Определение № 386 от 12.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 838/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение от 04.11.2013 г. по гр. д. № 2260/2013 г. Варненски окръжен съд е отменил първоинстанциононто решение по извършване на делбата и е постановил друго, с което на основание чл. 353 ГПК е разпределил допуснатите до делба имоти като в дял на М. Г. И. е поставил апартамент № 7, с площ от 105.06 кв. м., с административен адрес [населено място], [улица], ет. 3 с прилежащите му избено помещение № 14 с площ от 9.34 кв. м. и таванско помещение № 15, с площ от 7.60 кв. м., а в дял на Д. Х. е поставил гараж № 7, намиращ се на същия административен адрес, с площ от 3.40 кв. м. и начин на трайно ползване – за обществено хранене (кафе-бар). Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от Д. И. Х., която поддържат основания по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответницата по касация е подала писмен отговор със становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При проверка по допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд на РБ, І г. о. намери следното: От фактическа страна по делото е установено, че описаните два имота са съсобствени между М. И., преживяла съпруга, и Д. Х., дъщеря от предходен брак, на основание наследствено правоприемство от наследодателя И. М. И., починал през 2009 г. С влязло в сила решение от 14.05.2012 г. по гр. д. № 8085/2009 г. на Варненски районен съд е допусната дебата на описаните два недвижими имота – апартамент и гараж между страните при права 5/6 ид. ч. за М. И. и 1/6 ид. ч. за Д. Х.. В производството по извършване на делбата е приета техническа експертиза и одобрен проект за разделяне на апартамента на две жилища едното № 7а с площ от 47.76 кв. м., а другото с площ от 62.69 кв. м. Пазарна стойност на апартамент № 7 е определена на сумата 153294 лв., а на гаража, преустроен в кафе-бар, на сумата от 44904 лв. На апартаментите, за които е одобрен проект за обособяването им от апартамент 7, пазарната стойност е както следва: за ап. 7, с площ от 67.12 кв. м. – 86714.22, а за апартамент 12, с площ от 51.54 кв. м. – 66585.88 лв. Първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да се извърши като в дял на М. И. се постанови новообособения апартамент с площ от 62.69 кв. м както и гаража, който е преустроен в стопанско помещение с предназначение – кафе аперитив, а в дял на Д. Х. другият апартамент с площ от 47.76 кв. м. С обжалваното въззивно решение, съдът е намерил, че определеният от първата инстанция начин за прекратяване на съсобствеността не съответства на правата на страните в нея. Ръководейки се от принципа, че всеки съделител следва да получи реален дял от наследственото имущество, както и че дяловете следва да се формират при възможност така, че да не се раздробяват отделните имоти, е достигнал до извода, че съсобствеността следва да се прекрати по реда на чл. 353 ГПК като в дял на М. И., която има значително по-голям дял 5/6 ид. ч. в съсобствеността се постави допуснатия до делба апартамент. В дял на Д. Х., която има права в съсобствеността в размер на 1/6 ид. ч., със стойностно изражение от 33033.33 лв. - преустроения гаража, със стопанско предназначение кафе-аператив. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено искане за допускане на въззивното решение до касационна проверка по разрешените с него въпроси: 1. еднородни ли са двата имота предмет на делба – апартамент и гараж; 2. допустимо ли е разпределението на различни по вид имоти при наличието на спор между страните по обособяването им в самостоятелни дялове; 3. може ли гараж, който не е допълващо застрояване, да бъде разпределен в самостоятелен дял при спор между страните за обособяването му в самостоятелен дял; Първият въпрос не е обосновал решаващият извод на съда за способа за прекратяване на съсобствеността. Прието е, че се касае до два самостоятелни имота – единият апартамент, а другият стопански обект – кафе-аперитив, в какъвто е преустроен гаражът. Те не са еднородни поради различното им предназначение, поради което съдът е избрал способ за прекратяване на съсобствеността чрез разпределяне на имотите между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, съобразявайки и неравенството на правата им в съсобствеността. Не е бил предмет на разрешаване от съда вторият въпрос – могат ли различни по вид имоти да се обособят в самостоятелни дялове, тъй като съдът не е избрал способът за прекратяване на съсобствеността чрез съставяне на дялове от съсобствените имоти и теглене на жребий. Способът за прекратяване на съсобствеността по чл. 350 ГПК е приложим, когато до делба са допуснати имоти, които не се различават съществено по площ и стойност и съответстват по брой на броя на съделителите. Формирането на дялове и теглене на жребий правилно е намерен за не приложим в случая поради значителното различие в стойностите на допуснатите до делба имоти, както и в правата на съделителите. С тези съображения е избран е способът по чл. 353 ГПК. Не обуславя основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане касационна проверка на въззивното решение по третият поставен в изложението въпрос. Г. е бил преустроен по време на брака на наследодетеля със съделителката М.- Г. И. в кафе-аперитив и такъв е статута на този обект при допускане на делбата. Той е самостоятелен обект на правото на собственост със стопанско предназначение и доводът дали като гараж е представлявал допълващо застрояване по смисъла на чл. 43, ал. 3 ЗУТ е неотносим. Възприетото в обжалваното решение не е в противоречие с решение № 269 от 27.07.2011 г. по гр. д. № 1329/2010 г. на ВКС, І г. о., което има за предмет делба на жилище и гараж, който се намира в сграда с множество самостоятелни обекти. При наличието на останалите две предпоставки – броят на обектите, допуснати до делба, да е равен или по-голям от броят на съсобствениците и при съобразяване разликата в правата им в съсобствеността обосновано е намерено, че делбата следва да се извърши чрез разпределяне на имотите между съсобствениците. Този способ е в съответствие и на принципа, установен в чл. 69 ЗН всеки наследник да може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.