Определение № 1374 от 05.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 188/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на „Армс“ ЕООД (в несъстоятелност) със седалище в [населено място], обл. Бургас, и на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище в [населено място] срещу решение № 102 от 02.08.2024 г., постановено по в. т. д. № 121/2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново, с което след частична отмяна на решение № 70 от 04.06.2024 г. по т. д. № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен е възобновено производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД (н.) по т. д. № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен и делото е върнато на Окръжен съд - Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия. С касационната жалба на „Армс“ ЕООД (н.), подадена от управителя на дружеството А. П. и приподписана от упълномощен за целта адвокат, са въведени оплаквания за недопустимост и за неправилност на обжалваното решение. Недопустимостта на решението е аргументирана с оплакване, че решението е постановено по повод въззивна жалба на Национална агенция за приходите, която не е участвала като кредитор в производството по несъстоятелност и не се е легитимирала като кредитор (представител на държавата) с представен влязъл в сила акт, установяващ публичноправно задължение по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, а е обосновала легитимацията си с твърдения за изискуеми публични държавни вземания към длъжника, установени с декларации по ЗДДС. Като основания за неправилност на решението са посочени допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения при призоваването на дружеството - касатор за откритото съдебно заседание на 24.07.2024 г. и при разглеждане на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност - предвид съобразеното предплащане на разноски за производството, извършено след изтичане на определения с решението по чл.632, ал.1 ТЗ едногодишен срок. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът „Армс“ ЕООД (н.) се е позовал на основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК - вероятност въззивното решение да е недопустимо поради постановяването му в нарушение на чл.613а, ал.2 ТЗ, и на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК - поради произнасяне в противоречие с практиката ВКС, обективирана в посочени решения по чл.290 ГПК и чл.303 ГПК и в определения по чл.274, ал.2 ГПК, а също и със задължителната практика на ВКС в Тълкувателно решение № 4/03.02.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС, по следните значими за изхода на делото въпроси: „Длъжен ли е въззивният съд да отложи делото, ако длъжникът не е редовно призован и не се яви на насроченото във въззивната инстанция открито съдебно заседание; Ако длъжникът - търговец е посочил адрес за кореспонденция, различен от седалището на дружеството, за да се приеме за редовно връчването на призовката, следва ли връчването да се осъществи лично на управителя на дружеството; Ако страната е посочила адрес на електронна поща, длъжен ли е въззивният съд да извърши връчването на посочения адрес; Неспазването на изрично дадения от съда по несъстоятелността императивен срок за предплащане на началните разноски, необходими за продължаване на производството по несъстоятелност, води ли до тежки последици за кредиторите, изразяващи се в погасяването на процесуалното им право за валидно извършване на процесуалното действие (възобновяване на производството по несъстоятелност), както и за невземането предвид на извършено извън срока такова, ако кредиторът, поискал възобновяване на производството по несъстоятелност, не е поискал удължаване на срока за привнасяне на разноските на основание чл.63, ал.1 ГПК“. При условията на евентуалност за последния въпрос се сочи и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, представлявано от юрк. В. Л. - И., се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл.281, т.3 ГПК и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът поддържа, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.632, ал.2 ГПК като е приел, че предвиденият в нея едногодишен срок, в който производството по несъстоятелност може да бъде възобновено по молба на длъжника или на кредитор, е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване, а не и към задължението за представяне на доказателства за наличие на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. За несъответстващ на разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ касаторът намира и извода на въззивния съд, че когато молбата за възобновяване е мотивирана с готовност за предплащане на началните разноски, за да бъде осъществена една от кумулативните предпоставки за възобновяването, е необходимо съдът да съдейства на молителя като определи размера на сумата, която следва да бъде предплатена, и срока за нейното внасяне, независимо от тяхното посочване в решението по чл.632, ал.1 ТЗ. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано със следните твърдения: В обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 265/01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. на ІІ т. о., решение № 45/04.04.2012 г. по т. д. № 883/2011 г. на ІІ т. о. и определения по чл.288 ГПК, като не е зачел изтичането на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ и не е приложил разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ, а е извършил нова преценка за размера на началните разноски за производството по несъстоятелност и е предоставил нов срок на кредитора, поискал възобновяване; С решението въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които противоречат на точното прилагане на закона и попадат в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: „Следва ли след изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.1 ТЗ съдът да извършва нова преценка за размера на началните разноски и съответно да предостави нов срок на кредиторите за предплащане на разноски или следва директно да бъде приложена разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ - плащането извън срока по чл.632, ал.1 ТЗ санира ли необходимостта от наличието на предпоставките на чл.632, ал.2 ТЗ, което да изключва приложението на разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ; При извършване на нова преценка за размера на началните разноски и предоставяне на нов срок на кредиторите за предплащане на разноски, в случай, че отново не бъдат предплатени определените разноски, коя разпоредба следва да се приложи - чл.632, ал.1 ТЗ вр. ал.2 ТЗ или разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ; Новата преценка за размера на началните разноски и предоставянето на нов срок на кредиторите следва ли да се извършват само ако има подадена молба от кредитор за възобновяване на производството, без да са предвнесени първоначално определените разноски, или следва да се извършват при самото изтичане на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, независимо дали има подадена молба от кредитор за възобновяване на производството или не; Новата преценка за размера на началните разноски и предоставянето на нов срок на кредитора следва ли да се извършват само ако се касае за определените начални разноски, или за определени разноски във всеки един момент от развитието на производството - при всяко спиране по чл.632, ал.2 ТЗ“; Обжалваното решение е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл въз основа на несъществуваща правна норма като е извършил нова преценка за размера на началните разноски и съответно за предоставяния срок на кредиторите за тяхното привнасяне, каквато изобщо не е нормативно установена. В срока за отговор ответникът по касация Национална агенция за приходите със седалище в [населено място] не е изразил становище по подадените касационни жалби. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба на „Армс“ ЕООД (н.) е допустима - подадена е в срок от надлежна страна срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подадена в срок, но е процесуално недопустима. В жалбата дружеството - касатор е обосновало процесуалната си легитимация за обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение с качеството си на ипотекарен кредитор на длъжника в производство по несъстоятелност „Армс“ ЕООД (н.), придобито след сключен с „Обединена българска банка“ АД договор за цесия от 04.04.2023 г. с нотариална заверка на подписите с рег. № 2204/04.04.2023 г., акт 138, том 1 по описа на нотариус П. П. с рег. № 533 на НК. Производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД е открито по молба на длъжника и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е участвало като страна в него, в т. ч. и в стадия за разглеждане на молбата на Национална агенция за приходите за възобновяване на производството, спряно от съда по несъстоятелност с решение по чл.632, ал.1 ТЗ. Решението, с което съдът по несъстоятелност е оставил без уважение молбата на Национална агенция за приходите за възобновяване на производството по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ, не е обжалвано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД при предпоставките на чл.613а, ал.2 ТЗ и дружеството не е взело участие във въззивното производство, приключило с постановяване на обжалваното с касационната жалба решение. Според константната практика на ВКС (определение № 335/04.05.2011 г. по ч. т. д. № 330/2011 г. на ІІ т. о., определение № 153/27.05.2013 г. по т. д. № 1671/2013 г. на І т. о., определение № 278/17.05.2017 г. по ч. т. д. № 821/2017 г. на ІІ т. о., определение № 236/12.10.2017 г. по т. д. № 1488/2017 г. на ІІ т. о., определение № 244/30.07.2019 г. по т. д. № 2878/2018 г. на ІІ т. о.) разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ урежда право на въззивна жалба срещу постановено решение в производство по несъстоятелност, в което посочените в ал.2 трети лица не са участвали, но процесуално легитимирани да депозират касационна жалба са само тези трети лица по смисъла на чл.613а, ал.2 ТЗ, които са имали качеството на страна във въззивното производство. След като „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД не е участвало като страна във въззивното производство, за него не е възникнало и не съществува право на касационна жалба срещу постановеното в това производство решение. Подадената касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За да се произнесе по подадената от Национална агенция за приходите (НАП) въззивна жалба срещу постановеното от Окръжен съд - Плевен решение № 70 от 04.06.2024 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата на НАП за възобновяване на производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД (н.), Апелативен съд - Велико Търново е съобразил, че с решение № 70 от 26.05.2023 г. по т. д. № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен, вписано в Търговския регистър на 26.05.2023 г., е обявена неплатежоспособността и свръхдзадължеността на „Армс“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособност 31.12.2022 г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, допуснато е обезпечение чрез налагане на общи запор и възбрана върху имуществото на дружеството и е прекратена дейността на предприятието, обявено е „Армс“ ЕООД в несъстоятелност и производството по несъстоятелност е спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ. В решението е указано на кредиторите на „Армс“ ЕООД, че ако в едногодишния срок по чл.632, ал.1 ТЗ не бъде направено искане за възобновяване на спряното производство, съпроводено с представяне на доказателства за предплащане на сумата 5 000 лв. за покриване на началните разноски по несъстоятелността, съдът ще прекрати производството по несъстоятелност и ще заличи търговеца - длъжник от търговския регистър. С изпратена по пощата на 27.05.2024 г. молба НАП, легитимираща се като представител на държавата в качеството й на кредитор на длъжника с изискуеми публични вземания, удостоверени с приложени към молбата декларации по ЗДДС, е поискала спряното производство по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД да бъде възобновено поради наличие на имущество на длъжника (недвижим имот), достатъчно за покриване на текущите разноски в производството по несъстоятелност, а в условията на евентуалност - при преценка на съда, че имуществото не е достатъчно, е изразила готовност за предплати разноските след определяне на размера им от съда. Въззивният съд е констатирал, че молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност е подадена в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ, считано от датата на вписване на решението по ал.1, и позовавайки се на практиката в решение № 80/31.05.2021 г. по т. д. № 1069/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., се е произнесъл, че този срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване, а не към задължението за представяне на доказателства за наличие на достатъчно имущество на длъжника, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. След преценка на твърденията и доводите в молбата въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд, че посоченото от НАП налично имущество на длъжника не е бързо ликвидно, за да се реализира и по този начин да бъдат осигурени средства за производството по несъстоятелност. Същевременно въззивният съд е формирал извод, че след като молбата за възобновяване на производството е подадена в едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ и имуществото на длъжника е недостатъчно за покриване на разноските в производството по несъстоятелност, съдът дължи необходимото съдействие на молителя чрез извършване на нова преценка за размера на началните разноски и предоставяне на срок, в който молителят и останалите кредитори да привнесат определените разноски. При постановяване на решението си Апелативен съд - Велико Търново е взел предвид обстоятелството, че в закрито заседание на 24.06.2024 г. е определил сума за покриване на началните разноски в производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД (н.) в размер на 9 000 лв., като е дал възможност на молителя НАП и на останалите кредитори в производството да привнесат посочената сума по реда на чл.629б ТЗ чрез депозирането й по набирателната сметка на Окръжен съд - Плевен и в срок до датата на насроченото открито съдебно заседание - 24.07.2024 г., да представят банков документ, удостоверяващ внасянето на сумата. Определението в частта относно размера на определените за привнасяне разноски е обявено в Търговския регистър на 04.07.2024 г. В проведеното на 24.07.2024 г. открито заседание пред Апелативен съд - Велико Търново процесуалният представител на НАП е представил заверено копие от платежно нареждане, установяващо извършен на 23.07.2024 г. банков превод по сметка на Окръжен съд - Плевен на сумата 9 000 лв. с посочено основание за плащане „разноски по т. д. № 20/2023 г.“. След като е приел, че с извършения превод са изпълнени указанията в определението от 24.06.2024 г. и че необходимите за продължаване на производството по несъстоятелност разноски са предплатени в срок, въззивният съд е направил решаващия извод, че са налице предпоставките на чл.632, ал.2 ТЗ, изключващи приложението на разпоредбата на чл.632, ал.4 ТЗ. В съответствие с изводите, до които е достигнал, въззивният съд е отменил решението на съда по несъстоятелност в обжалваната от НАП част и е възобновил производството по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД (н.), като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по производството. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните от касатора „Армс“ ЕООД (н.) основания по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК и по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Велико Търново въззивно решение. Касаторът е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК с доводи, че въззивният съд се е произнесъл с решението си по въззивна жалба на НАП, която не е участвала като страна в производството по несъстоятелност по т. д. № 20/2023 г. на Окръжен съд - Плевен и при подаване на въззивната жалба, а преди това и на молбата за възобновяване на производството, не се е легитимирала като кредитор на длъжника с публичноправни вземания, установени с влязъл в сила акт, каквото изискване е поставено в разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ. От данните по делото е видно, че НАП е сезирала съда по несъстоятелност с молба за възобновяване на спряното с решение по чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на „Армс“ ЕООД (н.), като се е позовала на съществуването на изискуеми публични вземания на държавата към длъжника, установени с приложени към молбата декларации по ЗДДС. Действайки като представител на държавата в производството по несъстоятелност (чл.10, ал.1, т.15 ЗНАП), едновременно с искането за възобновяване на производството по несъстоятелност НАП е изразила и готовност да предплати необходимите за продължаване на производството разноски. Твърдението в молбата за възобновяване, че държавата е кредитор на длъжника с изискуеми публичноправни вземания, е достатъчно за обосноваване на процесуалната легитимация на държавата, участваща в производството по несъстоятелност чрез НАП, да поиска възобновяване на спряното производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ, доколкото производството е спряно преди фазата на предявяване на вземанията и преди очертаване на кръга на кредиторите с предявени и приети вземания. Аргумент за извода, че НАП притежава необходимата за подаване на молбата за възобновяване процесуална легитимация, се извежда и от действалата към датата на подаване на молбата (29.05.2024 г.) актуална редакция на чл.629б, ал.1 ТЗ от ДВ бр.66/2023 г., в сила от 04.08.2023 г., с която предплащането на разноските за производството по несъстоятелност е признато като възможност за всяко заинтересовано лице. Безспорно, след като твърди, че държавата е кредитор на длъжника, НАП е заинтересовано лице по смисъла на чл.629б, ал.1 ТЗ и притежава необходимата легитимация да иска възобновяване на производството по несъстоятелност с поемане на първоначалните разноски за неговото продължаване. Процесуалната легитимация на НАП да обжалва решението на съда по несъстоятелност, с която молбата за възобновяване е оставена без уважение, произтича от качеството й на страна в производството, в което е постановено решението, а не от разпоредбата на чл.613а, ал.2 ТЗ. Поради това обстоятелството, че легитимацията на НАП не е подкрепена с влязъл в сила акт, установяващ публичноправни задължения към длъжника в производство по несъстоятелност, а само с декларации по ЗДДС, е ирелевантно за допустимостта на въззивната жалба. Предвид изложеното, съставът на ВКС преценява, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, поради което не следва да бъде допускано до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Относно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК съставът на ВКС излага следните съображения: Първите три въпроса, за които се твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, кореспондират с оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е призовал касатора - длъжник в производството по несъстоятелност, на вписания в Търговския регистър адрес на управление (чл.619, ал.1 ТЗ), чрез управителя на дружеството на посочен по делото адрес за кореспонденция или чрез съобщение, изпратено на посочен електронен адрес за призоваване. Поставените въпроси предполагат проверка на правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия по призоваване на касатора и с оглед разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС не могат да послужат като общо основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Наред с изложеното следва да се отбележи, че въпросите не кореспондират с приложените към въззивното дело призовки и съобщения, от които се установява, че дружеството - касатор е уведомено за съдебното заседание на 24.07.2024 г. чрез призовка, изпратена на посочения в молба вх. № 6720/05.06.2024 г. адрес за кореспонденция в [населено място] и получена от лице, което се е представило за служител на дружеството, а също и чрез електронно съобщение, чието получаване е потвърдено от електронната поща на „Армс“ ЕООД на 15.07.2024 г. Съобразявайки посочените обстоятелства, въззивният съд е приел, че „Армс“ ЕООД (н.) е призовано редовно за съдебното заседание, като правилността на тази преценка не може да бъде проверявана в стадия на производството по чл.288 ГПК. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и не се налага обсъждане на цитираните в изложението актове на ВКС, част от които (решение по чл.303 ГПК и определения по чл.274, ал.2 ГПК) не формират практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Последният въпрос от изложението отразява поддържаната в касационната жалба теза на касатора, че въззивният съд е възобновил спряното производство по несъстоятелност на основание чл.632, ал.2 ТЗ, въпреки неспазения от молителя НАП преклузивен едногодишен срок за предплащане на първоначалните разноски и липсата на подадена молба по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване на срока. Въпросът за спазването на едногодишния срок по чл.632, ал.2 ТЗ е принципно значим за делото, но по начина, по който е зададен, не е обуславящ за неговия изход в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. За да възобнови спряното производство по несъстоятелност, въззивният съд е приел, че молбата на НАП е подадена преди изтичане на предвидения в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок, броен от датата на вписване на решението по чл.632, ал.1 ТЗ в Търговския регистър, което е достатъчно за нейната допустимост и изключва прилагането на последиците по чл.632, ал.4 ТЗ (прекратяване на производството и заличаване на длъжника). Въззивният съд не е констатирал неспазване на срока за предплащане на разноските, необходими за продължаване на производството по несъстоятелност, а точно обратното - възобновил е производството след констатация, че разноските са предплатени от молителя в размера и в срока, указани в оповестеното в Търговския регистър определение от 24.06.2024 г. Задължителната съдебна практика в цитираното от касатора Тълкувателно решение № 4/03.02.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС е неотносима към произнасянето на въззивния съд по въпроса за спазване на срока за предплащане на разноските във връзка с приложението на чл.632, ал.2 ТЗ, поради което не доказва твърдяното противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е заявено като евентуално спрямо основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК във връзка с последния поставен в изложението въпрос. В т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено в кои случаи разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът се е позовал на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдение, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва „задължителна практика на Върховния съд“, без да твърди необходимост от тълкуване на приложими законови разпоредби, съответно от създаване на съдебна практика или от промяна на съществуваща, но неправилна съдебна практика, в аспекта на дадените от ОСГТК на ВКС разяснения. При тези обстоятелства въззивното решение не би могло да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Извън формалната пречка за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се има предвид, че в конкретния случай основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е неприложимо поради съществуващата константна и непротиворечива практика на ВКС по релевантния за изхода на делото правен въпрос, а именно - въпросът дали предвиденият в разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ преклузивен едногодишен срок е относим само към подаването на молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност или се отнася и до предплащането на разноските, необходими за развитието/продължаването на производството. Според съществуващата практика, обективирана в решение № 99/23.06.2011 г. по т. д. № 59/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 101/28.01.2013 г. по т. д. № 149/2012 г. на ВКС, І т. о., решение № 212/26.11.2012 г. по т. д. № 512/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 73/11.05.2012 г. по т. д. № 1117/2011 г., решение № 203/05.02.2013 г. по т. д. № 1068/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 87/24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 80/31.05.2021 г. по т. д. № 1069/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., и др., предвиденият в чл.632, ал.2 ТЗ едногодишен срок е относим към датата на подаване на молбата за възобновяване на спряното по реда на чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност, а не към задължението за представяне на доказателства за наличие на достатъчно имущество, респ. за внасяне на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б ТЗ. В решение № 87/24.06.2020 г. по т. д. № 1489/2019 г. на ВКС, ІІ т. о., при мотивиране на даденото правно разрешение е прието, че когато искането за възобновяване на производството по несъстоятелност е аргументирано с готовност за предплащане на началните разноски, за осъществяването на тази предпоставка е необходимо съдействие от съда, изразяващо се в определяне размера на сумата, която молителят следва да предплати, а съответно и посочване на срок за нейното депозиране; Обстоятелството, че в предходен момент (преди спиране на производството по несъстоятелност) началните разноски са били определени по размер, не освобождава съда по несъстоятелност от задължението да посочи изрично каква е сумата, подлежаща на предплащане с оглед искането за възобновяване на производството; Това разрешение следва от самата разпоредба на чл.632, ал.2, изр.2 ТЗ, в която липсва препращане към вече определения размер на началните разноски, и е напълно логично, тъй като поради изтеклия период от време (повече от година) е възможно сумата, необходима за покриване на началните разноски, да е различна от вече определената от съда. В мотивите към решение № 80/31.05.2021 г. по т. д. № 1069/2020 г. на ВКС, ІІ т. о., е акцентирано върху необходимостта при отправено в срока по чл.632, ал.2 ТЗ искане за възобновяване на спряно на основание чл.632, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност съдът още веднъж да прецени необходимия размер на подлежащите на предплащане разноски и да даде срок за тяхното предплащане на всички лица по чл.625 ТЗ и на кредитора - молител, които да преценят дали да упражнят правото си на предвнасяне на разноски, като за целта оповести определението си за разноските чрез вписване в книгата по чл.634в ТЗ. При наличие на посочената практика, в която се съдържа отговор на значимия за изхода на конкретното дело правен въпрос и която според настоящия състав на ВКС не се нуждае от промяна или от осъвременяване (т.4 от тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС), няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса е съобразено изцяло с практиката на ВКС, което изключва възможността за допускане на касационно обжалване и в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението, постановено по в. т. д. № 121/2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,