Определение № 1396 от 08.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 2729/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Нико-М“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Н. Н. от ПАК, срещу решение № 96/23.07.2024г. по възз.т.д.№ 264/2023г. на АС - Велико Търново. С него е потвърдено решение № 91/28.07.2023г. по т.д.№ 81/2022г. на ОС - Плевен, с което се признава за установено, на осн. чл.439 ГПК, че Г. Х. М. и Х. И. И., всеки от тях, не дължи на „Нико-М“ ЕООД, [населено място], сума в размер на 25 001лв., като част от общодължима сума в размер на 120 540лв., представляваща главница по заповед за изпълнение и ИЛ от 06.11.2009г. по ч.гр.д.№ 6127/2009г. на РС - Плевен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.11.2009г. и разноски в общ размер от 3410.80лв., поради прехвърляне на вземането на „Плевен строй къмпани“ ООД. В касационната жалба се оспорва изводът, че правото на принудително изпълнение е погасено по давност, основан на приетото, че искането за извършване на опис на дв. вещи, отправено до ЧСИ на 22.02.2019г., не е прекъснало давността. Искането е за касиране на решението и за присъждане на направените по делото разноски. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е въведено основанието за допускане на обжалване по т. 1 на чл.280, ал.1 ГПК с позоваване на ТР № 2/2023г. по тълк.д.№ 2/2023г. на ОСГТК на ВКС по следния въпрос: Погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция? С подадения чрез адв. Г. М. от САК съвместен писмен отговор ответниците по касация, ищците Г. М. и Х. И., оспорват наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира се за присъждане на адвокатски възнаграждения по чл.38 ЗА. Не е постъпил отговор от подпомагащата страна Г. Й. М.. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството по чл.288 ГПК, въз основа на доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявения на 10.09.2022г. иск, с правно основание чл.439 ГПК, въззивният съд е приел за установена и безспорна следната фактичска обстановка: Изпълнителното производство, изп.д.№ 1115/2009г. на ЧСИ Т.К., е образувано по молба на ответника „Нико-М“ ЕООД въз основа на издадените му заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за принудително изпълнение на парично вземане в общ размер 120 540лв. срещу трима солидарни длъжници, двама от които - ищците Г. М. и Х. И.. В хода на изпълнителното производство, с договор за цесия от 03.02.2010г., взискателят е прехвърлил вземането си по заповедта по чл.417 ГПК на „Плевен строй къмпани“ ЕООД, чиито управители са длъжниците М. и И., срещу уговорена цена - четири недв. имота, които цесионерирът се е задължил да прехвърли в срок до 15.02.2010г. Основаното на договора за цесия искане на цесионера от 20.09.2010г. за прекратяване на изпълнителното дело е оставено без уважение от ЧСИ. След това, на 26.10.2015г., взискателят е отправил искане до ЧСИ за извършване на справка за имуществото на длъжника И., а на 22.02.2019г. – искане за опис на дв. имущество на длъжниците М. и И.. Описът не е предприет, тъй като взискателят не е изпълнил дадените от ЧСИ указания да посочи актуални адреси на длъжниците. На основание молба на взискателя по чл.427, ал.2 ГПК за прехвърляне на делото на друг ЧСИ на 05.04.2021г. е образувано ново изп.дело № 322/2021 на ЧСИ П.П.. По него взискателят е направил на 03.06.2021г. искане за оценка и публична продан на недв. имот. От правна страна въззивният съд не споделил извода за наличе на първото поддържано от ищците основание на иска по чл.439 ГПК, че вземането е прехвърлено от взискателя. Приел е, че цесията на вземането не е съобщена длъжниците, тъй като това е уговорено да се извърши след заплащане на цената, за което няма спор, че не е извършено. След това въззивният съд е постанавил на разглеждане второто въведено от ищците основание на иска - погасителна давност. Приел е и това не се оспорва от касатора, че давността е била прекъсната с образуването на изп.д.№ 1115/2009г. и не е текла до 26.06.2015г., когато с т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС ППВС №3/1980г. е обявено за изгубило сила, но след това, в продължение на 5 години - след 26.06.2015г., до 26.06.2020г., взискателят не е предприел изпълнителни действия, прекъсващи теченето на давностния срок, поради което на 26.06.2020г.правото на принудително изпълнение е погасено по давност. Касаторът намира за неправилен извода, че не прекъсва давността молбата на взискателя от 22.02.2019г. с искане за извършване на опис на движими вещи. Настоящият състав намира, че липсва основание за допускане на обжалване. При дължимата служебна проверка не се констатира вероятност обжалваното решение да е нищожно и/или недопустимо. Извън дължимата служебна проверка за валидност и допустимост, допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Неоснователността на искането за допускане на обжалване по въпрос № 1 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не е приел, че молбата на взискателя от 22.02.2019г. с искане за извършване на опис на движими вещи не прекъсва давността, тъй като е постъпила по перемирано дело. За да приеме, че коментираната молба за изпълнение не прекъсва давността, въззивният съд е посочил, че тя е нередовна с оглед поискания изпълнителен способ/ опис на дв. вещи на адреса на длъжниците/; нередовността й е констатирана от ЧСИ и на взискателя са дадени надлежни указания, макар и без срок за отстраняването им, но взискателят не е предприел никакви действия в изпълнение на указанията от получаване на съобщението от ЧСИ чрез процесуалния си представител на 30.05.2019г. в продължение на 2 години. Въззивният съд е изтъкнал, че правните последици на прекъсване на давността се свързват само с редовно упражнените процесуални права. Приел е, че молбата за предприемане на конкретното изпълнително действие е щяла да доведе до прекъсване на давността, считано от момента на поискване на съответния изпълнителен способ, но само при поправяне на нередовностите й. Ето защо въпросът не е обуславящ за крайния изход на спора - отговорът му не би променил крайните изводи. Поради изложеното, не следва да се допуска обжалване. С оглед на този изход на спора на касатора не са дължими разноски. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на адв.Г. М. от САК едно общо адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА за подаване на съвместния отговор на касационната жалба в размер на 1500лв. Мотивиран от това, съставът на I т.о.: