Определение № 60 от 17.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4137/2021 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Ц. О. М., чрез адвокат И. В., срещу въззивното решение на Плевенски окръжен съд №139/17.06.2021г. по в.г.д.№326/2021г., в частта, с която е определен режим на личен контакт на детето Ц. Ц. М. с касатора и в частта, с която е определен размерът на дължимата от последния месечна издръжка за разликата над 180 лв. до 200 лв. В жалбата са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на атакуваното решение. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради неправилна оценка на събраните по делото доказателства. Насрещната страна Р. П. П., редовно уведомена чрез адв.А., не е депозирала писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд е отменил решението на първостепенния Районен съд Червен бряг в частта, с която е определен режим на лични контакти на детето Ц. Ц. М. с бащата Ц. О. М. и е определил нов, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с право на преспиване по местоживеене на бащата за времето от 09.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя; един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници, всяка нечетна година, от 09.30 часа на 24 декември до 18.00 часа на 25 декември; по време на Новогодишните празници, всяка четна година, от 09.30 часа на 31 декември до 18.00 часа на 01 януари; по време на Великденските празници, всяка четна година, от 09.30 часа на Велики четвъртък до 20.00 часа на В. събота и всяка нечетна година от 09.00 часа на В. неделя – В. до 20.00 часа на Велики понеделник; за рождения ден на детето – всяка нечетна година. Със същото въззивният съд е потвърдил решението на Районен съд – Червен бряг в частта, с която е осъдил Ц. О. М. да заплаща месечна издръжка в полза на детето Ц. Ц. М. в размер на 200лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 28.09.2020г. до настъпване на причини за изменението или прекратяването ѝй. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните факти: 1/ Страните по делото са живели на семейни начала, без сключен граждански брак. 2/ От съжителството им е родено детето Ц. Ц. М., ЕГН [ЕГН]. 3/ От месец юли 2020г. детето се отглежда от майката Р. П. П.. 4/ Местоживеенето на детето е в [населено място] бряг, при родителите на майката и същото посещава яслена група. 5/ Грижи за отглеждането му полага майката Р. П., подпомагана от родителите си. 6/ Налице е емоционална връзка родител – дете, като майката е силно мотивирана да продължи да отглежда детето си и притежава положителни качества. 7/ За детето са осигурени подходящи условия за отглеждането му, като сигурна и безопасна среда. Задоволени са всички негови потребности от храна, дрехи, обувки, лични принадлежности, здравеопазване, достъп до детско заведение. 8/ От социалния доклад, изслушан пред въззивната инстанця, се установява, че между родителите са установени добра комуникация и подобрени отношения, които дават основание да се предполага, че по-разширения режим на лични контакти на родителя не упражняващ родителски права, ще даде възможност на детето да се чувства сигурно и спокойно. Посочено е, че е в негов интерес активно да общува и с двамата родители, съобразявайки възрастовите му особености и специфични интереси. 9/ По отношение на доходите на страните, съдът е приел за установено, че майката получава около 950лв. месечно трудово възнаграждение, а бащата – около 1000лв. средно месечно. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че конкретните обстоятелства - установените между страните отношения и нуждата на детето да общува с двамата родители, позволяват да се определи разширен режим на лични отношения на детето с неупражняващия родителските права баща, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца с право на преспиване по местоживеене на бащата за времето от 09.00 часа в събота, до 18.00 часа в неделя; един месец през лятната ваканция на детето, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката; по време на Коледните празници, всяка нечетна година, от 09.30 часа на 24 декември до 18.00 часа на 25 декември; по време на Новогодишните празници, всяка четна година, от 09.30 часа на 31 декември до 18.00 часа на 01 януари; по време на Великденските празници, всяка четна година, от 09.30 часа на Велики четвъртък до 20.00 часа на В. събота и всяка нечетна година от 09.00 часа на В. неделя – В. до 20.00 часа на Велики понеделник; за рождения ден на детето – всяка нечетна година. Посочил е, че този режим е съобразен с възрастта на детето, което към датата на постановяване на решението не е навършило три години и на същото не следва да се създава допълнителен дискомфорт. Изложил е още, че при наличие на добра воля и съгласие между родителите контактите между детето и бащата могат да са с по-интензивен характер от определените от съда, като е посочил че родителите следва да имат активно поведение при осъществяване на срещите между тях. По отношение на издръжката съдът е посочил, че при определяне на размера ѝ са съобразени критериите в чл.142 от СК и указанията дадени в т.4, т.5 и т.6 на ППВС 5/1970г., като са отчетени усилията, които се полагат от родителя, пряко ангажиран с отглеждането на детето. Съобразил е минималния размер на издръжката /определяем като ј от минималната работна заплата, определена с ПМС №331/26.11.2020Г. – чл.142, ал.2 от СК/ в размер на 162,50лв., възрастта на детето и неговите нужди и е определил общата месечна издръжка необходима за отглеждането му в размер на 340лв. С оглед на това е посочил, че бащата следва да поеме заплащането на 200лв. от нея, които няма да представляват особено затруднение за него, предвид трудоспособната му възраст, липсата на данни за влошено здравословно състояние и алиментни задължения към други непълнолетни низходящи лица. Приел е, че разликата до 340лв. следва да се поеме от майката, върху която са преките и непосредствени грижи по отглеждане и възпитание на детето. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни съображения: Постановеното решение е неправилно, необосновано и постановено при нарушаване на съдопроизводствените правила, тъй като изводите на първостепенния съд са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства. Липсват самостоятелни фактически и правни изводи от страна на въззивния съд по отношение на доказателствата и спорните материално правни отношения, поради което се е стигнало до постановяване на решение при грубо нарушение на съществени процесуални правила. Твърди се, че по този начин съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно приложимия закон, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от съществено значение за точното прилагане на закона. Искането е основано на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 ГПК. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване: Съобразно разпоредбата на чл.280 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предвидените в него предпоставки, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. За да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, е необходимо по поставения обуславящ въпрос да е налице необходимост от тълкуване на неясна, противоречива или липсваща правна норма, поради липса на практика на ВКС или при установена такава, която следва да бъде изменена поради промяна в законодателството или в обществените отношения. Точното приложение на закона и развитието на правото е основание за допускане на касационно обжалване, когато тълкуването има за цел да осигури разглеждането и решаването на делата според точния смисъл на закона. В този смисъл са и разясненията дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, в изложението и в самата касационна жалба, подадени чрез адвокат В., от страна на касатора Ц. О. М. не са формулирани въпроси, които са обуславящи правните изводи на въззивния съд, постановил атакуваното решение, нито е посочено значението им за развитие на правото и съдебната практика. Ето защо, съдът не може да допусне касационното обжалване, тъй като не е в правомощията му да извежда служебно правните въпроси и да прави преценка дали те са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /чл.280, ал.1, т.1 от ГПК/, с актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз /т.2/, съответно дали същите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/. Твърденията в изложението, по същността си, представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, които не съставляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. В производството по чл.288 от ГПК не могат да се проверяват изводите на въззивния съд във връзка с правилното приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при преценка на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от тези по чл.281 от ГПК. От друга страна, съдът следи служебно за интересите на малолетното дете на страните. По делата, които имат за предмет определяне режим на лични отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, следва да бъде извършена цялостна преценка на всички конкретни обстоятелства, свързани с интересите на детето, като: родителския капацитет и отношенията на детето към всеки един от родителите, привързаността им, социалното обкръжение, помощта при отглеждане на детето от трети лица, наличието на родителско отчуждение, възрастта и пола на детето, степента на неговата зрялост, емоционалното му състояние, желанието на детето. При разглеждане на делото съдът следва да установи най-пълно тези обстоятелства, които не са изчерпателно изброени, като изхожда единствено от интересите на детето, с цел да осигури тяхната защита. В конкретния случай, въззивният съд не се е отклонил от посочените задължения. При постановяване на решението той е извършил цялостен анализ на събраните по делото доказателства и е разгледал всички относими към преценката на интереса на детето обстоятелства. Възложил е изготвяне на нов социален доклад и е съобразил промяната в отношенията и комуникацията между родителите, настъпила след постановяване на решението от първостепенния съд, която е послужила като основание за определяне на по-разширения режим на лични контакти на детето с неговия баща. Съдът е съобразил възрастта на детето, емоционалната му връзка с майката, средата, в която то се отглежда, както и обстоятелството, че разширените контакти с родителя, който не упражнява родителските права ще му дадат усещане за спокойствие и сигурност. Посочил е още, че определения режим съответства на възрастта на детето и няма да му създаде допълнителен дискомфорт и притеснение. При определяне размера на необходимата месечна издръжка за отглеждането на детето, съдът е приложил точно закона и трайно установената съдебна практика. С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира, че с определения от въззивния съд режим на личен контакт и издръжка, интересите на детето са защитени, като е осигурен баланс между контактите му с родителя неупражняващ родителските права и създаването на спокойна атмосфера за отглеждането му. Съдът счита, че за страните не са налице ограничения, при наличие на общо съгласие, да излизат извън определения от съда режим на лични отношения, като го разширяват според нуждите на детето, поради което не са налице основания и за служебно допускане на касационното обжалване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,