Определение № 577 от 26.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 705/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Еко Тех Про“ЕООД срещу решение №.265/8.11.19 по г.д.№.159/19 на АС Велико Търново – с което, след отмяна на реш.№.42/5.02.19 по г.д.№.504/17 на ОС Русе, предявените от касатора като частични искове с правно основание чл.45 ЗЗД за общо 60000лв. обезщетение за имуществени вреди - 30000лв. за претърпяна вреда (от общо 123000лв.) и 30000лв. за пропусната полза (от общо 195000лв.) са отхвърлени като неоснователни. Ответната страна П. С. С. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника не са налице. Претендират се вреди от незаконно запечатване от ответника на сгради, в които се намират машини, суровини и готова продукция, собственост на ищеца; твърди се, че, предвид ограничаване на фактическата му власт над тях, е било възпрепятствано изнасянето и предаването им на негов възложител – при условие, че процесните изделия не са били описани по изпълнителното дело, по което ответникът е бил назначен за пазач. По делото няма спор, че договорът за изработка, чието изпълнение се твърди, че е било възпрепятствано от действията на ответника, е бил сключен на 7.02.17 между „Търговско и консултантско дружество“ЕООД като възложител и ищеца като изпълнител /на последния е възложено да произведе със свои средства и материали на свой риск и да достави 10000бр. изковки за изделие 122мм артилерийски изстрел при цена 127лв. без ДДС за 1бр. франко склада на изпълнителя в [населено място], [улица] за времето 1.03.17-30.04.17/, че за да го изпълни с договор от 14.02.07г. ищецът е възложил изработването на горепосочените детайли на друго дружество /„Метал форм про“ЕООД/ при същите условия /но с по-ниска договорена цена-107,50лв за 1бр/-като за целта му е предоставил безвъзмездно ползване на два струга /находящи се на горепосочения адрес/, че на 23.02.17, 24.2.17 и 27.02.17 са били съставени протоколи за предаване на изделия от дружеството изпълнител „Метал форм про“ЕООД на ищеца, като приетите детайли са били оставени в помещенията на изпълнителя. Съдът е разгледал хронологично фактите, предшестващи сключването на договорите и започналото им изпълнение: през 2016г. срещу “Хидропонт М“ЕООД /собственик на помещенията, наети от „Метал форм про“ЕООД за извършване на производствената му дейност/ е било образувано изпълнително производство /по което ищецът не е бил страна/ при ЧСИ Н.Н. по издаден в полза на „Корпоративна търговска банка /КТБ/ “АД /в несъст./ изпълнителен лист; на 29.09.16 е бил извършен опис на недвижими имоти, находящи се в [населено място] /върху имоти №.72271.501.2043 и 72271.501.1944 са били вписани и възбрани/, и на движими вещи, собственост на длъжника; за пазач на същите е било назначено „Делта гард“ООД, а с постановление от 6.03.17 - ответникът П. С.. Същевременно с определение от 25.02.17 по г.д.№.11015/17 на РС София е допуснато обезпечение на пристъпването към изпълнение на „КТБ“АД по договор за особен залог на дълготрайни материални активи, сключен на 30.07.09 с “Хидропонт М“ООД - чрез запечатване на недвижими имоти, находящи се в [населено място], вкл. върху посочените по-горе два възбранени имота; на 25.02.17 по молба на „КТБ“АД и въз основа на издадената по горното дело обезпечителна заповед е образувано друго изпълнително дело; на 04.05.17 по същото ЧСИ С. С. е извършил запечатване на недвижимите имоти, описани в заповедта. С нотариална покана, връчена на ответника на 21.03.17, ищецът го е уведомил, че предходният пазач „Делта гард“ООД е запечатал помещения, в които са монтирани машини на дружеството, съхранява се готова продукция, неописана от съдебния изпълнител, и е поискал писмено съгласие за изнасяне на посочените в поканата изделия. Горепосочените имоти №.72271.501.2043 и 72271.501.1944 са възложени на „Трансмобил“ООД-с постановления, вписани в Службата по вписванията Т. на 10.04.17г. – и владението им е предадено на дружеството на 14.12.17 в рамките на изпълнителното дело. Съдът е отразил, че не се твърди и няма данни обектите да са били запечатани от ЧСИ при назначаването на ответника за пазач /разпитан като свидетел ЧСИ е заявил, че не е запечатвал сградите и не е разговарял с ответника за извършване на такива действия/. В качеството си на пазач по първото изпълнително дело той няма правомощие да изпълнява обезпечителна заповед от 25.2.17-издадена по г.д.№.11015/17 от РС София, въз основа на която е образувано изпълнителното дело на ЧСИ С.С. и обектите са запечатани на 4.05.17г. Същевременно няма данни ищецът да е сигнализирал ЧСИ Н.Н. за извършените действия от назначения от него пазач и да е искал разрешение за изнасяне на вещи, които се твърди, че са собственост на дружеството /пазачът е длъжен да управлява имота, респективно да пази вещите като добър стопанин; той трябва да предаде имота или вещта при поискване от съдебния изпълнител или на посочено от него лице-не може да ги предава на други, освен при изрично разпореждане на съдебния изпълнител/ От друга страна изделията, предмет на претенцията на ищеца, са се намирали в сграда, собственост на длъжника в изпълнителното производство „Хидропонт М“ЕООД, върху която е било насочено принудителното изпълнение. С оглед вписването на възбрани върху двата имота-което е публично, осъщественият опис на същите, проведената публична продан през м.10-м.11.16, представителите на ищцовото дружество и на „Метал форм про“ЕООД е следвало да очакват да бъдат отстранени от обекта с оглед предприетите действия по изпълнението. Независимо от това, отговорността за вредите, претърпени вследствие осуетяване достъпа до обектите, следва да се уреди въз основа на договора за наем на съответните помещения; съобразно същия, подписан между „Хидропонт М“ЕООД наемодател и „Метал форм про“ЕООД наемател, наемодателят е длъжен да осигури несмущаваното ползване на наетите от наемателя имоти. Прието е, че по делото не е доказано при условията на пълно и главно доказване наличието на причинна връзка между действията на ответника във връзка със запечатването на обектите, на които е назначен за пазач, и вредите, за които се претендира обезщетение. От данните по делото не може да се направи извод, че деянието на същия е причина за неизпълнението на договора за изработка, сключен на 7.02.17 между възложителя „Търговско и консултантско дружество“ЕООД и ищеца. Последният е търговец и съгласно чл.302 ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец-която е по-засилена спрямо тази, дължима от добрия стопанин /това е онази грижа, която добрият, почтен и опитен търговец обикновено проявява по отношение на своите задължения, грижа, отчитаща добрите професионални стандарти, мярка за която не е всеки, а добрият представител на професията/. Отразено е, че по двата договора за изработка цената е определена франко склад на изпълнителя [населено място], [улица]-като безспорно сградите, находящи се на посочения адрес, са били собственост на „Хидропонт М“ЕООД-длъжник в изпълнителното производство, и върху тях е било насочено принудително изпълнение. С оглед вписването на възбрани върху двата имота, което е публично, осъщественият опис на същите, проведената публична продан през м.10-м.11.2016, представителите на ищеца и на „Метал форм Про“ ЕООД към момента на подписване на договорите за изработка - 7.02.17 и 14.02.17 - е следвало да очакват да бъдат отстранени от обектите с оглед предприетите действия по изпълнението; обезпечителната заповед за запечатването на помещенията е издадена на 25.02.17 и на 4.05.17 имотите са били запечатани и в исковата молба не са изложени обстоятелства за основанието, на което машини, за които се твърди, че са собственост на ищеца, са се намирали в обектите, принадлежали на „Хидропонт М“ЕООД. Отразено е, че доколкото съгласно договора за изработка от 14.02.17 ищецът като възложител е предоставил за изработване на изделията два струга за безвъзмездно ползване, а от друга страна за периода 2015-2016 между двете дружества са били сключвани няколко договора със сходен предмет, по които всяко от тях е участвало както като възложител, така и като изпълнител, ищецът е имал възможност сам да реализира част от дейностите, за които е сключил договор за изработка от 14.2.17 с „Метал форм про“ЕООД. Посочено е, че, при полагане на дължимата грижа, той е можел да развали договора за изработка от 14.02.17-след като е станало ясно, че изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата /чл.262 ал.2 ЗЗД/ - и да изпълни сам поетите задължения по договора от 7.02.17 или да сключи договор с друг подизпълнител. Същевременно ищецът е следвало да предаде готовите заготовки на „Търговско и консултантско дружество“ ЕООД или да ги пренесе в свое помещение-а не да ги оставя на съхранение в ползваното от „Метал форм про“ЕООД, което е било обект на принудително изпълнение /през м.12.2017 ЧСИ С.С. е допуснал представители на „Метал форм про“ ЕООД в помещенията, които са били запечатани, но не им разрешил да вземат готови изделия, намиращи се там, поради липса на доказателства за правото на собственост върху тях/. Освен това при разваляне на договора за изработка с „Метал форм про“ЕООД ищецът може да търси обезщетение по общите правила /чл.262 ал.2 ЗЗД/. При тези обстоятелства ищцовото дружество не е положило грижата на добрия търговец с оглед защита на своите интереси-не е предприело всички необходими действия, за да изпълни задълженията си по договора за изработка от 7.2.17; твърдените вреди, за които се претендира обезщетение, не са пряка и непосредствена последица от действията на ответника; не е доказано по несъмнен начин, че действията му са причина за неизпълнението на договора от 7.02.17 от ищеца и той не може да черпи права от неполагането на грижата на добрия търговец за собствените му дела. При тези обстоятелства искът по чл.45 ЗЗД е намерен за неоснователен. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“В хипотезата, при която съдът не е задължен да следи служебно за интересите на някоя от страните, вкл. и за правата на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, допустимо ли е въззивният съд да основава решението си на обстоятелства и доводи, които не са заявени във въззивната жалба или по отношение на преценката на правилността на първоинстанцион ното решение е ограничен до посоченото в жалбата? /реш.№.960/7.01.10 по г.д.№.4551/08, ІV ГО, реш.№.176/8.6.11 по г.д.№.1281/1, ІІІ ГО, реш.№.222/ 18.07.12 по г.д.№.1186/11, ІІІ ГО, реш.№.149/10.09.19 по г.д.№.2779/18, ІV ГО/; 2.“Кои са релевантните за делото факти и обстоятелства и допустимо ли е съдът да обсъжда факти, които не са включени в доклада по чл.146 ГПК и чиито правни последици не се претендират, и може ли съдебното решение да се основе на тях?“ /реш.№.554/8.2.12 по г.д.№.1163/10, ІV ГО, реш.№.38/ 29.03.11 по г.д.№.1276/09, ІV ГО, реш.№.127/5.04.11 по г.д.№.1321/09, ІV ГО, реш.№.527/15.03.12 по г.д.№.943/10, ІV ГО, реш.№.305/11.1.13 по г.д.№.674/ 12, ІІ ГО/; 3.“Как съдът следва да извърши проверка за наличието на причинно-следствена връзка между деянието и причинената вреда?“ /реш.№.9/2.02.18 по г.д.№.1144/17, ІІІ ГО, реш.№.101/23.09.15 по г.д.№.5531/ 14, ІV ГО/. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Първият въпрос не съставлява правен въпрос по чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 ТР №.1/09 от 19.02.10 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивната инстанция не е излага мотиви във връзка с така поставения въпрос, респективно не е приемала, че въззивният съд следва да основава решението си на обстоятелства и доводи, които не са заявени във въззивната жалба. Не е налице и процедиране в отклонение от възприетите в цираната практика постановки, в това число доколкото съгласно фактическия състав на чл.45 ЗЗД на обезщетяване подлежи само тази вреда, която е в причинна връзка със съответното противоправно деяние, респективно при определяне дължимостта и размера на обезщетение съдът е длъжен да съобрази дали и кои вреди, в това число поотделно, са в подобна зависимост от твърдяното противоправно деяние. От друга страна още с отговора на исковата молба и във въззивната жалба са били изложени съображения-че ищецът е поел неконтролируем прекомерен риск подписвайки договор за изработка без да разполага със собствена производствена база и въпреки че е бил наясно, че сключва договор за изработка с изпълнител, функциониращ в имоти, спрямо които е насочено изпълнително производство и пет месеца по-рано се били продадени на публична продан - които на практика съставляват доводи, че евентуалната вреда е в причинна връзка с поведение на ищеца, а не с такова на ответника, респективно съдът е приел и, че ищцовото дружество не е предприело действия за ограничаване на вредите. Същевременно налице е и опосредяване - доколкото от една страна спрямо ищеца в качеството му на възложител отговорност би следвало да носи неговият изпълнител /„Метал форм про“ЕООД - наемател на помещенията, обект на принудителното производство/ - и той на свой ред би могъл да има претенция срещу ответника като пазач предвид лишаването му от ползването на наетия имот-а в случая ищецът е насочил претенцията си не спрямо своя изпълнител, а срещу лицето, към което последният би могъл да има претенции. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Аналогичното важи и за втория въпрос. От една страна същият не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. От друга страна тя не е отрекла задължението си да се произнася по въведените факти и обстоятелства. Доколкото е изследвал налице ли е фактическият състав на чл.45 ЗЗД, респективно налице ли е подлежаща на обезщетяване вреда, съдът е извършил необходимата и дължима преценка за наличие на причинна връзка, респективно съобразил е и общото възражение на ответника, че причина за вредата е собственото поведение на ищеца, който е поел неконтролируем прекомерен риск – което на практика въвежда друга причина за настъпване на вредата. Отделно от изложеното, само за пълнота трябва да се отбележи, че доколкото спорните въпроси касаят наличието на причинна връзка, следва да се има предвид и цитираното по-горе опосредяване - отговорност за неизпълнението на договора за изработка от 14.07.17 по принцип носи изпълнителят по него-който на свой ред би могъл да има евентуална претенция спрямо ответника като лице, препятствало изпълнението, а не ищецът. Предвид изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно цитираната във връзка с третия въпрос практика деянието е необходимо условие за настъпването на вредата тогава, когато ако при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, т.е. при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да извърши преценка за наличието на причинна връзка и да изложи мотиви. Изследвал е въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава липсва, доколкото ищецът, макар да е знаел за предприетите действия по опис и осъществена публична продан, не е предприел действия по ограничаване на вредите, не е реализирал правото си да развали договора с изпълнителя „Метал форм про“ЕООД /след като е станало ясно, че той няма да може да изпълни в срок/-и да изпълни сам или да сключи друг договор за изработка, да вземе изработените детайли, а не да ги оставя в помещение, обект на принудително изпълнение, да търси обезщетение по общите правила /чл.262 ал.2 ЗЗД/ при разваляне на договора за изработка с „Метал форм про“ ЕООД - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че причинно-следствена връзка липсва. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ал.1 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Предвид изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива /към отговора на касационната жалба не е приложен описания в същия договор за правна помощ/. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,