Определение № 334 от 18.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2324/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Ф. Х. Р., лично и като майка и законен представител на М. Ш. Б., против решение № 736/28.03.2019г. по гр.д.№ 4167/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 1306/01.03.2018г. по гр. д. № 964/2017г. на Софийски градски съд, ГО, 20 състав в частта за отхвърляне на исковете с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на касаторите срещу „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД за заплащане на разликата над 140 000лв. до 180 000лв. за Ф. Х. Р. и над 150 000лв. до 200 000лв. за М. Ш. Б., чрез неговата майка и законен представител Ф. Х. Р., които суми представляват застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Ш. Б. Р., загинал при ПТП на 14.06.2016г. Касаторите поддържат, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ДЗИ-Общо застраховане”ЕАД не е подал писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение в атакуваната с касационната жалба част, въззивният съд е констатирал, че спорен пред него е въпросът за определяне на справедливото по смисъла на чл.52 ЗЗД обезщетение за претърпените неимуществени вреди от съпругата и детето на починалия при ПТП на 14.06.2016г. Ш. Б. Р.. САС е съобразил показанията на разпитаните свидетели, въз основа на които е счел за установено, че приживе Ш. Р. е бил добър, сърдечен и работлив млад човек /към датата на ПТП на 30г./, грижовен и всеотдаен баща и съпруг, сплотяващ семейството си, което е живеело в отношения на обич, подкрепа и разбирателство. Съдът е отчел, че към датата на ПТП съпругата на починалия е била на 29г., а детото на 9м. Спрямо всеки наследник са били отнесени релевантните за спора факти относно: конкретната възраст, съдържанието на сложилата се с починалия връзка, отражението на загубата му с оглед прекъснатия в началото съвместен живот и лишаването на ищците завинаги от най-близкия им човек. САС е разгледал и установените обстоятелства за преживените психически болки и емоционални сривове у съпругата, както и трудностите, които ще среща невръстното дете в процеса на израстване и осъзнаване. Така доказаните факти е отнесъл към момента на ПТП и съществуващите в страната социално-икономически условия, както и конкретните нива на застрахователно покритие, поради което е заключил, че обезщетения в размер на 140 000лв. за съпругата и 150 000лв. за детето се явяват справедливи с оглед претърпените от ищците неимуществени вреди. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани множество правни въпроси, обединени в групи 1, 2, 3, 4 и 5, които в своята цялост, независимо от нюансирането на формулировката им, насочват към обуславящия изхода на спора въпрос относно критериите, от които решаващият съд следва да се води при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, за да се яви то справедливо съгласно чл.52 ЗЗД и как те следва да се обсъдят от него. Допълнително соченото основание за достъп до касация е това по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и ВС - ППВС №4/68г., и практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 151/12.117.2013г. по т.д. № 486/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 104/25.07.2014 по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 124/11.11.2010г. по т.д. № 708/2009г. на ВКС, II т.о., Решение № 88/17.06.2014г. по т.д. № 2974/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о., Решение № 1/26.03.2012 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, II т.о. и мн. други. По отношение на въпросите относно ниската възраст на претендиращото обезщетение за неимуществени вреди малолетно дете и как тя следва да се отчете като критерий се въвежда и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Сочи се и наличието на хипотеза на „очевидна неправилност” по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че не е осъществено допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставените правни въпроси. Предвид задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС №4/68г., ППВС № 2/1984г., ППВС № 4/1961г. и ППВС № 5/1969г. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се определи размерът на обезщетението, съставляващ справедливо овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди в резултат от деликта, който е причинил смърт, е необходимо да се отчете: възрастта на пострадалия, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значения са и редица други обстоятелства, включително социално-икономическите условия в страната към момента на деликта, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди. В разглеждания случай САС в съответствие с така посочената задължителна практика е направил своята преценка за проявлението на различните релевантни обстоятелства, като отчитането им не е формално, а поотделно е разгледал всяко едно от тях и е съобразил комплексното им отражение върху физическото и психическото здраве, емоционален и социален живот на наследниците на починалото лице. Решаващият състав е изследвал релевантни за спора доказателства относно създадените приживе взаимоотношения в семейството на пострадалия – със съпругата и малолетното дете, отчел е възрастта на всеки наследник и на починалия, общественето положение на последния, съпоставил е живота на семейството преди и след трагедията, подробно е изложил мотиви за състоянието на младата жена след загубата на съпруга й, а по отношение на детето е изследвал бъдещото проявление на внезапната и ранна смърт на бащата върху процеса на израстване и съзряване на сина. Несъгласието на касаторите с фактическите изводи въз основа на така обсъдените доказателства представлява оплакване за необоснованост на въззивното решение и същото не може да бъде проверявано от настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК. Съобразена е била и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Именно икономическата конюнктура е в основата на нарастване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Необходимо е да се посочи, че в цитираната в изложението съдебната практика: Решение № 28/09.04.2015г. по т.д. № 1948/2013г. на ВКС, II т.о., Решение № 83/06.07. 2009 г. по т. д. № 795/2008 г., II т. о. и др., е застъпено разбиране, че установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение, а следва да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния момент – моментът на настъпване на увреждането, т.е. те са ориентир при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претендирано по пряк иск на увредения спрямо застрахователя. В нито едно от посочените от касаторите за съпоставка с обжалваното въззивно решение: Решение № 104/25.07.2014г. по т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/07.05.2013г.по т.д. № 490/2012г. на ВКС, II т.о. и Решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, I т.о. /постановените от други съдилища решения не съставляват относима към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съдебна практика/ касационните състави не са посочили, че социално-икономическите условия към момента на увреждането имат самостоятелно значение на критерий, при това основен за определяне на конкретните обезщетения. Дадените разрешения по приложението на чл.52 ЗЗД в тях се основават на констатираните конкретни и специфични за казуса обстоятелства, които не са аналогични с процесния случай. По т.д. № 2998/2013г. на ВКС, I т.о. акцентът е върху изключителните трудности, с които се сблъскват съпругата и двете малолетни деца след смъртта на техния съпруг и баща – многочленно семейството, което разчита основно на подаяния и дарения, тъй като живее в район, в който изключително трудно се намира работа; след инцидента съпругата за една година отслабва с около 20 килограма, а по-голямото от двете деца /две и дванадесет годишни/, получава страхова невроза и почти всяка нощ се събужда от кошмари. По т.д. № 490/2012г. на ВКС, II т.о. претенцията е от двама родители загубили единственото си дете – син на 17г. В казуалната част на решение № 215/03.02.2017г. по т.д. № 2908/2015г. на ВКС, I т.о. е прието, че формираната от решения на ВКС съдебна практика за обезщетяване вреди от смъртта на родственици по права линия, настъпили през определена година, варира в посочения диапазон, но подобен формален критерий не би могъл да бъде съобразим, аналогично на недопустимо формално съобразяване на действащите към същия момент лимити на застрахователна отговорност, съгласно пар.27 от ПЗР на КЗ /отм./. Всеки конкретен случай е зависим от обхвата на твърдяните и доказани вреди, не само по вид, но и по съдържание, и обусловен от личността на пострадалия, претендиращ обезщетението, от собствената му устойчивост, адаптивност към вредата и възможност за преодоляване. Като в конкретния случай съдът е приел, че не се касае за установени единствено общ бит и добри, подразбиращи се от нормална семейна връзка, отношения, а за взаимна отдаденост между родители и деца /починалите са били на възраст между 17 и 19 години, трима от които абитуриенти/, оценено е било съдържанието на взаимоотношенията, тяхната пълноценност, моралната удовлетвореност и гордост на родителите и напълно оправданите им очаквания за обещаващо бъдеще на децата им, което с удовлетворение и радост да споделят. Отчетен е бил и общоизвестният факт за публично оповестяване на трагедията, с широко разгласяване и коментар в медиите, което несъмнено е съставлявало допълнително травмиращо обстоятелство за ищците. Следователно по отношение на поставените правни въпроси не е осъществено допълнителното условие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за достъп до касация. Наличието на създадена съдебна практика, която не е противоречива и същата не подлежи на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия, изключва наличието на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Не е налице и сочената предпоставка „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай се твърди явно несъответствие на обжалваното решение с общественото разбиране за справедливост, което като довод се отличава с висока степен на абстрактност. Поради което същото не може да се отнесе не само към конкретно касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, така и към категорията на посочените по-горе особено тежки пороци, които могат да се констатират без навлизане в проверка по същество на обжалвания акт. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд