Определение № 3084 от 10.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3104/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 4896 от 27.06.2025 г., подадена от И. К. Т. чрез адвокат Д. С. от АК – В. срещу въззивно Решение № 84 от 08.05.2025 г. по в.гр.д.№ 88/2025 г. на Апелативен съд - Варна в следните части:

в частта, с която е потвърдено Решение № 859 от 22.07.2024 г. по гр.д.№ 2548/2022 г. на Окръжен съд – Варна (поправено с Решение № 1462 от 27.12.2024 г.) в частта, с която е отхвърлен искът на И. К. Т. за осъждане на В.-Л. К. Г. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати разликата над сумата 15 000 лв. до сумата 25 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен побой на 26.01.2018 г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „Момина сълза” № 6 моторно превозно средство, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан, травма на нервни коренчета в шиен отдел, вагинално кървене и дискова херния на ниво С5-С6, болки, страдания, стрес, страх, унижение, ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;

в частта, с която след частична отмяна на посоченото първоинстанционно решение по гр.д.№ 2548/2022 г. на ОС - Варна, e отхвърлен искът на И. К. Т. за осъждане на В.-Л. К. Г. на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати разликата над сумата 5 000 лв. до сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за описаните по-горе неимуществени вреди в резултат от нанесен побой на 26.01.2018 г. в паркирано в гр. Варна, на ул. „Момина сълза” № 6 моторно превозно средство, ведно със законната лихва от 06.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответницата по касация В.-Л. К. Г. е депозирала отговор чрез адвокат С. Т. от АК – В.. Възразява, че отсъства основание за допускане на обжалването, а също така жалбата е неоснователна. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

Въззивният съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата за обезщетяване на неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства от нанесен на 26.01.2018 г. побой в гр. Варна, при който са получени телесни увреждания, изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен отдел, вагинално кървене и дискова херния на ниво С5-С6, болки, страдания, стрес, страх, унижение. С оглед произнасянето по така предявения иск и в рамките на наведените факти, съставляващи неговото основание, както и в рамките на отправения петитум (включително и след допуснатата поправка на очевидна фактическа грешка в първоначалното решение), e прието, че обжалваният съдебен акт е допустим.

Въззивният съд е приел, че тъй като е налице влязла в сила осъдителна част на първоинстанционното решение, с което е установено наличието на извършено от ответницата виновно и противоправно вредоносно деяние, чрез нанасянето на травматични увреждания на ищцата на 26.01.2018 г. (изразяващи се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето, контузия на шията и лявата длан и травма на нервни коренчета в шиен отдел), при описаната фактическа обстановка, то основните два въпроса, поставени за разглеждане във въззивното производство, са следните: дали е налице причинна връзка между нанесените от ответницата на 26.01.2018 г. травматични увреждания и последвалото усложнение в здравословното състояние на ищцата, довело до необходимостта на оперативно лечение на дискова херния в шийния отдел на гръбначния й стълб през м. октомври 2022 г. в Турция (т.е. дължи ли се обезщетение от ответницата и за претърпени от ищцата неимуществени вреди от вагинално кървене и дискова херния на ниво С5-С6); какво е дължимото обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания от получените травми, причинени от ответницата.

Въззивният съд е обсъдил детайлно и подробно събраните по делото доказателства и е приел за установено, че на 26.01.2018 г. ответницата, непредизвикана от поведението на ищцата (тъй като по делото не е установено ищцата да е предприела словесни или физически действия, които да провокират агресивното поведение на ответницата), е нанесла с дясната си ръка удари в областта на главата на ищцата – в дясната половина на лицето, в дясна теменна и тилна област, като преди това я била хванала с лявата си ръка за косата. При това движение е имало дърпане и извиване на главата на ищцата, която пък същевременно се опитвала и да се предпази с лявата си ръка. Причинените при ударите травми са били по окосмената част на главата (установени окръглени, силно болезнени подутини с диаметър около 3-4 см), по дясната повърхност на носа с кръвонасядане с диаметър около 15 мм.; по задната повърхност на шията, по срединната линия, вкл. в областта под С7 (седми шиен прешлен); по задната повърхност на лявата длан, в основата на 4-5 пръсти с кръвонасядане с диаметър около 10 мм.

Въззивният съд е кредитирал като обективни и компетентно дадени заключенията на първоначалната единична СМЕ и на тройната СМЕ и допълнително дадените обяснения от експертите непосредствено пред съда, според които не е налице причинно-следствена връзка (нито като пораждаща причина, нито като причина за усложнение) между нанесените травматични увреждания на ищцата на 26.01.2018 г. и констатираната и оперирана през 2022 г. в Турция дискова херния в шийния отдел на гръбначния й стълб. Въззивният съд не е кредитирал заключението на експерта доктор П., като е приел, че то се характеризира с вътрешни несъответствия и липса на логичност при защита на поддържаната теза, като вещото лице не се е основало на приобщените по делото медицински документи и техния анализ, а заключението се явява изолирано предвид другите две заключения и останалите събрани по делото доказателства.

Въззивният съд е приел, че появата на дискова херния в шийния отдел на ниво С5-С6, както и останалите установени във времето изменения в гръбначния стълб на ищцата, са резултат от дегенеративни процеси в организма й и не са свързани с нанесените травматични увреждания на 26.01.2018 г. Този извод е аргументиран с екстензионният механизъм на травмата (чрез разтягане, изтегляне), при който може да се получи увеличаване на шийната лордоза, а не изглаждане на лордозата или кифоза. Вещите лица са констатирали наличието на остеофитоза и са изяснили, че остеофитите се образуват в продължителен период от време и представляват отлагане на калций и вкостяване на лигаменти. Констатираната многоетажност на находките при образното изследване от 30.01.2018 г. (дискова протрузия на ниво С5-С6 и бълджинг на интервертебралния диск на нива С4-С5 и С6-С7), както и находките на ръбови остеофити, говори по-скоро за хроничен дегенеративен процес. Изяснено е, че „бълджинг“, „протрузия“ и „дискова херния“ са различни степени на увреждане на междупрешленния диск – при бълджинга има изпъкване на диска в цялата си обиколка (над 75% от обиколката му е изпъкнала), като може да има леко разтягане, без разкъсване на фиброзните влакна; при „протрузията“ отново е налице изпъкване, но то е локално и отново няма разкъсване на фиброзните влакна. Това е обратим процес и може да бъде в резултат на хроничен дегенеративен процес. Хернирането на нуклеуса е при наличие на разкъсване на тези влакна. Поради липсата на предходни (преди 2018 г.) образни изследвания и наличието на белези за дегенеративни процеси, вещите лица не могат да приемат, че установената дискова протрузия е била в резултат на травмата от 26.01.2018 г.

Констатираното заболяване Hallux valgus не е свързано с травмата от 2018 г. Ювенилната сколиоза, констатирана при рентгеново изследване на 11.02.2021 г. може да предизвика болков синдром, но не е свързана с травмата, тъй като е налична в гръден и поясен отдел на гръбначния стълб. Установеното на 21.04.2021 г. при рентгеново изследване на шийните прешлени наличие на спондилолистеза (приплъзване на прешлените един спрямо друг) на ниво С4-С5, е липсвало при предходните образни изследвания, поради което същата не е резултат от травмата през 2018 г. Диагностицираната 4 години по-късно на 10.10.2022 г. дискова херния на С5-С6 с миелокомпресия и миелопатия и с компресия вдясно, също не е свързана с травмата, тъй като не е визуализирана през 2018 г. и освен това няма такъв неврологичен дефицит след травмата. Описаното при прегледа на 12.10.2022 г. от специалиста е, че е установена новопоявила се слабост за дясната ръка. Поради находката от ЯМР, направен в Турция за наличието на компресия на нервни коренчета на лумбалния отдел L4-L5, се подкрепя хипотезата за дегенеративни изменения в гръбначния стълб на ищцата. Същата се подкрепя и от следващите изследвания – ЕМГ от 21.11.2022 г. с данни за лекостепенна двустранна С5-С6 радикулопатия по предимно демиелинизиращ тип с вероятно вертеброгенна етиология и МРТ на шиен отдел от 21.11.2021 г. с новоописани находки – на С4-С5 релативна стеноза на спиналния канал, С6-С7 десностранна неврофораминална дискова херния – същите са резултат от напредването на дегенеративните промени и не са резултат от травмата. Експертите са съобразили изложеното от свидетеля Т., че ищцата е носила шийната яка над 10 дни (около месец и половина), което води до отслабване на шийната мускулатура и може да нанесе вреди на гръбначния стълб. По правило лечението на травмата на нервни коренчета включва имобилизация, а не и физиотерапия и рехабилитация. В случая е установено, че ищцата е имала оплаквания и потърсила лекарска помощ след периода на бременността през 2020 г. Бременността е основен етиологичен фактор при появата на дисковите хернии в лумбалния отдел, но физиологичното разхлабване на съединителната тъкан по време на подготовката на организма за родов акт, засяга съединителната тъкан в целия организъм и може да бъде допълнителен фактор за образуване на дискови хернии и в други отдели на гръбначния стълб. Отделно от това, наличието на Hallux valgus се свързва с повишен риск от дегенеративни гръбначни заболявания (около 2 пъти по-висок риск спрямо хората без такова заболяване). Това е така, защото това заболяване води до промени на натоварването по оста на гръбначния стълб. Ювенилната сколиоза също би могла да е причина за преразпределение на това натоварване. Никотинът пък има инхибиращо (подтискащо) действие върху клетъчната пролиферация и синтез на извънклетъчен матрикс на клетките в нуклус пулпозус, поради което и той има доказан ефект за формирането на дегенеративни гръбначни заболявания. Именно по тази причина д-р В. неколкократно е съветвал ищцата за редукция на тютюнопушенето. Евентуално неправилна статична поза в ежедневието на работното място са основен фактор за развитието на дискова херния в шийната област. Съобразено е и направеното от експертите допълнение, че нанесените от ответницата удари по главата на ищцата, не могат да създадат компресия в междудисковото пространство. За да се създаде такава компресия, са били нужни по-силни удари и тогава ищцата нямало да се „отърве“ с установените подутини по главата. Поради това тези удари в състояние на екстензия не могат да предизвикат „медианна и двустранна парамедианна дискова протрузия“. Наличието на увреждане на гръбначния стълб и към 2018 г., изводимо от наличието на остеофити, е възможно да е засилило болковите усещания поради нанесените травми. Еднозначно се поддържа, че травмите от 26.01.2018 г. не са ускорили дегенеративните промени, които ищцата е имала преди инцидента, които са се развивали и след него и ще ги има и в бъдеще. Травмите не са и отключили тези дегенеративни процеси.

Не е установена причинно-следствена връзка и между нанесените травми на 26.01.2018 г. и оплакванията на ищцата от 28.01.2018 г. за вагинално кървене.

От правна страна въззивният съд е приел, че дисковата херния на шийния отдел, установена през 2022 г. и оперирана в Турция, доколкото изцяло е в резултат на дегенеративно гръбначно заболяване и няма травматичен произход, не се намира в причинно-следствена връзка с деянието на ответницата.

В резултат от нанесените от ответницата удари на 26.01.2018 г., ищцата е претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в отоци по окосмената част от главата, кръвонасядания в областта на лицето и лявата длан, контузия на шията с травма на нервни коренчета в шийния отдел. В своята съвкупност същите са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Травмите са наложили болничен престой за периода от 30.01.2018 г. до 05.02.2018 г., при който е било приложено консервативно лечение на травмата на нервните коренчета с обезболяващи медикаменти и имобилизация с мека шийна яка за 10 дни, като възстановителният процес според експертите е завършен за около 2-3 седмици. Състоянието при изписването на 05.02.2018 г. е било с подобрение – без неврологичен дефицит, редукция на болевата симптоматика, изтръпванията на лявата ръка обаче персистирали. Продължителността на възстановителния период изцяло кореспондира с изявлението на ищцата, направено в първото заседание по делото, че след побоя през м. януари 2018 г. тя не е могла да осъществява работата си за около 1 месец поради емоционални и физически причини. Въззивният съд е приел, че към момента на нанасяне на травмите и за периода на възстановяването, ищцата е претърпяла значителни болки в областта на врата, била е обездвижена за период от 10 дни с шийна яка, имала е ограничени и болезнени движения за горните крайници и изтръпване по пръстите на лявата ръка. Наличието на увреждане на гръбначния стълб към 2018 г., изводимо от наличието на остеофити и други остеохондрозни промени в шийния отдел на гръбначния стълб (бълджинг и протрузия), е засилило болковите усещания, причинени от нанесените травми. Отчетени са начинът на извършване на нападението и механизмът на нанасяне на вредите – налице е неоправдано и изненадващо физическо нападение, предизвикало силен уплах, страх и болка у ищцата, чувство за безпомощност за защита на своята телесна неприкосновеност и тази на намиращите се на задната седалка две малки деца. Нападението е било внезапно и е извършено с необяснима дързост и интензивност спрямо човек, който е седнал със закопчан предпазен колан и откъм незащитената му тилна част. Като емоционална реакция на случилото се (изпитано чувство на унижение от това, че непровокирано е била нападната и удряна пред Д. Т. и пред децата), е дошло решението на ищцата да се разделят с Д. Т., което е продължило за период от около 6 месеца. В тази насока въззивният съд е кредитирал неговите показания, като не е кредитирал показанията на разпитаните като свидетели родственици на ответницата, че за този период Т. е заживял с В. Г..

Въззивният съд е приел, че горното се подкрепя изцяло и от заключението на съдебно-психиатричната експертиза, според която в резултат на инцидента ищцата е изпитала симптоми от тревожно-фобиен характер, свързани както с преживения внезапен психичен стрес (дистрес), така и с дискомфорта и болките от получените телесни травми. Тези симптоми отговарят на диагнозата „Разстройство в адаптацията”. Същите са отзвучали постепенно и в рамките на месеци, като се актуализират и емоционално преживяват само при ситуации, свързани с травмата. Актуалният психичен статус на ищцата не показва психопатологични отклонения от нормата, с изключение на безсъние, което обаче е с неустановено начало (според експерта – с давност повече от 2 години). Налице са последици от непреработена психотравма, изразяващи се във фобийно-тревожни симптоми – доминантно фокусиране към „бившата съпруга” и всичко, свързано с нея; страхове за собственото и на семейството й бъдеще и здраве.

С оглед установеното относно вида на травмите – физически и психически, периода на възстановяването (около 1 месец за физическите и няколко месеца за психическите), имайки предвид младата възраст на ищцата, която към датата на инцидента е била на 31 години, последващото нормално развитие на личния и семейния й живот – връщането на работното място до момента на бременността, сключването на граждански брак и създаването на хармонична семейна среда с настоящия й съпруг, раждането на общото им дете, както и актуалните икономически условия в страната към м. януари 2018 г. (размер на минималната работна заплата от 510 лв. и среден паричен годишен доход на едно лице за 2018 г. в размер на 5 940 лв.), въззивният съд е приел, че адекватното парично обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди следва да е в размер на 5 000 лв.

Ето защо решението на първата инстанция е потвърдено в частите, с които е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата над необжалваната от В.-Л. К. Г. част от 3 000 лв. до дължимия размер от 5 000 лв., както и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лв. до 25 000 лв., както и е отменено в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за разликата между дължимия размер от 5 000 лв. до присъдения размер от 15 000 лв. и иска в тази му част е отхвърлен.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. „Следва ли съдът при определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД да отчита инфлацията и покупателната стойност на парите към момента на постановяване на решението?“;

2. „Към кой момент съдът следва да определи обезщетението за неимуществени вреди – към датата на увреждането или към по-късен момент, когато уврежданията вече са се проявили – хронична увреда на нервните коренчета и извършена операция на дисковата херния?“;

3. „Следва ли съдът да отчита трайността и продължителността на увреждането при преценката на справедливостта по чл. 52 ЗЗД?“;

4. „Допуска ли се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди без да се отчитат икономическите условия към момента на решението, включително инфлацията и обедняването на населението?“;

5. „Допустимо ли е съдът да пренебрегне множество последователни и съществени медицински доказателства, без да обсъди съдържателно техните медицински изводи?“;

6. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани по надлежния процесуален ред доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?“;

7. „Допустимо ли е съдът да не обсъди наличието на причинно-следствена връзка между травма и по-късно проявена хронична патология, въпреки първоначално документирани симптоми, образни изследвания и решение на ТЕЛК?“;

8. „Следва ли съдът да установи механизма на извършване на деликта, като обсъди и направените възражения от страните по този въпрос?“;

9. „Какви са приложимите критерии за справедливо овъзмездяване на причинените в резултат на деликт неимуществени вреди и следва ли съдът при определяне на обезщетението да отчита комплексното влияние на увреждането върху всички сфери на личния и професионалния живот на пострадалия?“;

10. „Следва ли съдът да обсъди психотравмата като самостоятелна вреда, когато тя е установена от психолог и отразена в медицински документи?“;

11. „Може ли съдът да не възприеме заключението на съдебните експертизи, без да се мотивира защо, в съответствие с нормата на чл. 202 ГПК и трябва ли съдът независимо дали възприема или не експертното заключение, да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“;

12. „Длъжен ли е съдът при наличие на противоречиви експертни заключения на вещи лица да изложи мотиви по какви съображения възприема едното, а не кредитира другото заключение?“;

13. „Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?“;

14. „Нарушава ли се принципът на ефективност на съдебната защита (чл. 6 ЕКПЧ и чл. 47 от Хартата на ЕС), ако съдебният акт не защитава пълноценно пострадалия от телесна повреда, въпреки доказаните й последици?“;

15. „Нарушава ли се правото на ефективна съдебна защита, когато съдебния акт не защитава пълноценно правото на лична неприкосновеност и не разглежда изцяло претърпените страдания?“;

16. „Дължи ли съдът мотиви относно защо приема една експертиза вярна, а други – не, когато последните са подкрепени от клинични изследвания и обективни находки?“.

Поддържа се наличието и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 1 и 4 от изложението. Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД, като при прилагане на принципа за справедливост съдът се ръководи от критериите, указани в т. 11 от Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. В практиката на ВКС е прието, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчитат и обществено-икономическите условия в страната, като гаранция, че присъденото от съда обезщетение ще осигури точен паричен еквивалент на претърпените неимуществени вреди. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, след като е обсъдил всички установени по делото правнорелевантни факти, които според указанията в ППВС № 4/1968 г. формират съдържанието на понятието „справедливост”. В мотивите към решението въззивният съд е подчертал изрично, че при определяне на размера на обезщетението съобразява и обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, чието отражение са размерът на минималната работна заплата и средният паричен годишен доход на едно лице за 2018 г.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по въпроси №№ 9 и 10 от изложението. При определяне на размера на обезщетението за неимуществените вреди въззивният съд е съобразил практиката на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 4/1968 г. и в множество решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - извършил е преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост – съобразил е вида и характера на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените от ищцата болки и страдания, вида на проведеното лечение, продължителността на възстановителния период, отражението върху психиката на ищцата, механизмът на нанасяне на вредите, младата възраст на ищцата, последващото нормално развитие на личния и на семейния й живот. Определянето на обезщетение в размер, по-нисък от претендирания с иска по чл. 45 ЗЗД, не е обусловено от несъобразяване на обезщетението с релевантните за приложението на чл. 52 ЗЗД факти, а е резултат от извода на въззивния съд, че с оглед на установените в хода на делото факти справедливият паричен еквивалент на вредите, които е претърпял ищцата, възлиза на сумата 5 000 лв.

С оглед изложеното, по въпроси №№ 1, 4, 9 и 10 отсъства допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпроси №№ 2 и 3 от изложението са зададени некоректно и инкорпорират в съдържанието си поддържаните в касационната жалба оплаквания, че въззивният съд не е присъдил на ищцата претендираното от нея обезщетение за неимуществени вреди, въпреки че по делото е доказана причинна връзка между получените през месец януари 2018 г. травми и дисковата херния, наложила оперативно лечение. Тази теза е в очевидно противоречие с мотивите към обжалваното решение, в които въззивният съд е посочил ясно и недвусмислено, че такава причинна връзка не е доказана по делото, тъй като от събраните по делото писмени доказателства и от кредитираните заключения на първоначалната и комплексна СМЕ е установено, че дисковата херния на шийния отдел, установена през 2022 г. и оперирана в Турция, е изцяло в резултат на дегенеративно заболяване на опорно-двигателния апарат на ищцата и няма травматичен произход.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроси №№ 5, 6, 7, 8 и 13 от изложението. Въззивният съд, като инстанция по същество на правния спор и при съобразяване с правомощията си по чл. 269 ГПК, е изложил собствени фактически и правни изводи, извършил е самостоятелен анализ на допустимите и относими към спора доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната взаимна връзка, подвел е установените факти под приложимата материалноправна норма, разгледал е релевантните доводи и възражения на страните и е отразил изводите си в мотивите към решението, в съответствие с изискванията на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК. При извършване на преценка дали е налице причинна връзка между нанесените от ответницата на 26.01.2018 г. травматични увреждания и появата на дискова херния в шийния отдел на гръбначния стълб на ищцата, въззивният съд е взел предвид констатациите в кредитираните заключения на приетите по делото първоначална и комплексна СМЕ и разясненията, дадени от вещите лица при изслушването им в съдебно заседание, като становищата на вещите лица са ценени не самостоятелно, а в съвкупност с допустимите и относими писмени доказателства.

Във връзка с въпроси №№ 11, 12 и 16 от изложението следва да се има предвид, че според трайно установената практика на ВКС (Решение № 57 от 08.05.2014 г. по гр.д.№ 7493/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 324 от 13.07.2011 г. по гр.д.№ 378/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 224 от 07.01.2019 г. по гр.д.№ 612/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.) заключението на вещото лице трябва да бъде пълно, ясно и мотивирано. Експертът следва да посочи не само изводите, които прави във връзка с поставената му от съда задача, но и конкретните факти, които обосновават тези изводи. Целта на експертизата е да изнесе пред съда всички онези факти и връзки между тях, за които са необходими специални знания и по този начин да подпомогне съда при формиране на фактическите, а оттам и на правните му изводи по спора. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице. Когато съдът отхвърля заключението на вещото лице или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си, като посочи причините, поради които не възприема това заключение. Заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът следва да прецени доказателствената сила на заключението на вещото лице, съобразно обосноваността му, като изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. При наличие на няколко противоположни по смисъл заключения по едни и същи въпроси, съдът, на основание чл. 202 ГПК, е длъжен да обсъди всички заключения и изложи аргументи, защо възприема или не всяко едно от тях. В конкретния случай, в съответствие с постоянната практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил заключението на приетите по делото две единични съдебно-медицински експертизи и една комплексна такава, заедно с останалите събрани по делото доказателства, и се е аргументирал подробно и ясно защо кредитира заключението на първоначалната единична СМЕ и на комплексната такава, а не кредитира заключението на СМЕ, дадено от доктор П., поради което и по тези питания не е налице допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не обосновават допускане на касационно обжалване и въпроси №№ 14 и 15 от изложението. При разрешаване на спора за размера на обезщетението за неимуществени вреди, въззивният съд е извършил преценка кои твърдения за настъпили вреди в причинна връзка с деликта намира за доказани и кои счита за недоказани, като тази преценка е израз на неговата решаваща правораздавателна дейност като втора инстанция по съществото на спора и не може да се разглежда като нарушение на правото на ефективна съдебна защита.

Не е налице и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция от текста на решението, без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивния акт. В случая обжалваното решение не страда от пороци, още по-малко с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на изводите на съда със събраните доказателства и с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на настоящото дело касаторката следва да заплати на ответницата по касация разноските за защита пред ВКС – сумата 1 000 лв. (л. 112 от делото), превалутирана съгласно ЗВЕРБ на сумата 511,29 евро.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия