или негов представител се е противопоставил, а и не се твърди и не са представени доказателства, че приетата по делото телепоща от 11.07.2014 г., с която ответникът е оспорил доставките, е достигнала до знанието на ищцовото дружество – с тази поща е направено изрично признание за действието на рамковия договор от 19.03.2012 г., който е посочен и като основание на доставките. Посочил е, че от приетото допълнително заключение по извършената експертиза се установява, че ищецът има техническа и кадрова обезпеченост за производство на претендираните изделия, като е достигнал до извод, че от приетите по делото доказателства се установява, че са изработени и доставени 1121 комплекта чадъри от общо фактурираните 1250, поради което предявеният иск с по чл.266, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на изработени градински чадъри въз основа на Рамков договор за изработка на градински чадъри от 19.03.2012 г. е частично основателен за сумата от 107 604.04 лв. С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение по поставения в изложението първи /процесуалноправен/ въпрос /останалите въпроси не се явяват значими за изхода на делото/ – за задължението на въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните. Необсъждането от въззивния съд на наведените в отговора на въззивната жалба на ответника доводи: за правната характеристика на рамковия договор, за прекратяване на договорите, за липса на данни за отправени поръчки от ответника към ищеца, за липсата на идентичност между стоките, описани в приемо-предавателните протоколи и тези, посочени във фактурите, за наличието на представителна власт на лицата, подписали протоколите за ответника, за правното значение на отправеното от ответника писмо до НАП, с което е направено оспорване на фактурите, за начина на определяне цените на процесните стоки, е обусловило уважаването на предявения иск, поради което поставеният въпрос отговаря на общото изискване, предвидено в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна е налице и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като по този начин въззивният съд се е отклонил от задължителната практика на ВКС, обективирана постановени по реда на чл.290 от ГПК решения /решение №212 от 01.02.2012 г., по т.д.№1106/2010 г. на ВКС, ТК, II отделение, решение №202 от 21.12.2013 г.по т.д.№866/2012 г. на ВКС, ТК, I отделение, решение №76 от 12.06. 2012 г. по т.д.№377/2011 г. на ВКС, ТК, II отделение и решение №581 от 30.09.2010 г. по гр.д.№1019/2009 г. на ВКС, ГК, III отделение и мн.др./, с които е прието, че в задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения, което произтича от характера на въззивното производство, а фактическите и правни изводи на въззивния съд трябва да намерят отражение в мотивите към решението, като изпълнението на посочените задължения - за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,