Определение № 1964 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2523/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от малолетната Й. С. Г., чрез нейната майка и законен представител Е. И. Г., срещу решение (с характер на определение) № 2158 от 27. 04. 2023 г. по в. ч. гр. д. № 4311/2022 г. на СГС, ГО, IV-Г състав, с което е потвърдено решение (с характер на определение) № 2887 от 01. 04. 2022 г. по ч. гр. д. № 10270/2022 г. на Софийския районен съд, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата на малолетната Й. С. Г., подадена чрез нейната майка и законен представител Е. И. Г., да бъде вписан отказът й от наследството на М. Х. Х., починала на 01. 02. 2015 г. Излагат се съображения за незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускането му до касационно обжалване по въпроса: „Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК“. С определение № 2313 от 25. 07. 2023 г. производството по делото е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 7, вр. чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по т.д. № 1/2021 г. на ОСТК на ВКС, в предмета на което е включен и поставеният от частния жалбоподател въпрос. По тълкувателното дело е постановено тълкувателно решение № 1/2021 от 23. 01. 2024 г. по т.д. № 1/2021 г., ОСГК на ВКС, поради което е налице основание по чл. 230, ал. 1 ГПК за възобновяване на производството по делото и разглеждане на частната жалба. На поставения въпрос е отговорено, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. В този смисъл са и изводите на въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение. По-конкретно, въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК предвижда защита на ненавършилите пълнолетие лица, предвиждайки нищожност на отказ от права, извършен от ненавършили пълнолетие лица, че отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на цитираната разпоредба, че разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ЗН също въвежда защита на интересите на ненавършилите пълнолетие лица и правата им не са застрашени с приемане на наследството по опис. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид формирането на задължителна съдебна практика по посочения по-горе въпрос. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,