Определение № 2296 от 04.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 575/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу Решение № 163 от 14.10.2025 г. по в.гр. д. № 255/2025 г. на АС - Бургас,с което са отхвърлени искове по чл. 154 ЗОНПИ. Жалбоподателят- Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител, излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност и необоснованост на постановеното въззивно решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени процесуални нарушения. Ответникът - Х. Д. Х., чрез процесуалния си представител, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски по реда на чл. 38 ЗАдв. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 3 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение № 240/28.03.2025 год. по гр.д. № 869/2021 г. на ОС – Бургас е отхвърлил предявените искове за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 226 402,73 лева, за което не са установени законни източници на средства, както следва: 1/5 идеални части от поземлен имот № ... по картата за възстановяване на собственост на землището на [населено място], начин на трайно ползване – нива, цялата с площ от 5101 кв. м., четвърта категория, съставляваща парцел № 16 в масив № 35, придобити с Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 ид. ч. към настоящия момент 1020,20 лева; 1/5 идеални части от поземлен имот № ... по картата за възстановяване на собственост на землището на [населено място], начин на трайно ползване – овощна градина, цялата с площ от 5590 кв. м., четвърта категория, съставляваща парцел № 23 в масив № 87, придобити с Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия момент 1118 лева; 1/5 идеални части от поземлен имот № ... по картата за възстановяване на собственост на землището на [населено място], начин на трайно ползване – нива, цялата с площ от 14243 кв. м., трета категория, съставляваща парцел № 34 в масив № 101, придобити с Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия момент 4230,01 лева; 1/5 идеални части от поземлен имот № ... по картата за възстановяване на собственост на землището на [населено място], начин на трайно ползване – нива, цялата с площ от 31116 кв. м., трета категория, съставляваща парцел № 19 в масив № 131, придобит с Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия момент 8401,32 лв.; 1/5 идеални части от поземлен имот № ... по картата за възстановяване на собственост на землището на [населено място], с начин на трайно ползване – нива, цялата с площ от 4521 кв. м., трета категория, съставляваща парцел № 83 в масив № 140, придобит с Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия момент 1217,97 лв.; 50,18/92,23 кв. м. ид. ч. от апартамент № 5 на трети етаж, идентификатор ..., площ от 78,34 кв. м., ведно с 13,89 кв. м. ид. ч. от общите части, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица] в поземлен имот с идентификатор ..., както и 92,23 кв. м. от правото на строеж на описания УПИ, придобит с Нотариален акт № 105, том 13 40, дело 6780/29.09.2016 г., с пазарна стойност на посочената ид. ч. от недвижимия имот към настоящ момент 98155,64 лева;15,33/28,18 кв. м. ид. ч. от паркомясто № 2 на сутеренния етаж, идентификатор ..., площ от 13,10 кв. м., ведно с 1,83 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата и 13,25 кв. м. ид. ч. от маневреното хале, находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица] в поземлен имот с идентификатор ..., както и 28,18 кв. м. от правото на строеж, придобит с Нотариален акт № 105, том 40, дело 6780/29.09.2016 г., с пазарна стойност на посочената ид. ч. от недвижимия имот към настоящия момент 10641,67 лева; лек автомобил марка „ Шкода “, модел „ Октавия “, рег. № А., рама № T., двигател № C., цвят – черен; дата на първоначална регистрация – 07.01.2014 г., с пазарна стойност към настоящия момент 16530 лева; сума в размер на 1832,59 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х., налични по сметка № [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 3300 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х., налични по сметка № [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.;сума в размер на 2000 лева, представляващи вноски на каса от Х. Д. Х., налични по сметка № [банкова сметка] в „Общинска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 4551,70 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;сума в размер на 303,56 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 3918 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 9,94 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 16026,14 лева, представляваща вноски на 14 каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 1091,71 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 11167,41 лева, представляваща вноски на каса, изтеглени от сметка № [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 850 лева, представляваща получени средства от трети лица, изтеглени от сметка № [банкова сметка] в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 6622,93 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 389,48 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 7750 лева, представляваща вноски на каса, изтеглени от сметка № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 400 лева, представляваща получени средства от трети лица, изтеглени от сметка № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;сума в размер на 700 лева, представляваща получени средства от трети лица, налични по сметка № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 271,18 лева, представляваща получени средства от трето юридическо лице по сметка № [банкова сметка] в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 810,10 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 8228,93 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 2182,24 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 1955,83 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х. в сметка № [банкова сметка] в „Инвестбанк“АД; сума в размер на 6726,18 лева, представляваща вноски на каса, трансферирани от сметка № [банкова сметка] и сметка № [банкова сметка] в сметка № [банкова сметка] в „Инвестбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.; сума в размер на 4000 лева, представляваща вноски на каса, изтеглени от сметка № [банкова сметка] в „Общинска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.. Установено е от приложената преписка се установява, че след постъпило писмо от 16.07.2020 год. от СГП, в което е посочено, че по ДП № 566/2017 г. е изготвен обвинителен акт срещу ответника Х. Х., внесен в СпНС за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, попадащо в обхвата на чл. 108, ал. 1 т. 8 от ЗПКОНПИ, е извършена проверка на имуществото на ответника по чл. 107, ал.2 ЗПКОНПИ, съгласно протокол № ТД03БС/УВ-1518 от 14.02.2020 г., за периода 14.02.2010 год. - 24.04.2021 год. при която се установило значително несъответствие между притежаваното от ответника имущество и законните му доходи. Проверката е приключила с решение № 446/24.02.2021 г. на КПКОНПИ за отнасянето на спора в съда и за налагане на обезпечителни мерки, и след налагането им е предявен настоящия иск с подадена в съда на 26.02.2021 год. искова молба по чл.153, ал.2 от ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/. В хода на проверката е установено, че семейството на ответника Х. Д. Х. за проверявания период се състои само от него, след като съпругата му И. Д. Х. е починала преди това - на 12.03.2007 год Установено е, че към началния момент на проверката - 14.02.2010 год. по банкови сметки на ответника е била налична сумата от общо 98 400,25 лв., от която в проверявания период са усвоени 57 570,03 лв. – т.е. сумата от 57570,03 лв. следва да се отнесе като източник на финансиране на ответника за проверявания период. Доходите на ответника от трудови, извънтрудови отношения, от наеми, дивиденти, пенсии и обезщетения са в общ размер на 264 968,93 лв. Приходите от продажба на разпоредени през периода недвижими имоти са в общ размер на 36 000 лв. /от продажба на наследствен имот в [населено място] с н.а. от 19.10.2017 год./. Приходите от лихви за периода са 26 111,93 лв. Приходите от продажба на дружествени дялове са 3 500 лв. Съдът е приел, че между страните е спорно дали към средствата на финансиране на ответника следва да се прибави сумата от 91 000 лв., за която ответникът твърди, че е била налична в брой в касата в неговия дом и с нея е извършено плащане при покупката на апартамента и паркомястото на [улица] [населено място]. Твърди, че тази сума представлява сбор от сумата от 10 000 лв. – върнати след смъртта на съпругата на ответника парични средства от нейния бащата, които са били дадени на родителите на съпругата приживе от нея, и 16 300 лв. – сума, която е била получена по дарение от ответника от неговите родители, 5000 лв. получени от ответника след смъртта на родителите му от продажба на тяхно имущество и други лични спестявания. Въззивният съд е приел, че от показанията на свидетелите Д. и С., че през 2007 год. ответникът е получил върната сума от 10 000 лв. от бащата на съпругата си, след нейната смърт, която сума на базата на соченото от свидетеля Х. относно начина на съхраняване на средствата от баща му – в каса в дома му, и поради неустановяване на противното, съдът приема, че е била налична към момента на започване на проверката през 2010год. Прието е, че сума от 16 300 лв. е била предадена на ответника Х. от неговата майка преди смъртта ѝ, и за която свидетелят Х. също сочи, че е била прибрана в касата в дома на баща му, заедно със сумата от 5000 лв., която ответникът Х. е получил след продажба на наследствени вещи след смъртта на родителите му /продадени били животните и стопанския инвентар/. Въззивният съд е приел, че в началото на проверявания период ответникът е разполагал със спестени пари получени чрез дарение през 2007 год. от бащата на ищцата – 10 000 лв., 16 300 лв. – дарени му през 2008 год. от неговата майка и 5000 лв. – получени след продажба на наследствени вещи на родителите му – т.е. разполагал е със сума в брой в размер на 31 300 лв. Съдът е изтъкнал, че липсват достатъчно убедителни доказателства за да приеме твърденията за налични спестявания на ответника в началото на проверявания период –14.02.2010 год. за размера над 31 300 лв. до твърдения от него размер от 91 000 лв. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че по делото са установени приходи и източници на финансиране на ответника за проверявания период общо в размер на 419 450 лв. Прието е, че разходите на ответника за проверявания период са: за издръжка – 50 734,67 лв., за платени данъци и глоби - 12 757,96 лв ., разходи за пътувания в чужбина – 13 59,30 лв. и плащания на трети лица - 55983,06 лв. Обща стойност на разходите е 120 834,35 лв. Съдът е посочил, че в приходната част не включени приходи от продажбата на придобити и разпоредени имоти в процесния период /извън имота в [населено място] придобит по наследство/, които не са били налични в края на периода, поради което не следва да бъдат заложени и разходите за закупуването им, при положение, че при продажбата на имотите с оглед нарастването на цените, пазарната им цена като приход би била по-голяма от разхода за закупуването им, поради което въззивният съд не е включил в разходите на ответника сумите за придобиване на неналични в края на периода недвижими имоти в размер на 12 155,36 лв. Нетният му доход за проверявания период е сумата от 298 615,65 лв. Имуществото на ответника придобито пред процесия период, което е налично в неговия патримониум в края на периода е на пазарна стойност както следва: придобити по 1/5 ид.ч. от т земеделски имота на пазарна стойност общо 11 852 лв. /въпреки, че в исковата молба ищецът е признал за стойност на придобитото имущество сумата от 2000 лв., посочена като покупна цена в нотариалния акт от 05.06.2012 год., отчитайки, че сделката е между близки роднини и ответникът е съсобственик за имотите/, придобити жилище и паркомясто в [населено място] [улица]на пазарна стойност общо 113428,14 лв. и придобит след изплащане на лизинг л.а. шкода „Октавия“ за сумата от 42 433, 04 лв. Общо придобито имущество е в размер на 167 713,18лева. Посочено е, че суми налични по банкови сметки на ответника в края на проверявания период са в размер на 240 386,24 лв., но доколкото към началния момент на проверката - 14.02.2010 г. по банкови сметки на ответника е била налична сумата от общо 98 400,25 лв ., от която в проверявания период са усвоени 57 570,03 лв ., то неусвоената разлика от 40830,22 лв. следва да се извади от общата наличност в края на периода, тъй като тази разлика не е имущество придобито през проверявания период, а преди това. В имуществено не са включени направените в процесния период вноски по банковите сметки на ответника и получените суми от трети лица с неустановен произход. Съдът е приел, че придобитото имущество за проверявания период са и наличните по банковите сметки на ответника парични суми в размер на 199556,02 лв. Прието е, че за процесния период ответникът е придобил имущество на стойност 367 237,20 лв ., а разликата между придобитото през периода имущество и нетния доход на ответника, е недостиг на средства /несъответствие/ в размер на 68 621,55 лв ., следователно не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ – с променено наименование ЗОНПИ, в размер над 150 000 лв., поради което следва да бъде отхвърлен предявения от Комисията иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Като допълнителен мотив въззивният съд е посочил, че обвинението срещу ответника е повдигнато за това, че за времето от 29.08.2014 г. до 27.03.2017 г. в [населено място] при условие на продължавано престъпление с 32 броя деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, като помагач, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б НК - директор на дирекция „Устройство на територията, строителство, кадастър, екология и инвестиционно проектиране“ в [община], Х. умишлено е улеснил присвояване на чужди пари - престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК. Съгласно влязлото в сила определение от 30.12.2020 год. по ВНЧД № 610/2020 г. на АСНС, е потвърдено определение от 08.09.2020 г. по НОХД № 1877/2020 г. на СНС, с което е прекратено съдебното производство по делото и то е върнато същото на Специализираната прокуратура за изправяне на допуснати съществени процесуални нарушения във внесения обвинителен акт. Прието е, че по делото липсват твърдения и доказателства наказателното производство спрямо ответника, към момента на внасяне на исковата молба в съда, както и към момента на приключване на съдебното дирене по делото дело да е висящо. Въззивният съд е изтъкнал, че липсата между престъпна дейност и придобито от ответника имущество е изрично признато от ищеца при започване на производството, доколкото в исковата молба на стр.2 от нея Комисията изрично е посочила, че „ от анализа на материалите по досъдебното производство не може да бъде установено проверяваното лице да е получило средства от престъплението, за което е привлечено като обвиняем, с оглед на което сумите не са отразени в частта “имущество“ на анализа .“ Прието е, че с исковата молба Комисията сама е отрекла наличието на изискуемата пряка или косвена връзка, като такава не е установена и в хода на производството по делото. По изложените съображения въззивният съд е отхвърплил предявените искове. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поставя за разглеждане въпросите: представлява ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал.2 вр. чл. 236, ал.2 ГПК и чл. 12 ГПК, пропорционална ли е намесата в правото на собственост по чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧ при отнемане на имущество по ЗОНПИ, когато от доказателствата по делото се установява висящо наказателно производство за престъпление годно да генерира значителен доход, значително неъответствие между имуществото и нетните доходи, и може да се формира обосновано въз основа на доказателствата по делото и правилата на формалната логика предположение за връзка между престъпната дейност и имуществото, без да е необходимо доказване по несъмнен начин на пряка трансформация на средствата от престъплението в конкретни имуществени обекти и допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата Й. и други срещу България и Т. и други срещу България, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими, и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПк за допускане на касационното обжалване. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените за разглеждане въпроси и на соченото основание. Въззивният съд е постановил решението си при съобразяване с практиката на ВКС изискваща да постави на самостоятелна оценка и да обсъди в пълнота обстоятелства от значение за, тъй като спазването на процесуалните правила уредени в чл. 12, чл. 235 ГПК е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт. Въззивният съд е обсъдил всички твърдения, доводи, възражения и оспорвания на страните, като е посочил върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка и е изложил собствени мотиви, в какъвто смисъл се е произнесъл и ВКС в своята трайна, включително и посочената от жалбоподателя. В нея е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правните доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Съдът се е произнесъл по основателността на исковете като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства в двете инстанции, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и непротиворечивата по въпроса съдебна практика. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато по въпроса представлява ли „разход“ и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество, тъй като въззивното решение е постановено в съответствие и със задължителните разяснения обективирани в Тълкувателно решение по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В т. 2 на посоченото тълкувателно решение е застъпено становището, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. В мотивите на Тълкувателното решение е посочено, че предмет на отнемане могат да са налични парични средства, тоест такива в икономическата им функция на запас от стойност /натрупани и неизразходвани средства/ и в по-тясното им разбиране, налични по банкови сметки, ако за тях са налице и останалите условия за отнемане по закона. Не могат да бъдат предмет на отнемане, обаче, парични средства, преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество, но неналични към датата на предявяване на иска по чл. 153 ЗПКОНПИ, респективно чл. 74, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), тъй като законът не предвижда такава възможност. В настоящия случай, за да бъде отхвърлен искът на КПКОНПИ против Х. Х., е посочено, че не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ – с променено наименование ЗОНПИ, в размер над 150 000 лв. Въпросът: допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата Й. и други срещу България и Т. и други срещу България, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими, и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ, не съставлява общо основание по смисъла на чл.280 ГПК обосноваващ основание за допускане на касационно обжалване, тъй като същият не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. В решението основният мотив за да отхвърли иска е, че по делото не е констатирано значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 ДР на ЗПКОНПИ сега ЗОНПИ, в размер над 150 000 лв. между придобитото през периода имущество и нетния доход на ответника. Поради това този въпрос е неотносим към решаващата воля на съда /т. 1 ТР 1/09 от 19.02.10 г. на ОСГТК на ВКС/ и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване. На основание чл.78, ал.3 ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 ЗА жалбоподателят следва да заплати на процесуалния представител на ответника сумата 2556 евро за оказаната безплатна правна помощ с оглед сложността на делото и представения по делото отговор на касационната жалба с подробен анализ на направените в касационната жалба оплаквания. Предвид изложените съображения, съдът