Определение № 50244 от 13.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 1706/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез юрисконсулт Б. К. касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 456/31.03.2022г. по възз.гр.д. № 3048 по описа за 2021г. на Софийски апелативен съд, което е обжалвано само в частта, с която е потвърдено решение № 264417/02.07.2021г. по гр. д. № 11523/2020г. на СГС за осъждането на „Юробанк България“ АД да заплати на Елеонора И. и К. И. следните платени без основание суми, на осн. чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД:

• 28 355,71лв. - валутна разлика между швейцарския франк и лева за периода 11.05.2015г. - 03.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020г. до окончателното изплащане,

• 2 366,49лв. - месечни вноски за лихви за периода от 11.05.2015г. - 03.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020г. до окончателното изплащане,

• 370,58лв. - такса за управление на кредита за периода от 11.05.2015г. - 03.03.2020г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2020г. до окончателното изплащане,

както и, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 4 000лв., за държавна такса в размер на 1 358, 89лв. и за депозити за вещи лица в размер на 700лв.

В касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваните части, поради материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.Касаторът поддържа, че въззивният съд неправилно е отменил основните уговорки за предоставяне и връщане на кредитния лимит в швейцарски франкове, без да отчете факта, че, като част от основния предмет на договора, те не могат да бъдат неиндивидуално уговорени.Счита, че изводите на въззивния съд досежно липсата на уговорка за кредитен лимит в швейцарски франкове не съответстват на събраните по делото доказателства.В тази връзка касаторът въвежда довод за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане от въззивния съд на събраните доказателства.Поддържа, че изводът за неравноправност на уговорките за предоставяне на кредита в швейцарски франкове и за връщането му в същата валута е извършен в нарушение на материалния закон, с доводи, че няма законова разпоредба, непозволяваща уговарянето на кредитен лимит в чужда валута, различна от националната, а напротив, че това е нормална търговска практика.Касаторът оспорва и изводите, че не е предоставил необходимата информация за бъдещото движение на валутните курсове и за прехвърляне на валутния риск на кредитополучателя.Счита за необосновани изводите за заплащането от ищците на суми над дължимите с доводи, че задължението в швейцарски франкове има една и съща стойност, независимо от промяната на курса, както и, че банката не е изменяла едностранно валутата на задължението и не е изисквала от ищците допълнителни плащания във връзка с увеличения курс на швейцарския франк.Касаторът поддържа, че неправилно сумите са присъдени в лева с доводи, че това разрешение противоречи на мотивите на обжалваното решение.Наред с това, поддържа, че в мотивите има неясно досежно това каква е валутата на кредита и каква сума следва да се погасява –швейцарски франкове или в лева. Въвежда и твърдения, че ищците са внасяли швейцарски франкове, които са обменяли другаде, а не при банката при едностранно определения от нея валутен курс.Поддържа, че неправилно в присъдената сума за валутни разлики е включена и валутната разлика върху сумата 2 366.49лв., която банката е осъдена да върне на ищците за увеличения размер на лихвата за процесния период.Счита, че е неправилно присъждането на ищците на суми за погасяване на вноски, които не са направени от тях, а от трети лица, като в тази връзка поддържа, че това възражение на банката изобщо не е обсъдено от въззивния съд.Поддържа, че, ако се вземат предвид възраженията на банката, дължимата сума за валутни разлики е в рамките на 250.22 швейцарски франка.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 касаторът е формулирал следните материалноправни въпроси:

1.В хипотезата на банков кредит, по който цялата сума реално е предоставена на разположение на кредитополучателя и е използвана от него в националната валута на страната/лева/, а не в чуждестранната валута/швейцарски франкове/, уговорена в договора за кредит, задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранната валута /швейцарски франкове/, счита ли се, че договорът е сключен в лева и в коя валута се дължи връщането на кредита?

2.При договор за банков кредит в чуждестранна валута значителната неравнопоставеност между произтичащите от договора права и задължения на страните трябва да се преценява спрямо всички обстоятелства, които продавачът или доставчикът е можел разумно да предвиди при сключването на договора.Тази неравнопоставеност обаче може ли да се преценява в зависимост от развития, настъпили след сключването на договора, като промени в обменния курс, върху които продавачът или доставчикът не е имал контрол и които не е можел да предвиди?Когато липсват доказателства за това, че банката е била в състояние да предвиди развитие в обменния курс между националната валута и швейцарския франк от мащаба на това, което се наблюдава след 2007г., разумно ли е от продавача или доставчика да се изисква да понесе изцяло свързания с повишаването на обменния курс риск или рискът следва да се разпредели като частта от него, свързана с повишаването на курса, се носи от кредитополучателя, а частта, свързана с понижаването му – от банката?

По тях е въведено основанието за допускане до касационно обжалване по т.2, предл.2 на чл.280, ал.1 ГПК, поради противоречие на даденото разрешение с определение по дело С-119/17 на СЕС и решение по дело С-186/16 на СЕС.Наред с това касаторът поддържа, че обжалваното решение противоречи на Директива 93/13.Въведено е и основанието по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК, поради противоречие с решение № 136/20.01.2021г. по т.д.№ 1467/2019г., II т.о., решение № 168/2901.2021г. по т.д.№ 2184/2019г. ., II т.о., и решение № 170/16.03.2021г. по т.д.№ 1901/2019г., II т.о.

Касаторът е въвел допълнителното основание по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК и по следния процесуалноправен въпрос:

Длъжен ли е въззивният съд при разрешаване на делото да обсъди и да се произнесе по всички доводи за неправилност на обжалваното решение, посочени във въззивната жалба? По него касаторът се позовава на решение № 54/03.07.2020г. по гр.д.№ 1991/2019г., I г.о. и решение № 98/12.07.2017г. по гр.д.№ 3871/2016г., III г.о.

Въведено е и основанието по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса за добросъвестността на банката при предоставяне на информация относно валутния риск.

Наред с това, касаторът е въвел бланкетно и основанието по чл.280, ал.2 ГПК.

В подадения чрез адв.В. Волева писмен отговор ответниците по касационната жалба оспорват наличието на въведените основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба.Претендират за присъждането на разноски.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, след като извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че на 13.03.2008г. между ищците и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД(каквото е предишното наименование на ответника) е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 33882, по силата на който банката е предоставила на ищците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 193 000 лева по курс „купува“ за швейцарски франк към лева/евро на банката в деня на усвояване на кредита. Установил е, че, съгласно Приложение № 1 от 03.04.2008г. към договора за банков кредит, датата на усвояване на кредита е 03.04.2008г. и към тази дата приложимият курс „купува“ за швейцарския франк на банката към лева е 1.2091, а определеният съобразно този курс размер на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит на швейцарски франкове по чл.1 от договора е 159 706 швейцарски франка. Въззивният съд е приел за установено, че кредитополучателите са се задължили да върнат кредита, заедно с дължимата лихва, в срок от 212 месеца, на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 2 към договора.Установил е, че годишната договорна лихва е уговорено да се формира като сбор от базовия лихвен процент (БЛП) на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1. 15 пункта, като към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4.5 % (чл. 3, ал. 1 от договора) и е уговорено действащият БЛП на банката за швейцарски франкове да не подлежи на договаряне и промените в него да стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите салони (чл. 3, ал. 5 от договора), а договорените надбавки да не се променят. Приел е за установено, че разрешеният кредит е уговорено да се усвоява по блокирана сметка в швейцарски франкове на кредитополучателя Елеонора И. и да се ползва, като се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в деня на усвояването, за което кредитополучателят е дал своето безусловно и неотменимо съгласие и е оправомощил банката служебно да извършва тези действия, а превалутираната сума се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната валута(чл. 2, ал. 1 от договора).Въззивният съд е установил, че погасяването на кредита е следвало да се извършва във валутата, в която е разрешен и усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят е дал неотменимо и безусловно съгласие и е оправомощил банката(чл.6, ал. 2 от договора).Въззивният съд е приел, че кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката еднократно такса за управление при първото усвояване на кредита в размер на 1.5 % върху размера на разрешения кредит; годишна такса за управление в размер на 0.3 % върху размера на непогасената главница към същата дата и административна такса от 20лв., платима еднократно при подаване на молбата за кредит, като банката си е запазила правото по време на действие на договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл. 20 (чл. 12, ал.1), а измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила в деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора (чл. 4 от договора).Приел е за установено, че кредитополучателят е имал право да погаси предсрочно задължението си - изцяло или частично, въз основа на писмена молба до банката, като при частично или пълно предсрочно погасяване на кредита дължи такса в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница(чл.8, ал.2 от договора). Установил е, че кредитополучателят е имал право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франкове съответно в евро, като се е съгласил да заплати съответната комисионна, съгласно действащата към датата на превалутирането Тарифа на банката, и се е съгласил в тези случаи банката да превалутира кредита в български лева или евро по обявения курс „купува“ на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането, както и да прилага по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по реда на чл. 12, ал. 2 за съответната валута и вид на кредита. Въззивният съд е посочил е, че в чл. 22 от договора се съдържа дефиниция на понятието „превалутиране“ - промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия(чл. 21 от договора). Констатирал е, че в ал.1 на чл. 23, ал. 1 от договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и е съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл. 6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро, като напълно е приел да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и, че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/, произтичащи от промяната във валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит, а в ал.2 на чл.23 от договора е декларирал, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбата на чл.6, ал.2 и чл.20-22 от договора и е съгласен с настъпването им.Въззивният съд е приел, че към договора за жилищен кредит са сключени два анекса между ищците и кредитор „Бългериън ритейл сървисиз“ АД: от 21.12.2012г. за предсрочно частично погасяване на сумата от 33 900 швейцарски и от 27.03.2013г. за предсрочно частично погасяване на сумата от 18 080 швейцарски франка. Констатирал е, че за обезпечаване изпълнението на задълженията по договора на 14.03.2008г. ищците са учредили в полза на банката договорна ипотека върху недвижим имот с нотариален акт № 32, т. ІІ, рег. № 1731, дело № 225/2008г. на нотариус с рег. № 362 на НК.Въззивният съд е посочил, че с молба от 11.03.2008г. ищецът К.И. е поискал замяна на одобрения жилищен кредит с продукта жилищен кредит в равностойността на швейцарски франкове към BGN с намаляващи месечни вноски, но в откритото производство по оспорване на подписа на ищеца в молбата по чл.193 от ГПК от заключението на съдебно-почеркова експертиза е установено, че подписът не е автентичен, и молбата е изключена от доказателствата по делото.Въз основа на заключението на ССЕ въззивният съд е приел за установено, че на 03.04.2008г. по сметката на Елеонора И. за обслужване на кредита, която е била блокирана, поради което в нито един момент тя не е имала достъп до средствата в швейцарски франкове и реално не е могла да се разпорежда с наличните по нея парични средства, са постъпили 159 706 швейцарски франка и на същата дата, по молба от ищцата, банката е превалутирала посочената сума от швейцарски франкове в лева в личната разплащателна сметка на ищцата по курс „купува“ за швейцарски франк на банката за този ден – 1.2091 и по левовата сметка на ищцата са постъпили 193 100 лева.Въз основа на заключението на ССЕ въззивният съд е установил, че обслужването на кредита е извършвано чрез вноски в швейцарски франкове, като на 03.03.2020г.кредитът е бил окончателно погасен. Въззивният съд е приел за установено въз основа на заключението на ССЕ и таблицата към него, че, в резултат от валутната разлика в курса на швейцарския франк спрямо лева за процесния период – 11.05.2015г. - 03.03.2020г., заплащайки задължението по договора в швейцарски франкове вместо в лева, ищците са надплатили 28 355,71лв.Установил е, че, поради промяната на размера на възнаградителната лихва в резултат от промяната на БЛП спрямо първоначалния размер на възнаградителната лихва при сключване на договора, за същия период ищците са надплатили сума в размер на 1 332,04 швейцарски франка или 2 366,49лв., както и са надплатили и сума за годишна такса за управление на кредита по чл.4.2 от договора в размер на 370,58лв.

Въззивният съд е приел за неоснователно оплакването на банката за неправилност на изводите на първоинстанционния съд във връзка с оспорените клаузи относно валутата на отпускане на кредита и погасяването му в швейцарски франкове, а именно, че същите не са индивидуално договорени, както и за неправилност на изводите за нищожност на клаузите на чл. 1, ал. 1 и чл. 1, ал. 3, както и ал. 1 и 3 на чл. 2 от процесния договор за кредит. Въззивният съд е посочил, че при доказателствена тежест за банката да докаже дали е проведено или не индивидуално договаряне, такова доказване не е проведено.Формирани са мотиви, че посочените клаузи от договора са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като те не са индивидуално договорени по см. на съдържащата се в нея легално определение. Посочил е, че в случая няма данни да е осъществено индивидуално договаряне, а договорът е стандартен – предлаган за всички клиенти, за съответния вид кредитен продукт и валута на отпускане на кредита. По отношение на довода на банката, че ищците са имали и друг кредит в лева в същата банка, което според банката е индиция за това, че волята на страните за валутата по процесния договор за кредит е да бъде в швейцарски франкове, а не в лева, въззивният съд е посочил, че в това е трудно да се открие дори формалната логика, както и по същество е приел, че доводът е неоснователен. За неоснователен е приет и доводът на банката, че не е разполагала с информация за бъдещото движение на валутните курсове, а единствената информация, с която е разполагала, е била съобщена на кредитополучателя в чл. 23 от процесния договор, като включването на тази клауза според банката е израз на добросъвестност и на намерението да се изясни на кредитополучателя какъв е валутния риск от ползване на кредит в швейцарски франкове, поради което не е вярно, че валутният риск е бил прехвърлен на потребителя. Във връзка с декларираното от кредитополучателя в чл.23, ал.1 и ал.2 от договора въззивният съд се е позовал на решенията по дела С-186/2016г., С-484/08, С-186/16 и C-415/11.За неоснователен е приет и доводът на банката за неправилност на извода на съда за липса на равновесие в правата на страните.В тази връзка въззивният съд е посочил, че първоинстанционният съд не е приел, че валутата швейцарски франк реално не е уговаряна и, поради това уговорките в швейцарски франкове са нищожни.Възприел е изцяло изводите на първоинстанционния съд при тълкуване на разпоредбите на чл. 1, ал. 1 и ал. 3 и чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от договора, че страните реално са договорили кредитът да бъде предоставен в лева.В тази връзка са формирани мотиви, че ищците не са имали достъп до блокираната сметка в швейцарски франкове и не са получавали сума в тази валута; че действителното усвояване на кредита е договорено да бъде извършено в лева; че сумата е била преведена по блокирана сметка на кредитополучателите в швейцарски франкове, с която те не са можели да се разпореждат, след което от тази сметка сумата е преведена по левова сметка на единия от кредитополучателите, както и, че кредитът е следвало да бъде погасяван на вноски в швейцарски франкове.Посочено е, че при покачването на курса на швейцарския франк спрямо лева кредитополучателят заплаща по-висока сума в лева, за да погасява месечните си вноски, тъй като му се налага да закупува швейцарски франкове на по-висока цена.Въззивният съд е приел, че в резултат на това валутният риск е прехвърлен върху потребителя, който е по-слабата страна в правоотношението и уврежда неговите интереси, като върху него са прехвърлени неизгодните за него икономически последици от повишаването на валутния курс на валутата по кредита в сравнение с националната, а за равновесие в договора не е предвидено, че банката носи риска от поевтиняването на швейцарския франк спрямо лева.Посочил е, че потребителят не разполага със средство за въздействие при ситуация, в която, поради ежемесечното покачване на валутния курс, стойността на месечните му вноски в швейцарски франкове става все по-голяма, изчислена в местната валута – български лев, а банката, от своя страна, чрез разпоредбите, които й дават право да променя лихвения процент по кредита, е гарантирала интереса си при промяна на пазарните условия. По тези съображения въззивният съд е споделил крайните изводи на първоинстанционния съд, че е налице значително несъответствие между правата и задълженията на страните по договора.По същите съображения е приет за неоснователен и доводът, че уговорката за погасяване на задължението по кредита в швейцарски франкове не съдържа неравноправен елемент. Неоснователността на довода на банката във връзка с осъждането да заплати сумите от 28 355.71лв., представляваща валутните разлики за исковия период, и за сумата в размер на 2 366.49лв., представляваща увеличения размер на лихвата за същия период, както и за прогласяване за нищожна на клаузата на чл. 12 от договора 11 за кредит е обоснован от въззивния съд със заключението на ССЕ и с изложените мотиви за прехвърляне на кредитополучателя на валутния риск от промяна в курса на швейцарския франк към българския лев.Изрично е посочено, че кредитът следва да се счита предоставен в лева, както и връщането му също следва се извършва в лева. Неравноправността на клаузата на чл. 12 от договора за кредит е обоснована от въззивния съд, тъй като е свързана с правото на кредитора едностранно да променя размера на възнаградителната лихва, т.е. цената на кредита, която е съществен елемент от договора, чрез изменение на единия от компонентите й – БЛП и не е предвиден ясен механизъм как се извършва едностранното увеличаване на годишния лихвен процент и в този смисъл на потребителя не е предоставена предварително достатъчно ясна и конкретна информация за методологията на увеличението. Въззивният съд е приел, че, макар и да не е събирана такса за предсрочно погасяване на кредита, съдът е дължал да се произнесе по предявения от ищците иск за прогласяване на нищожността на договорната клауза на чл. 8, ал. 2.Посочил е, че уговореният в нея размер на обезщетението за предсрочно погасяване - 4% върху размера на предсрочно погасената главница, е необосновано висок и би могъл да има възпиращ ефект относно предсрочното погасяване на кредита и, като краен резултат, накърнява правото на потребителя да изпълни задължението преди срока и да се освободи от дължимите лихви и разходи по кредита, поради което е във вреда на потребителя, противоречи на добросъвестността и може да има за резултат създаване на значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Правилността на изводите на първоинстанционния съд за заплатената в повече такса за управление на кредита в размер на 370.58лв за исковия период вследствие на надвзета поради курсовите разлики сума е обоснована от въззивния съд със заключението на вещото лице и изложените мотиви за неравноправност на посочените договорни клаузи.

На настоящия състав е служебно известно, че с определение № 1245 от 11.05.2022г. по гр. дело № 865/2022 г. на Софийски апелативен съд, 8 граждански състав е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС, във връзка с хипотеза на клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута (швейцарски франкове), а банката служебно превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро, и валутния риск се поема изцяло от потребителя и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Преюдициалното запитване е отправено по следните правни въпроси:

1 Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в чл. 3, § 1 и т. 1, б. "в" от Приложението към чл. 3, § 3 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба, позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервната валута, вследствие на което, от една страна, би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутният риск при съществена, радикална промяна в курсовите разлики, а от друга, кредитната институция би получила за сметка на потребителя неуговорена облага?;

2 При положителен отговор на първия въпрос дали националната юрисдикция може да приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервната валута, в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута – чрез заверяване на „блокирана“ валутна сметка на кредитополучателя, вследствие на което банката служебно превалутира тази сума в националната или резервната валута.

Поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на делото, поради което, на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК, производството следва да бъде спряно до произнасяне от СЕС във връзка с отправеното преюцидиално запитване.

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: