Определение № 264 от 20.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 2649/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на “Ж. С. 107” - [населено място] срещу Решение № 1577 от 08.10.2012 г. по т.д. № 4575/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 637 от 24.06.2011 г. по гр.д. №1741/ 2009 г. на СГС в частта, с която “Ж. С. 107” - [населено място] е осъдена да плати на [фирма] - [населено място] 19 567.98 лв. с ДДС, на основание чл. 266 ЗЗД, със законната лихва от 09.10.2009 г. и обезщетение за забавено плащане 608.38 лв. за периода от 07.07. 2009 г. до 09.10.2009 г., с оплакване за неправилност. В Изложение на касационни основания жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпрос от значение за точното прилагане на закона: следва ли да се кредитира експертиза, неоспорена от страните, за изготвянето на която са използвани книжа от счетоводството на страна по делото, без те да са приложени като доказателства. Ответникът по касационната жалба [фирма] - [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна, като сочи, че поставеният въпрос не касае точното прилагане на правото, по който въпрос има отговор в съдебната практика и в мотивите на решението, обосновава, че решението е правилно и не противоречи на съдебната практика. Иска да не се допуска касационно обжалване, евентуално - жалбата да се отхвърли като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което са частично са уважени осъдителни искове, цената на първия от които не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е редовна, допустима и подадена в срок. Въззивният съд, сезиран с жалби на всяка от страните, за да потвърди решението, с което искът по чл. 266 ЗЗД е уважен за 19 567.98 лв. с ДДС и отхвърлен за разликата до 32 362.21 лв. и искът за обезщетение за забавено плащане е уважен за 608.38 лв. за периода от 07.07.2009 г. до 09.10.2009 г. и отхвърлен за разликата до 1047.16 лв., е изложил, че искът за неразплатен труд на работници и закупено и вложено гориво - общо 19 567.98 лв. с ДДС - е основателен и доказан, като е недоказано възражението на ответника за нищожност на сключения от страните договор поради привидност на обективираното в него съгласие. Въз основа констатациите на експертизата съдът е обосновал, че е основателна претенцията за изплатени трудови възнаграждения на пет работника, като калкулираният във възнаграждението разход за труд, е установен от вещото лице чрез проверка на ведомостите за процесния период и са доказани от експертизата и разходите за превоз на работниците, както и осчетоводяването на дължимия ДДС. Съдът е посочил, че е неоснователна претенцията за заплащане на доставен бетон и за извършени работи с бетонпомпа и че възраженията на ответника за погасяване на останалите вземания на изпълнителя чрез плащане, са преклудирани с изтичане на срока за отговор. Съдът е приел за основателен иска по чл. 86 ал. 1 ЗЗД за 608.38 лв. за претендирания период на забавата, считано от достигането на процесната фактура до Ж., съставляващо покана по чл. 84 ал. 2 ЗЗД. С оглед изложеното, релевантен за делото е формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, които може да се доуточни и който е за преценката от съда на неоспорено от страните експертно заключение, заключението върху какви доказателства е основано и следва ли същите да са приложени към делото. По този въпрос жалбоподателят не излага съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Въпреки това следва да се посочи, че това основание не е налице - изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му. Доводът на жалбоподателя, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, съставлява оплакване за неправилност на решението по чл. 281 ГПК, което не може да се обсъжда в производство по допускане на касационно обжалване по чл. 288 ГПК. За касационното производство жалбоподателят следва да плати на ответника по жалбата поисканите разноски 1000 лв. - адвокатско възнаграждение, доказани, че са направени с приложения от [фирма] - [населено място] към подадената насрещна касационна жалба Договор за правна защита и съдействие от 14.04.2013 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение