Определение № 492 от 13.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 378/2009 г.

Производството е образувано по чл.274 ал.З ГПК. [фирма] е обжалвала определението на Пловдивския окръжен съд № 885 от 31.03.2009г. по ч.гр.д.№ 807/2009г., потвърждаващо определението на Пловдивския районен съд от 17.12.2008г. по гр.д.№ 2747/2008г., с което е отказано да бъде привлечена като трето лице-помагач на ответника В. К. Ш.. Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима. Тъй като се обжалва определение на въззивен съд по чл.274 ал.З ал.1 т.2 ГПК касационното обжалване е допустимо само при наличието на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК - когато въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос и го е разрешил в противоречие с практиката на ВКС, този въпрос е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Само при наличието на тези основания частната жалба може да бъде разгледана по същество. В изложението за допускане на касационното обжалване касаторите по настоящото дело поставят въпроси за предпоставките, при които следва съдът да допусне привличане на трето лице-помагач по делото и се обосновава правният интерес от привличането за ищцата. Тези въпроси нямат пряко значение за разрешаване на спорния въпрос относно основателността на искането, защото въззивният съд не се е мотивирал с отсъствието на правен интерес. Той е приел, че В. Ш. е законен представител на юридическото лице - ищец и поради това не може да участва по делото и в друго, лично качество - като подпомагаща страна. Това становище е съобразено със съдебната практика, която приема за недопустимо законният представител да участва в делото и в лично качество при наличие на противоречиви интереси, каквито биха били налице между ищеца и третото лице-помагач, което има интерес да издейства благоприятен за ответника резултат по делото. Ето защо поставените въпроси макар принципно да са съществени като свързани с правото на защита, не са относими към предмета на производството по частната жалба и съответно не могат да служат като основание за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК. Не е налице и второто основание, на което се позовава касаторката — за постановяване на определението в противоречие с практиката на ВКС, защото в цитираните от нея TP 1/2001г. и Р № 109 /1985г. на ВС ОСГК не се дава различно от направеното от въззивния съд разрешение за предпоставките, при които е допустимо да бъде привлечено трето лице-помагач - в първото решение са дадени разяснения за недопустимостта на привличането пред втората инстанция и извън преклузивния срок, установен в чл.175 ал.1 ГПК /отм./, а във второто са разгледани въпросите за процесуалното положение на подпомагащата страна и задължението на съда да я призовава при изрично изразено от нея съгласие за встъпване по делоото. По останалите въпроси свързани с неприетите за разглеждане от съда материалноправни възражения, направени от ответницата с отговора на исковата молба ВКС не следва да се произнася, защото в тази част определението по чл. 140 ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване. С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК и частната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение