Определение № 50640 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2722/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК „Лев инс“ АД срещу решение №V-27 от 09.08.2021 г. по в.гр.д.№2849/2020 г. на ОС Бургас. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №260343 от 06.10.2020 г. по гр.д.№7658/2019 г. на РС Бургас, ЗК „Лев инс” АД е осъдено да заплати на И. П. С. към присъдените от РС Бургас допълнително и сумите: 3413.29 лв., застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от застрахователно събитие по договор за застраховка „Каско“ по щета №0002-1261-18-452287 за ПТП от 05.12.2018 г. /разликата между присъденото от РС Бургас обезщетение в размер на 1792.11 лв. до общо дължимото обезщетение в размер на 5205.40 лв./, ведно със законната лихва от 10.09.2019 г. до окончателното плащане; 244.21 лв., обезщетение за забавено плащане /разликата над присъдените от РС Бургас 127.43 лв. до общо дължимото обезщетение в размер на 371.64 лв./, за периода от 28.12.2018 г. до 09.09.2019 г. и 2478.54 лв., разноски за двете инстанции, съразмерно с уважените искове. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно. 2. Длъжен ли е въззивният съд да постанови акта си след цялостен анализ на представените по делото доказателства, да обсъди и прецени заключението на вещите лица в съвкупност с всички събрани доказателства, а не изолирано и на тази база да обоснове крайните си изводи. 3. Длъжен ли е съдът при преценка на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила. Ответникът по касация И. П. С. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че спорно по делото е кои от твърдяните от ищеца увреждания върху застрахования лек автомобил са в резултат на процесното ПТП, с оглед механизма на последното, като е извършил подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключенията на приетите по делото експертизи. Установил е, че различията между първоначалното заключение и повторното такова, изготвено от вещото лице Д. Д. са в няколко насоки - последният експерт е приел за достоверни констатациите за увредените части така, както са посочени в опис-заключенията, изготвени от служителите на застрахователя, като за разлика от експерта Топузян не е обсъждал въпроса дали е възможно същите да са получени при констатирания механизъм на ПТП и каква е била скоростта на удара между двата автомобила, а е посочил единствено /освен фактите, които са безспорни за това как е настъпило процесното ПТП, които съвпадат с тези, изложени от вещото лице Топузян/, че механизмът на удара е – удар от автомобил с маса 1,4 тона, нанесен при движение назад с ниска скорост върху автомобил с маса 1,8 тона. Въззивният съд е установил също така, че от друга страна обаче вещото лице Д. е изложило мотивирано обяснение за това, как с тази ниска скорост са причинени толкова сериозни увреждания на процесния автомобил - автомобилът, който е понесъл удара е модел с автоматична скоростна кутия и със система за автоматично активиране на паркинг спирачката при изгасен двигател, като е проектиран със система за пасивна безопасност, част от която са изключително меките и чупливи елементи на предната част на автомобила, чиято цел е да поемат кинетичната енергия докато се разрушават и по този начин да предпазят от увреда телата на водача и пътниците в автомобила, както тези на пешеходците и велосипедистите /обстоятелства, които не е съобразени от вещото лице Топузян/. Понеже МПС „Опел З.“ е нанесло удара с най-здравата си част по най-слабата част на неподвижното и застопорено от паркинг функцията на автоматичната си скоростна кутия и автоматично активиращата се паркинг спирачка на МПС марка „Мерцедес“, щетите по процесния автомобил са значително повече. Въззивният съд е изразил становище, че този извод на експерта Д. почива на обективните факти по делото, касаещи особеностите на модела на застрахования автомобил, които не са съобразени от вещото лице Топузян, поради което е намерил, че всички описани от представителите на застрахователя вреди се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В този смисъл е посочил, че застрахователното обезщетение в конкретния казус следва да се определи съобразно стойността на частите, описана във фактурата на л.10 от делото на РС Бургас, ведно със стойността на труда за ремонта, боята и материалите, посочени в проформа фактурата - каквото е искането на ищеца /стойността им според двамата експерти е по-висока/ - 307.50 лв. или общо дължимото обезщетение е в размер на 5503,17 лв., като от него следва да се приспадне платеното вече от застрахователя обезщетение в размер на 297.77 лв. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Въпросът, свеждащ се до задължението на съда да прецени експертното заключение във връзка с другите доказателства по делото и да изведе мотиви защо приема експертизата /втори въпрос/, е решен в съответствие с константната практика на ВКС /включваща и цитираните в изложението решения/, според която съдът може, както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науките, изкуството, занаятите и др. са нужни специални знания, които съдът няма, като заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред и във връзка с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му, като независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. В случая в съответствие с тази практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, съдът е изложил подробни съображения в мотивите на въззивното решение защо, преценени съвкупно с останалите доказателства /документи и свидетелски показания/ за релевантните обстоятелства, следва да бъде кредитирано заключението на вещото лице Д. относно уврежданията по автомобила в резултат на ПТП, а не заключението на вещото лице Топузян в тази му част. Също така при постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Както бе посочено в решението се съдържа подробен анализ на експертните заключения, приетите писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели, като е даден и отговор на наведените от страните доводи относно установените по делото увреждания върху процесния автомобил, резултат от процесното ПТП. С оглед изложеното останалите, поставени в изложението въпроси /първи и трети/, не са решени в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /което не се твърди, а и установява в случая/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. Предвид изложеното касационно обжалване не може да бъде допуснато, а с оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на 1000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,